ПОВЕРИТЕЛНО - отвори очи...

 

НАЧАЛО
Актуално
5.8 по Рихтер безумие
Терористичен АД
За България
Велики Българи
11 Септември 2001
USA Измама
Капитализъм
Тайната на водата
Здравеопазване ли?!
Нов световен ред
Тайни общества
Zeitgeist movie
Chemtrails/HAARP
Цивилизации...
Извънземни
Dulce Book
Никола Тесла
Адолф Хитлер
проф. Мулдашев!
Ционските Мъдреци
Секретни бази...
СВРЪХ СЕКРЕТНО
( Ф И Л М И )


ДА ИЗЧИСТИМ БТВ КАКВО НИ ГОТВЯТ? Ромско интегриране Пишете ми

За България / Деспотизмът на агентурната власт в България /1/

Деспотизмът на агентурната власт в България /1/
15.11.07 14:22

Автор:Леа Коен, Посланик в Белгия, Люксембург, НАТО, ЕС, Швейцария и Лихтенщайн от 1991 до 2001
С публикуването на папката “Гоце” се цели пълното объркване на гражданите и жадуваната амнистия на ДС

 

Сценаристите на сюжета “Гоце” изглежда не са чели тази глава от Новия Завет (“Нищо скрито няма да остане неразкрито, Узнаваемото ще бъде узнато” Матей 10:26).
Разиграват го като активно мероприятие. Това АМ е замисляно отдавна (виж материалите от август 2006 г. в пресата и в медиите). Целта му е да се постигне пълно объркване на българските граждани, с което най-после да се осъществи жадуваната амнистия за ДС.
Тази идея онзи ден беше формулирана ясно от вътрешния министър, който арогантно попита : “Че какво лошо има в това при президента да има хора от ДС?”
Нищо, разбира се, за самия министър, след като и самият президент е от службите.
Тук трябва ясно да се каже за кой ли път: ДС е репресивна машина над българските граждани, която е работила срещу тях и срещу българската държава и НИЩО в нейната дейност не подлежи на амнистия, пък била тя и само морална.
От позицията си на бивш посланик в Белгия, НАТО и Швейцария бих желала да внеса някои скромни уточнения в доста объркващата фактология, изнесена в защита на президента Първанов по папката “Гоце”.

Президентът и неговият екип многократно твърдяха различни неща относно спецификата на неговото сътрудничество към ДС.

Той заяви:
Написал е рецензия към книга (в три последователни изявления президентът нарича себе си веднъж рецензент, втори път редактор и трети път научен консултант).
Книгата била научен труд.

Авторът бил, според самото определение на президента, “известен емигрант”, “най-голям родолюбец”, “голям българин”.

Държавният ни глава е пропуснал само да съобщи името на този човек, както и заглавието на “научния” му труд.

Запознах се внимателно с изнесените от самия президент в Интернет документи и бих желала да внеса в твърденията му някои корекции.

И така, става дума за емигранта в Белгия Методи Димов и за неговата книга “Габеро” - автобиографични спомени на македонска тема.

Книгата няма никаква научна стойност и едва ли е била необходима “научна намеса” за нейното издаване.

“Големият българин” (да ме прости Господ, вече покойник, но истината ми е по-мила) е бил агент също на ДС под името „Комитата". И като такъв го заварих в Брюксел, когато отидох посланик там през пролетта на 1991 г. Самият Методи Димов стана изпълнител на активно мероприятие (АМ, както се казва в абравиатурата на ДС) на 24 май 1991 г., когато ДС се опитваше да компрометира всячески всички нови посланици. На този светъл празник в посолството в Брюксел за първи път бяха дошли емигранти, които не бяха имали нищо общо с комунистическата власт и с ДС. А една от задачите на новата дипломация (жестоко оплювана чрез хората и методите на ДС) бе именно да обедини българската диаспора.

Групата на Методи Димов направи нечуван публичен скандал в присъствие на белгийски журналисти, поканени от Димов. Стигна се до вадене на оръжие, като целта беше да се компрометира посолството и разбира се, новият посланик. Свидетел на това събитие е литературоведът Михаил Неделчев, поканен да произнесе реч по случай 24 май.

Естествено това стана причина да се запозная по-отблизо с дейността на Методи Димов.
Разбрах, че му е възложено (от ДС в България, както сам пояснява оперативният работник Цвятко Цветков) съчинението на книга с определени внушения, която да бъде разпространявана сред македонистките общности по света и в самата Македония. Методи Димов имаше лошо зрение, това е вярно. Но той бе и почти неграмотен и трудно би могъл да напише книга, още по-малко научен труд.

Както се разбира, за активното мероприятие (както го определя самият Цвятко Цветков) е бил необходим по-грамотен човек, какъвто ДС е намерила в лицето на настоящия президент.

Работата на Първанов по тази книга е започнала, както се вижда от побликуваните документи, още в началото на 1989 г. Това скромно се премълчаваше в публичните обяснения на президента. Той самият признава, че се е срещал с Методи Димов в присъствието на Цвятко Цветков. Но просто подценява интелигентността на българските граждани, смятайки че може да ги убеди, че не е знаел какво прави в онзи момент. Между впрочем, самият Методи Димов се хвалеше на всеослушание в Брюксел относно характера на връзките си с България и по-специално със “службите”.

Написването на книгата се е забавило, а междувременно настъпиха промени, не само вътрешно, но и външно-политически (разпадането на Югославия и отделянето на Македония). Една от първите стъпки на правителството на СДС (с премиер Филип Димитров) бе признаването на независимостта на Македония, горещо подкрепено от президента Желев. Това категорично не съвпадаше с политическите интереси на “македонистите” от типа на Методи Димов и неговия наставник Първанов. Поради закъснение и поради изменение на обстановката книгата на Димов (активно мероприятие на ДС) не е била издадена, както е било замислено първоначално, а президентът е „изгубил интерес".

От фактите става ясно, че Георги Първанов е участвал в поне едно АМ от голям мащаб ( справката на Цвятко Цветков от 30.03.1989) и в още едно АМ (упоменато в документите на ДС от 18.09.1989), като е написал статия за канадското издание на македонистите “Македонска трибуна” в Торонто, намиращо се в много тесни връзки със самия Димов). Тя е трябвало да излезе като “редакционна”, т.е. без името на автора.

Методи Димов е останал доста разочарован от неиздаването на книгата му (както му е било обещано) и я е публикувал сам в стотина екземпляра в една книжарница- печатница в Льовен. Подобно публикуване струваше през онези години в Белгия около 3000 белгийски франка = на 100 щатски долара.
За да се узнае цялата истина за дейността на президента по АМ на ДС по македонски въпроси, е необходимо нещо много просто. Да се публикува досието на агент “Комитата”, за когото всъщност Първанов е работил под опеката на ръководещия го офицер Цвятко Цветков. Любопитна подробност, разказана от самия Цветков е, че той е кандидатствал за работа в президентството (като съветник навярно). Работата му е била обещана, но в последния момент - отказана. Вероятно след намеса на някой
друг президентски съветник. Гарван гарвану око не вади, но и агент - агента не храни.

 

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1469