ПРОТОКОЛИТЕ

/АНАЛИЗ В КРАЯ НА 2000-та ГОДИНА/

За самите Протоколи малко би могло да се каже като въведение. Книгата чрез която те са били направени достояние до хората е публикувана от Сергей Нилус в Русия през 1905 г. Копие от книгата се намира в Британския музей с изписана дата на нейното получаване 10 август, 1906 г. Всички копия на тази книга, възможни да съществуват в Русия, са били унищожени по време на режима на Керенски, а по-късно по време на Съветския съюз (особено по времето на Сталин), притежаването на копия от нея е било равнозначно на престъпление, изправящо читателят й на разстрел. Самият факт за това е достатъчен да бъде доказателство за невероятния характер на Протоколите. Еврейските вестници твърдят, разбира се, че те представляват изфабрикувана лъжа, като някои от редакторите им лековерно допускат, че професор Нилус бил извършил на своя глава, за собствени цели това съставителство.

Ето какво заявява Хенри Форд /индустриалецът Форд/ в едно интервю, публикувано в New York World, февруари 17, 1921 г., по повод на Протоколите: “Единственото, което мога да кажа за Протоколите, е това, че те съвпадат, като съдържание с това, което се случва. Вече 16 години всичко, което е написано в тях съвпада със ситуацията в света. В сегашното време те също съвпадат.”

Наистина всичко съвпада.

А сега нека поставим въпроса дали в периода 1905 - 2000-та година, събитията които са се случили отговарят на съдържанието на Протоколите? Разбира се през това време, в световния печат излизат множество статии, опровергаващи Протоколите. Все пак нека хвърлим поглед върху малък откъс от една подобна статия от последния вид.

ЦИОНСКИТЕ ПРОТОКОЛИ

Когато списание като “The Readers Digest” решава да публикува статия върху един документ, като “Протоколите”, в която Ерик Бътлър и Лигата по Правата са споменати в критичен стил, би могло да се допусне, че това е просто една поръчкова статия. И докато в същото време, когато “Рийдърс Дайжест” се опитва фабрикува статии, разпространяващи свободно слухове, че тези документи били изфабрикувани, “Оксфорд Юнивърсити Прес” на свой ред публикуват “The Right Road” от д-р Андрю Мур, преподавател по австралийска история на университета в Западен Сидней. Работата на Мур е озаглавена “История на дясно ориентираните политически движения в Австралия”, но в действителност съдържанието е прицелено срещу “Австралийската Лига по Правата”, явяваща се главна заплаха за “либералната демокрация”. Ерик Бътлър също получава специално внимание в настоящата статия.

Не бихме искали да правим опит да анализираме статията на “Рийдърс Дайджест” върху Протоколите или пък работата на Мур ”Правия път”. Но по случайно съвпадение, бе получена една статия от канадеца Питър Лордън от Калгари, предлагащ някои свои коментари върху Протоколите.

Следват коментарите на Питър Калгари върху Протоколите, целящи вероятно още повече да завоалират централния въпрос – кому всъщност се явяват толкова неудобни тези Протоколи.

И защо впрочем върху страниците на Рийдър Дайджест? И защо по този странен, но всъщност обичаен за “страните на демокрацията” начин, да се поставя нещо под въпрос, като неудобната тема се проектира върху нещо, което звучи тривиално за диагонално четящия и контролиращ съдържанието вестника. Твърде много въпроси, но все пак Рийдър Дайджест се опитва на свой ред да направи визита на Протоколите.

Подобни статии са се появявали стотици през последните десетки години. Но Протоколите са оставали като документ. И въпреки дебатите, въпреки манипулацията, която се извършва върху населението с оглед на едно единствено нещо, да не бъдат прочетени и анализирани в дълбочина, все пак, тези Протоколи вършат своята информационна работа. Те просто предупреждават, или пък просто разбуждат след анализа, който следва тяхното първоначално изчитане. И така, нека се опитаме да предложим една мозайка от твърдения в Протоколите.

Не ви ли звучи това шокиращо в наши дни в България!

Из Протокол № 8

“Нашето управление трябва да се обкръжи с всички сили на цивилизацията, сред която му се налага да действа. То ще се обкръжи с публицисти, практикуващи юристи, администратори, дипломати и накрая от хора, подготвени със специално свръхобразование в нашите специални училища. Тези хора ще знаят всички тайни на социалния бит, те ще знаят всички езици от политически букви и думи, те ще бъдат запознати с цялата прикрита страна на човешката природа, с всичките й чувствителни струни, на които те трябва да умеят да свирят.”

