Сценаристите на сюжета “Гоце” изглежда не са чели тази глава от Новия Завет (“Нищо скрито няма да остане неразкрито, Узнаваемото ще бъде узнато” Матей 10:26).
Разиграват го като активно мероприятие. Това АМ е замисляно отдавна (виж материалите от август 2006 г. в пресата и в медиите). Целта му е да се постигне пълно объркване на българските граждани, с което най-после да се осъществи жадуваната амнистия за ДС.
Тази идея онзи ден беше формулирана ясно от вътрешния министър, който арогантно попита : “Че какво лошо има в това при президента да има хора от ДС?”
Нищо, разбира се, за самия министър, след като и самият президент е от службите.
Тук трябва ясно да се каже за кой ли път: ДС е репресивна машина над българските граждани, която е работила срещу тях и срещу българската държава и НИЩО в нейната дейност не подлежи на амнистия, пък била тя и само морална.
От позицията си на бивш посланик в Белгия, НАТО и Швейцария бих желала да внеса някои скромни уточнения в доста объркващата фактология, изнесена в защита на президента Първанов по папката “Гоце”.

Президентът и неговият екип многократно твърдяха различни неща относно спецификата на неговото сътрудничество към ДС.

Той заяви:
Написал е рецензия към книга (в три последователни изявления президентът нарича себе си веднъж рецензент, втори път редактор и трети път научен консултант).
Книгата била научен труд.

Авторът бил, според самото определение на президента, “известен емигрант”, “най-голям родолюбец”, “голям българин”.

Държавният ни глава е пропуснал само да съобщи името на този човек, както и заглавието на “научния” му труд.

Запознах се внимателно с изнесените от самия президент в Интернет документи и бих желала да внеса в твърденията му някои корекции.

И така, става дума за емигранта в Белгия Методи Димов и за неговата книга “Габеро” - автобиографични спомени на македонска тема.

Книгата няма никаква научна стойност и едва ли е била необходима “научна намеса” за нейното издаване.

“Големият българин” (да ме прости Господ, вече покойник, но истината ми е по-мила) е бил агент също на ДС под името „Комитата". И като такъв го заварих в Брюксел, когато отидох посланик там през пролетта на 1991 г. Самият Методи Димов стана изпълнител на активно мероприятие (АМ, както се казва в абравиатурата на ДС) на 24 май 1991 г., когато ДС се опитваше да компрометира всячески всички нови посланици. На този светъл празник в посолството в Брюксел за първи път бяха дошли емигранти, които не бяха имали нищо общо с комунистическата власт и с ДС. А една от задачите на новата дипломация (жестоко оплювана чрез хората и методите на ДС) бе именно да обедини българската диаспора.

Групата на Методи Димов направи нечуван публичен скандал в присъствие на белгийски журналисти, поканени от Димов. Стигна се до вадене на оръжие, като целта беше да се компрометира посолството и разбира се, новият посланик. Свидетел на това събитие е литературоведът Михаил Неделчев, поканен да произнесе реч по случай 24 май.

Естествено това стана причина да се запозная по-отблизо с дейността на Методи Димов.
Разбрах, че му е възложено (от ДС в България, както сам пояснява оперативният работник Цвятко Цветков) съчинението на книга с определени внушения, която да бъде разпространявана сред македонистките общности по света и в самата Македония. Методи Димов имаше лошо зрение, това е вярно. Но той бе и почти неграмотен и трудно би могъл да напише книга, още по-малко научен труд.

Както се разбира, за активното мероприятие (както го определя самият Цвятко Цветков) е бил необходим по-грамотен човек, какъвто ДС е намерила в лицето на настоящия президент.

Работата на Първанов по тази книга е започнала, както се вижда от побликуваните документи, още в началото на 1989 г. Това скромно се премълчаваше в публичните обяснения на президента. Той самият признава, че се е срещал с Методи Димов в присъствието на Цвятко Цветков. Но просто подценява интелигентността на българските граждани, смятайки че може да ги убеди, че не е знаел какво прави в онзи момент. Между впрочем, самият Методи Димов се хвалеше на всеослушание в Брюксел относно характера на връзките си с България и по-специално със “службите”.

Написването на книгата се е забавило, а междувременно настъпиха промени, не само вътрешно, но и външно-политически (разпадането на Югославия и отделянето на Македония). Една от първите стъпки на правителството на СДС (с премиер Филип Димитров) бе признаването на независимостта на Македония, горещо подкрепено от президента Желев. Това категорично не съвпадаше с политическите интереси на “македонистите” от типа на Методи Димов и неговия наставник Първанов. Поради закъснение и поради изменение на обстановката книгата на Димов (активно мероприятие на ДС) не е била издадена, както е било замислено първоначално, а президентът е „изгубил интерес".

От фактите става ясно, че Георги Първанов е участвал в поне едно АМ от голям мащаб ( справката на Цвятко Цветков от 30.03.1989) и в още едно АМ (упоменато в документите на ДС от 18.09.1989), като е написал статия за канадското издание на македонистите “Македонска трибуна” в Торонто, намиращо се в много тесни връзки със самия Димов). Тя е трябвало да излезе като “редакционна”, т.е. без името на автора.

Методи Димов е останал доста разочарован от неиздаването на книгата му (както му е било обещано) и я е публикувал сам в стотина екземпляра в една книжарница- печатница в Льовен. Подобно публикуване струваше през онези години в Белгия около 3000 белгийски франка = на 100 щатски долара.
За да се узнае цялата истина за дейността на президента по АМ на ДС по македонски въпроси, е необходимо нещо много просто. Да се публикува досието на агент “Комитата”, за когото всъщност Първанов е работил под опеката на ръководещия го офицер Цвятко Цветков. Любопитна подробност, разказана от самия Цветков е, че той е кандидатствал за работа в президентството (като съветник навярно). Работата му е била обещана, но в последния момент - отказана. Вероятно след намеса на някой
друг президентски съветник. Гарван гарвану око не вади, но и агент - агента не храни.