ПОВЕРИТЕЛНО - отвори очи...

 

НАЧАЛО
Актуално
5.8 по Рихтер безумие
Терористичен АД
За България
Велики Българи
11 Септември 2001
USA Измама
Капитализъм
Тайната на водата
Здравеопазване ли?!
Нов световен ред
Тайни общества
Zeitgeist movie
Chemtrails/HAARP
Цивилизации...
Извънземни
Dulce Book
Никола Тесла
Адолф Хитлер
проф. Мулдашев!
Ционските Мъдреци
Секретни бази...
СВРЪХ СЕКРЕТНО
( Ф И Л М И )


ДА ИЗЧИСТИМ БТВ КАКВО НИ ГОТВЯТ? Ромско интегриране Пишете ми

Здравеопазване ли?! / 1 Раздел I - Обща част

1 Раздел I - Обща част
08.02.08 23:31
Раздел I - Обща част Глава 1. Съвременна медицина и здравеопазване -митове и реалност
За да се направи преценка на състоянието на съвременното здравеопазване в глобален и локален план, трябва да се познават механизмът му на действие, силите, определящи насоката на неговото развитие както и реалните резултати. Най-важните въпроси, на които трябва да си отговорим, са: кой контролира медицината и системата на здравеопазване и кой има най-голяма финансова изгода от начина, по който те функционират сега?!
    Аз няма да разглеждам подробно историческото развитие на медицината през вековете, тъй като това не е необходимо за целите на настоящото изследване, а ще се спра съвсем накратко на някои от основните моменти, довели до сегашното състояние на здравеопазването и медицинската наука като цяло.
    Може да се каже, че още от самото начало на развитието на медицинската мисъл в нея са се оформили две течения. Според едното от тях, на което главно ще обърна внимание в тази глава, симптомите са болестта, с която трябва да се борим активно като с нашественик. Идеята идва още от времето на древногръцкия философ Аристотел, който е приемал, че болестта е разпознаваема по определени признаци и най-важното е да й се даде някакво име. Ако проблемите са във физическото тяло, би трябвало да им въздействаме с физически средства. Този начин на разсъждение, който е залегнал в основата на съвременната медицина, оправдава както масовата употреба на синтетични медикаменти, така и често ненужната хирургична намеса. Още в края на 70-те години на XX в. според оценки, изнесени пред конгресни подкомисии, извършването поне на 2,4 млн. операции годишно в САЩ не е било оправдано. Освен това те са стрували 4 млрд. 118$ и 12 000 живота. Едно изследване установило, че при повечето хора, на които била препоръчана хирургична намеса, нямало реални основания за такава. Но не само това - почти половината от "болните" въобще не се нуждаели от медицинско лечение!
    През последните няколко века голямо значение за засилване на влиянието и доминирането на превърнатия в догма ограничен материалистическо-механистичен възглед в медицината оказва редукционистичният подход на френския философ от XVII в. Рене Декарт. Той твърдял, че хората имат два ясно разграничими компонента: ум и конкретно осезаемо физическо тяло. Изучаването на всеки от тях според него изисква отделна методика.
    В подкрепа на гореспоменатия подход във Франция се появила теорията за специфичната етиология, която се е превърнала в един от митовете стълбове на съвременната медицина. Според нея всяка болест се причинява от разпознаваем конкретен причинител, например вирус или бактерия. Тя е резултат преди всичко от откритията и работата на френския химик и биолог Луи Пастьор. Той вярвал първоначално, че различните патогенни микроорганизми предизвикват заболяванията и това се е отразило отрицателно върху развитието на медицинската наука, защото е било прието безпрекословно. Според него в здравите тъкани няма микроби. Но в края на живота си Пастьор поставя под съмнение своите основни виждания и преди смъртта си заявява: "Все пак най-важна е почвата" - т.е. състоянието на вътрешната среда на самия организъм и силата на неговата имунна защита са от решаващо значение за това дали ще се развие заболяване. За съжаление никой не се е вслушал в последните му думи.