/Колко интелектуалци предоставяха – продаваха своите умения през последните десетки години на управляващите? Всъщност властта се бе обкръжила с тях. А сега при новата власт, къде са тези интелектуалци! Та не са ли пак отново там, пак на служба!/

“Тези струни са строежът на умовете на гоите, техните тенденции, недостатъци, пороци и качества, класови и съсловни особености…..

Ние ще обкръжим своето правителство с цял свят от икономисти.”

/Ролята на икономическото образование – преди в България /Икономически Институт Карл Маркс и сега – Институт за световно стопанство, каква е разликата?/

Из Протокол № 9

Относно превземането на образованието и възпитанието

“Ние засегнахме юрисдикцията, изборния ред, печата, свободата на личността и най-вече образованието и възпитанието като крайъгълни камъни на свободното битие.”

Относно “Лъжливите теории”

“Ние упоихме, измамихме и развратихме “гоевската” младеж чрез възпитанието с лъжливи за нас, но от нас внушени принципи и теории.” /Коментар в синьо: Браво, ха така! Сметка без кръчмаря!/

Протокол № 12

За медиите, свободата на пресата и публикуването на лъжи

1.    Думата свобода може да се тълкува разнообразно и ние я определяме така:

2.    “Свободата е правото да се върши това, което позволява законът.” Подобно тълкуване на тази дума ще ни послужи, за това всяка свобода да се окаже в нашите ръце, защото законите ще разрушават или зазиждат само желаното от нас по гореизложената програма ( виж масонското тълкуване на думата свобода, не е ли същото).

3.    С пресата ние ще постъпим по следния начин. Каква роля играе сега пресата - тя служи за буйно разгаряне на нужните ни страсти или егоистичните партийни цели. Тя бива празна, несправедлива, лъжлива и мнозинството хора въобще не приемат онова, на което служи. Ние ще я оседлаем и здраво ще и дръпнем юздите, същото ще сторим и с останалия печат, защото какъв смисъл има да се избавим от нападките на пресата, ако останем мишена за брошурите и книгите. Ще превърнем скъпоструващия сега продукт на гласността - скъп, благодарение на необходимостта от цензурирането му- в доходно перо за държавата ни: ще го обложим с особен гербов налог и с вноски от залози при учредяването на органите на пресата или печатниците, които ще гарантират правителството ни от всякакви нападения от страна на печата. За възможно нападение ще глобяваме безпощадно. Тези мерки - марките, залозите и глобите - ще донесат огромен доход на правителството. Вярно е, че партийните вестници биха могли да не жалят пари, но ние ще ги закриваме при второ тяхно нападение срещу нас. Никой няма да докосва безнаказано ореола на нашата правителствена непогрешимост. Предлогът за прекратяването на изданието ще бъде, че то вълнува умовете без повод и основание. Моля да обърнете внимание на това, че сред нападащите ни ще има и учредени от нас органи, но те ще ни критикуват само по пунктове, които сме решили да изменяме.

4.    Сред обществото няма да прониква нито едно съобщение без наш контрол. Това и сега се постига от нас, тъй като всички новини се получават от няколко агенции, които се централизират за всички части на света. Тогава тези агенции ще бъдат изцяло наши учреждения и ще съобщават онова, което им предпишем.

5.    Ако сега ние сме съумели да овладеем умовете на “гоевските” общества до такава степен, че почти всички гледат на световните събития през цветните стъкла на очилата, които им поставяме, ако сега за нас в нито една държава не съществуват забрани, които да спират достъпа ни до т.нар. от “гоевската” глупост държавни тайни, то какво ще бъде тогава, когато бъдем признати за господари на света в лицето на нашия световен цар?

6.    Да се върнем към бъдещето на печата. Всеки пожелал да стане издател, библиотекар или печатар, ще бъде принуден да се сдобие за това с определена диплома, която ще му се отнема веднага при някакво наложено провинение. При тези мерки инструмента на мисълта ще стане възпитателно средство в ръцете на нашето правителство, което вече няма да допусне народната маса да се заблуди в дебрите и мечтите за благоденствието на прогреса. Кой от нас не знае, че тези призрачни благодеяния са преки пътища към нелепите мечти, породили анархистични отношения между хората и към властта. Защото прогресът или по-добре да се каже идеята за прогреса, доведе до мисълта за всякакъв род еманципация без да установи границите й. Всички т.нар. либерали са анархисти, ако не на дело, то в мислите си. Всеки от тях бяга след призрака на свободата, изпадайки само в своеволия т.е. в анархията на протеста заради самия протест.

7.    Да се върнем към пресата. /в понятието преса не влиза издаването на луксозни списания и т.нар. списания от среден пласт, много от които служат в наши дни за изпиране на пари или неплащане на данъци/ Както всички издания и нея ще обложим с гербови марки според листите и залозите, а книгите с по-малко от 30 стр. в двоен размер, тях ще ги смятаме за брошурите, за да съкратим броя на списанията (нелуксозните), които са най-лошата печатна отрова, /очевидно Ционските мъдреци са нямали предвид подобни на списание Егоист, Пентхаус или…./ а от друга страна тази мярка ще принуди писателите да пишат такива дълги произведения, че малко хора ще ги четат, особено при скъпотията им. Това което ще издаваме сами в набелязаното от нас направление на ума, ще е евтино и ще се чете до пълно изкупуване (особено когато се използват за това средства на разни отворени общества). Данъкът ще укроти празното литературно влечение, а наказуемостта ще постави литераторите в зависимост от нас ( Закон за медиите)...Ако се намерят желаещи да пишат против нас, то няма да се намерят хора, които да издават и да печатат произведенията им. Преди да приеме за печат нещо, издателят или печатарят ще е длъжен да иска разрешение от властите (всяко правило има изключения - България след 90-те години). По този начин, ние най-първи ще знаем за готвещите се срещу нас интриги и ще ги разбиваме, изпреварвайки ги с обяснения по конкретната тема.

8.    Литературата и журналистиката са двете най-важни възпитателни сили и поради това нашето правителство ще стане собственик на повечето вестници и списания (медии). С това ще бъде неутрализирано вредното влияние на частния печат и така ще придобием огромно влияние над умовете. Ако разрешим 10 списания, то самите ние ще учредим 30 и така ще продължим нататък. /Очевидно в България, повече от 30 са списанията, заради които от продавачите на списания въобще, не се изисква касов апарат и издаване на касови бележки./

Но това въобще не бива да се подозира от публиката и затова всички издавани от нас списания, външно ще бъдат напълно противоположни наглед по направления и мнения, което ще предизвиква доверие към тях и ще привлече към тях, нищо не подозиращите ни противници, които така ще попаднат в капана ни и ще бъдат обезвредени.

9.    На първо място ще се поставят официалните органи. Те винаги ще пазят нашите интереси и затова влиянието им ще сравнително нищожно.

10.                     На второ място ще стоят официозите /полуофициалните/ органи, чиято роля ще се състои в привличането на равнодушните и хладните.

11.                     На трето място ще поставим нашата привидна опозиция, която макар и в един от органите ще се представя за наш антипод. Истинските ни противници ще приемат тази симулирана опозиция като тяхна собствена и ще ни разкриват картите си.

12.                     Всички наши вестници ще имат всевъзможни направления - аристократическо, републиканско, революционно, даже анархистично. Разбира се докато съществува конституцията. Подобно на индийският идол Вишну, те ще имат 100 ръце с които ще усещат пулса на всяко от обществените мнения. Когато пулсът се ускори, тези ръце ще поведат мнението към нашите цели, защото развълнуваният субект губи разсъдителността си и лесно се поддава на внушения. Онези глупаци, които ще си мислят, че повтарят мнението на вестниците от своя лагер, в същност ще повтарят нашето мнение или това което ние желаем. Въобразявайки си, че следват органа на своята партия, те ще тръгнат под този флаг, който им издигнем.

13.                     За да можем да насочваме в този дух нашите вестникарски контрольори, ние трябва добре да организираме тази работа. Под името на централния отдел по печата ще създадем литературни кръгове, в които наши агенти незабелязано ще дават паролите и сигналите. Винаги обсъждайки и противоречейки на начинанията ни повърхностно, без да засягат същността им, нашите органи ще водят безсмислена престрелка с официалните вестници, единствено за да ни дадат повод да се изкажем по-подробно, отколкото бихме могли да го направим в първоначалните си официални изявления. Разбира се това ще става, когато на нас ни е изгодно.

14.                     Тези нападки срещу нас ще изиграят и тази роля, че поданиците ще бъдат уверени в пълната свобода на словото, а на нашите агенти ще даде повод да твърдят, че пишещите срещу нас органи говорят празни приказки, не можещи да намерят истински поводи за съществено опровержение на разпорежданията ни.

/Само лъжите да бъдат печатани./

15.                     Такива незабележими за общественото внимание, но точни мероприятия, най-успешно ще обърнат общественото внимание и доверие на страната на нашето правителство. Благодарение на тези методи ще можем според нуждата да възбуждаме и успокояваме умовете по политически въпроси, да убеждаваме или объркваме, печатайки ту истината ту лъжата, данни или техни опровержения в зависимост от това, добре или зле се приемат, винаги ще опипваме внимателно почвата преди да стъпим на нея. Безпогрешно ще побеждаваме противниците си, вероятно защото няма да разполагат с печатни органи в които накрая да се изказват, в следствие на по-горните мероприятия против печата. Даже няма да е нужно да опровергаваме основанията им.