    Много лекари и учени непрекъснато обръщат внимание на факта, че сами по себе си бактериите и вирусите не са достатъчен фактор за предизвикването на болести. Мнението на д-р Антоан Бешам, бактериолог и съвременник на Пастьор, е, че микробите са интегрална част от живия организъм. Според него те остават в неактивирано състояние, докато клетката не е увредена или не загине. Той смятал, че микробите спомагат за процеса на разпадане на болните клетки и изхвърлянето им от тялото.
    Известният немски бактериолог Робърт Кох, също опонент на теорията, предложена от Луи Пастьор, е споделял възгледите на Бешам. Според д-р Понтер Ендерлайн - друг немски бактериолог, микробите могат да променят формите си. Това явление се нарича плеоморфизъм и както ще разберете по-късно, то е наблюдавано от д-р Роял Райф със създадения от него много мощен микроскоп (вж. Глава 7. "Истината за рака"). Когато човек е здрав, различни микроорганизми живеят в човешкото тяло в симбиоза с него или в непатогенна форма, т.е. без да се развива заболяване. Но всяко влошаване на вътрешните условия в организма, предизвикано от различни фактори -нерационално хранене, замърсена околна среда, дистрес, ваксинации и пр., дават възможност на микробите да се активират и да се развие болест. Големият немски учен, "бащата" на патологичната анатомия, Рудолф Вирхов, заявява: "Ако отново можех да изживея живота си, щях да го посветя на доказването на факта, че микробите търсят техния естествен хабитат - болната тъкан, а не, че те самите са причина за развитие на заболяване." А ето и думите на д-р Джордж Уайт: "Ако микробната теория се основаваше на факти, нямаше да има живо същество, което да прочете това, което пиша сега."
    За да покаже слабостта на теорията за специфичната етиология, пропагандирана от привържениците на Пастьор, Р. Вирхов изпива заедно със свои студенти течност, съдържаща холерни вибриони. Никой от тях не се разболява от холера. По подобен начин след него някои учени са правили опити, като са имплантирали в собствените си тела или на доброволци ракови клетки, но заболяване не се развивало. Всеки от нас се е убедил, че по време на грипни епидемии например има много хора, които остават здрави, независимо че около тях други кихат, кашлят и "пръскат зараза". Съвсем логично възниква въпросът: "Защо едни се разболяват, а други не?" Както ще се убедите, теорията за специфичната етиология обслужва много добре интересите на медицинската индустрия, затова именно тя се е наложила безпрекословно.
    Под влияние на първоначалните идеи на Пастьор болниците бяха превърнати във военни зони, а пациентът в "бойно поле", на което се води "битка" с "врага" - микробите, и съответно с болестите. И това става точно както по време на война - скъпо, разрушително за организма на болния и в крайна сметка често без да се постигне истинско излекуване или дори трайно подобрение. Болестта в съвременната медицина се разглежда като външен фактор, който ни атакува и срещу когото лекарят "воюва" с методите на официалната медицина - синтетичните медикаменти и хирургията. Но аз ви питам: Да сте видели някъде наоколо да се разхождат артрит, колит, рак или диабет? Болестта не е враг, който ни напада изневиделица, а състояние, което се развива обикновено под влияние на един или по-често на няколко фактора, повечето от които обаче са под наш контрол.
    В книгата си "Едно компрометиращо първенство", издадена през 1995 г., проф. Чудомир Мерджанов дава отговор на въпроса "Кои са главните причини, обуславящи здравните неблагополучия на нашия народ?". На първо място това е широкото разпространение на основните рискови фактори сред населението. Най-важни от тях са: начинът на живот на индивида и различните неблагоприятни поведенчески навици - нерационалното хранене, тютюнопушенето и системната злоупотреба с алкохол, липсата на подходящ двигателен режим. Като вземем предвид, че най-често има съчетаване на няколко елемента, то опасността от заболяване нараства значително. Към рисковите фактори, допринасящи за влошаване на здравословното състояние на българина, трябва да добавим и голямото значение на стреса от икономическия, социалния и политическия живот в страната ни през изминалото десетилетие. Ето мнението по този въпрос на проф. Мерджанов: "През последните години в България психосоциалният дистрес придоби истинско епидемично разпространение и стана: масов - по честота, тежък -по степен, и хроничен - по протичане." (В Глава 3. са разяснени накратко някои механизми, чрез които стресът допринася за развитието на заболявания.)