16.                     В случай на нужда, хвърлените от нас пробни камъни в третата част на печата, ще опровергаваме енергично в официозите.

17.                     Още сега макар и под формата на френска журналистика, съществува масонска солидарност според паролата: всички органи на печата са свързани по между си с професионална тайна, също както древните авгури в миналото, нито един неин член няма да издаде своите тайни сведения, ако не му е наредено да ги оповести. Нито един журналист няма да се реши да издаде тази тайна, защото всеки от тях не е допуснат в литературата без да има някаква срамна рана в миналото му. Тези рани биха били разкрити веднага. Докато тези рани са тайна известна на малко хора, ореолът на журналиста привлича мнението на мнозинството и то върви след него.

18.                     Възбуждане на провинциалните “обществени” изисквания. Нашите сметки зависят много от провинцията. В нея е необходима да възбудим тези надежди и стремежи, с които винаги бихме могли да се нахвърлим върху столицата заради самостоятелните надежди и стремления на провинцията. Ясно е, че техният извор ще е същият-наш. Докато нямаме пълна власт, понякога ни е нужно столиците да се явяват като отделени от провинциалното мнение на народа т.е. от подстрекаваното чрез наши агенти мнение на мнозинството. Необходимо е в психологически момент да не се налага столиците да обсъждат свършения факт, понеже той вече е решен от мнението на провинциалното мнозинство. Непогрешимостта на новия режим. През времето на преходния до възцаряването ни на нов режим не бива да допускаме в печата разобличения за обществено безчестие: хората трябва да си мислят, че новият режим е задоволил всички дотолкова, че даже престъпността е престанала… Случаите на престъпни прояви трябва да остават известни само на техните жертви и на случайните свидетели, и на никой друг.

Из Протокол № 13

Относно насъщния хляб и манипулацията чрез развлечения и зрелища

“Хляб и зрелища” е било името на тази операция в Римско време, сега името на операцията е: “секс, наркотици и рокендрол”. Промяната се състои в това, че в римско време просто са прилагали метода върху арената, а в наши дни, вече се стига до там, че от ефира и концертните подиуми се провъзгласява чрез крещене, виене и даже пеене, самия Метод редом с неговото методично организирано приложение.

Нуждата от насъщния хляб ще застави масите “гоите” да мълчат и да са наши покорни слуги. По наша заповед взетите в нашия печат техни агенти ще обсъждат това, което ще ни е неудобно да издаваме непосредствено в официалните документи, а в същото време, възползвайки се от шума около повдигнатото обсъждане, ще предприемем и проведем желаните от нас мерки и ще ги поднесем на публиката като свършен акт.

За да отвлечем прекалено неспокойните хора от обсъждането на въпросите на политиката, ще въведем уж нововъзникващите нейни въпроси – тези на промишлеността. НЕКА СЕ НАБЕСНЕЯТ НА ТОВА ПОПРИЩЕ! Масите се съгласявят да бездействат, да си отдъхват от измислената политическа дейност, на която сме ги научили, за да се борят с гоевските правителства, само като имат нови занимания, в които им показваме същото политическо направление. За да не се досетят сами за нещо, ще ги развличаме с увеселения, игри, забави, страсти.

Увеселения, народните домове. Чрез печата скоро ще започнем да предлагаме конкурси по изкуства и всички видове спорт. И тези въпроси, окончателно ще отвлекат умовете с въпросите, с които на нас би се наложило да се борим.”

/Елементарно и твърде цинично мислене за възможността хората през края на 20 век да бъдат управлявани и държани под контрол – елементарно бе Уотсън!/

Все повече и повече, отвиквайки от самостоятелно мислене, хората ще заговорят в унисон с нас. /Това вече е нахалство, бе Уотсън!/

Из Протокол № 14

Религията на бъдещето

“Когато се възцарим, не е желателно да съществува друга, освен нашата религия за Единния Бог.”

/Виж Ню Ейдж.инициативи/

За справка: вече е създадена новата Обединена религия, корелат на Световното правителство, Световната армия, Обединените Нации и пр. Звучи така: “Обединени Религии”. В нея, челен отряд заема Ню Ейдж движението и т.нар. Езически религии, както и Унитарианството, Икуменизма, Бахайството и т.н, все отряди на Новия Световен Ред.

Протокол № 16

Относно обезвреждане на университетите

и ликвидиране потенциала на младото поколение

1.    С цел унищожаване на всички колективни сили, освен нашите, ще обезвредим първата степен на колективизма - университетите, като ги преориентираме в нова посока. Техните администратори и професори ще бъдат подготвени за работата си с подробни тайни заръки за действие, от които те няма да отстъпват ни на милиметър безнаказано. Ще бъдат назначавани особено внимателно и ще бъдат в пълна зависимост от правителството.

2.    Ще премахнем преподаването на държавно право, както и всичко занимаващо се с политически въпроси. Тези предмети ще се преподават от няколко десетки лица, отбрани според изявените им способности от посветените. /Коментар в синьо: Държавното право би могло да бъде оставено, като предмет на преподаване, но да бъде така насочено като материя, още в своя първообраз, визиращ Конституцията и новоприетите поправки върху нея, че практически самото право се явява най-удобния инструмент за манипулиране и борба за права сред обезправените. /Нека припомним древната мъдрост, че там където се говори за право и права твърде много, там правото на практика отсъства-“Всяко право, което е право не е никакво право”, Лао Дзъ/. Университетите не за дълго трябва да подготвят хлапаци скалъпващи планове за конституции, подобни на комедии или трагедии, които не бива да се занимават с въпросите на политиката, от които впрочем и бащите им никога нищо не са разбирали.

3.    Лошо насоченото запознаване на повечето хора с въпросите на политиката, създава утописти и мечтатели, лоши поданици на държавата, както може да видите от примера на всеобщо възпитание в това отношение при “гоите”. Трябваше да въведем в тяхното възпитание някои принципи, блестящо подкопаващи строя им. А когато вземем властта, тогава ще отделим всички смущаващи предмети от курса на обучение и възпитание, и тогава от младежите ще направим послушни деца на властта, обичащи управляващите като своя опора и надежда за мир и спокойствие.

4.    Класицизмът, както и всяко изучаване на древната история, в която повече са лошите, отколкото добрите примери, ще подменим с изучаване на Програмите за бъдещето. /Какви са програмите на Отворено общество?/

От паметта на хората ще изтрием всички факти от предишните векове, явяващи се нежелателни за нас, но ще оставим онези, които показват всички грешки на досегашните управления. Учението за практическия живот за задължителния характер на строя, за отношенията между хората един към друг, за избягването на лошите егоистични примери, които сеят зараза на злото и други подобни въпроси от възпитателен характер, ще стоят на първите места в преподавателската програма, която ще е съставена от отделен план за всяко звание, но по никакъв начин няма да обобщава преподаването. Тази постановка на въпроса е от особено значение.

5.    Всяко обществено звание ще бъде възпитавано при строги разграничения според предназначението и труда. Винаги случайни гении са съумявали и ще съумяват да се промъкват сред другите звания, но да се пропуска бездарността в чуждите редици, заради тази рядка случайност, като се отнемат места от тези на които те им принадлежат по рождение и занятие; това е пълно безумие. Знаете до къде стигнаха “гоите” като допуснаха тази крещяща безсмислица.

6.    За да навлезе управляващият в сърцата и умовете на своите поданици, трябва действията му да се преподават на целия народ в училищата и по площадите. Да се обяснява значението им и колко са добри.

7.    Ние ще унищожим всяко свободно преподаване. Учащите се от всички възрасти ще имат правото да се събират заедно със своите роднини в учебните заведения по празниците, като в клубове, и там преподавателите ще четат уж свободни лекции по въпросите на човешките отношения за законите на личния пример, за зараждащите се нови теории във философията. Тези теории ние ще превърнем в догма на вярата като преходна степен към самата вяра. В края на настоящата програма за действие, в момента и за в бъдеще, ще ви прочета основите и принципите на тези теории.

8.    Като знаем от многовековен опит, че хората живеят и се ръководят от идеите, внушавани им единствено чрез възпитанието, давано с еднакъв успех на всички възрасти, но разбира се чрез различни методи, ние ще погълнем и конфискуваме в наша полза и последните проблясъци на независима мисъл, която още отдавна направляваме в нужната за нас посока.

Системата за направляване на мислите вече е в действие чрез т.нар. “система за нагледно обучение”, която превръща “гоите” в не мислещи и послушни същества, очакващи нещо да им бъде показано пред очите т.е. това е “нагледността”, за да се формира някакво решение - за да се съобразят с това. Във Франция един от нашите най-добри агенти Буржоа*, вече провъзгласи новата програма за нагледно обучение.

(Леон Буржоа 1891-1925г, един от основателите на Обществото на Народите, лауреат на Нобелова награда за мир през1920 г.