    Според учения през последните две десетилетия все по-голям проблем за страната ни стават т. нар. социалнозначими заболявания - СЗЗ (вж. по-долу), които се характеризират с голяма смъртност и инвалидизация. Проф. Ч. Мерджанов характеризира състоянието на здравно-демографската ситуация у нас с думи като "колапс, катастрофа". Той пише: "СЗЗ в България са достигнали такова разпространение, че могат да бъдат наречени истинска национална здравно-демографска трагедия..."
    България е страната с най-висока смъртност от мозъчно-съдова болест - МСБ (инсулти), в целия свят! Понастоящем у нас от МСБ всяка година умират средно по 22 000 души - т.е. всеки пети-шести мъж и всяка четвърта-пета жена, като има значително увеличение на смъртността в активна възраст с най-високи стойности между 30 и 49 г. За 2000 г. 35 000 българи са били с инсулт.
    Смъртността от исхемична болест на сърцето (ИБС) заема второ място и се доближава до показателите за МСБ. В средата на века инфарктът на миокарда е бил много рядко заболяване в страната ни, докато сега годишно от него умират около 21 000 души. При мъжете в града за този половинвековен период честотата му е нараснала 14 пъти, а при жените - 22 пъти! Българското мъжко население има най-голямото в света нарастване на смъртността от ИБС в активна възраст, като жените изостават съвсем леко в класацията.
    България е световен лидер по смъртност от сърдечно-съдови заболявания (МСБ и ИБС) Към 1993 г. - между 43 000 и 46 000 на година, като се наблюдава значително "подмладяване" на засегнатите. Около 1 500 000 души са с артериална хипертония (повишено кръвно налягане), която се смята за един от най-рисковите фактори сред българското население.
    Смъртността от злокачествени новообразувания на вътрешните органи (ЗНВО) показва устойчиви темпове на нарастване годишно с около 3% също с изразена тенденция към "подмладяване". Към 1993 г. около 40% от общата смъртност между 20 и 39 г. се дължи на ЗНВО. От 1967 г. насам онкозаболяванията постепенно са станали причина за почти 30% от общата смъртност при жените. Само от рак на гърдата умират годишно около 1100 българки.
    От 1947 г. до сега се е увеличила смъртността от диабет трикратно за градското население и неколкократно при селското, а броят на заболелите е нараснал повече от десет пъти за същия период. По косвени данни се приема, че към сегашния момент има поне 330 000 българи с диабет, от които около 160 000 са на инсулин. Болестта води до промени и увреждания в очните дъна, бъбреците, сърдечно-съдовата система, периферните нерви и различни други усложнения и повишава риска от развитие на атеросклероза, ИБС и мозъчносъдова болест. Една четвърт от диабетиците и една трета от диабетичките освен от захарна болест страдат още и от систолна хипертония и клинично проявено затлъстяване. Около 90% са с диабет II тип, т. е. развиващ се в зряла възраст.
    Затлъстяването е много сериозен здравословен проблем за българина, придобил епидемичен характер. Това е един от най-широко разпространените рискови фактори, засягащ половината от нашето население и допринасящ за развитието на МСБ, диабет, артериална хипертония, атеросклероза и др. През последните години България е в челото на затлъстелите нации. От една страна, това се дължи на ниската хранителна култура в съчетание със заседнал начин на живот, а от друга - на обедняването на населението, което води до ограничаване на консумацията на пресни плодове и зеленчуци за сметка на хляба, консервираните и долнокачествени храни. Според статистиците в последните години се употребяват прекалено много тестени изделия, захар и олио. Тревожно висока е консумацията на мазнини, и то предимно животински - около 37-40% от енергийната стойност на храната, когато би трябвало да бъде най-много до 30%. Значителната употреба на сол, която у нас е 1,5 до 2 пъти по-висока, отколкото в развитите страни, допринася за развитието на повишено артериално налягане.
    Тютюнопушенето е сериозен рисков фактор. При пушачите се наблюдава двукратно повишена смъртност в сравнение с тези, които не употребяват тютюневи изделия. Над 1 млрд. са пушачите в света, като 4/5 от тях са в слабо развитите икономически страни. Болестите, които се дължат на този вреден навик, убиват поне 4 млн. души годишно. Прогнозата е, че ако това продължава със същите темпове, към 20-те години на XXI столетие цифрата ще бъде около 20 млн. В редица западни страни тютюнопушенето е недопустимо на много обществени места. У нас забраните в това отношение, където ги има, най-често не се спазват и пушачите безпроблемно тровят живота на околните. Според проф. Мерджанов в България "активен консуматор на тютюневи продукти е всяко пето дете на 14 г. и всяко четвърто - на 15. Приблизително 1 050 000 български деца до 15-годишна възраст са пасивни тютюнопушачи, а половин милион от тях получават опасно високи количества цигарен дим... 950 000 мъже са интензивни и свръхинтензивни пушачи... 2 250 000 - епизодични и редовни, 500 000 - бивши, и 60 000 ученици..." Според съобщение на БНТ от 16.05.2001 г. 61% от учениците в 9-и клас вече пушат. Какво друго може да се очаква от подрастващите, след като виждат примера на родителите си?! За съжаление този вреден навик е вече твърде разпространен и сред жените и момичетата.
    Българският пушач, употребяващ редовно по 20 цигари на ден, за 20 години поема 880 смъртоносни дози никотин и 2,2 кг катрани. Не трябва да се забравя и за радиационното облъчване, което се получава от полоний 210 (разпаден продукт на радия), съдържащ се в значителни концентрации в тютюневите продукти. Облъчването на човек, който пуши по кутия и половина дневно, е по-високо, отколкото при някой живеещ в близост до атомна централа! Според данни от Националния онкологичен център 3000 български пушачи умират от рак на белите дробове всяка година, като случаите се увеличават непрекъснато.
    Според проф. Мерджанов: "Борбата срещу тютюнопушенето... е борба за предотвратяването на преждевременната смърт на всеки пети българин... Тютюнопушенето представлява истинско поведение на саморазрушаване на българския народ."
    Алкохолната консумация е широко разпространен вреден навик и важен фактор, съдействащ за развитието на цироза на черния дроб и на артериална хипертония. Според данните за 1991 г. е имало между 70 000 и 100 000 болни с алкохолна токсикомания, а около 300 000 души са били редовно злоупотребяващите с алкохол. Към днешна дата се посочва една твърде голяма цифра на системно употребяващите алкохолни напитки у нас - около 1,2 млн. души над 15-годишна възраст. Всеки втори млад мъж с тежка хипертония или затлъстяване редовно пие. 60% от учениците в 9-и клас консумират алкохол, като една немалка част от тях пият всеки ден. Алкохолът води до временно отпадане на задръжките и потискане на комплексите и е в основата на по-разкрепостено и предизвикателно поведение. Може да повлече след себе си употреба на наркотици и неразумен сексуален живот с всички рискове от полово преносими болести. Немалък процент от загиналите и пострадалите при пътно-транспортни произшествия, както и при битови злополуки и скандали, са в резултат на алкохолна злоупотреба.
    Наркоманията също придоби епидемични размери. Според данни на МЗ и статистическия институт за 2000 г. цифрата на официално регистрираните наркомани е 30 000, като обаче се уточнява, че реалният брой на злоупотребяващите с дрога е много по-голям - може би около 100 000. Възрастовата граница е паднала до 11-14 г. Няма правена статистика на това колко от наркоманите са в тежко здравословно състояние. При децата и младежите, ползващи инжекционно наркотици, 70-80% са носители на вируса на хепатит С.
    Проф. Мерджанов пише: "Днес само шест социално значими заболявания - ИБС, МСБ, ЗНВО, диабет, ПТТ (пътно-транспортен травматизъм) и ХБНЗ (хронични белодробни неспецифични заболявания), обуславят 55,9% от общата структура на умиранията... По 1 човек на всяка 12-а минута, всичко това не може да бъде характеризирано по друг начин освен с понятието "катастрофа"... Не ще бъде пресилено, ако високата смъртност от ССЗ в България бъде наречена медицински, демографски, икономически и обществен скандал... Ние смятаме, че е крайно време да се разбере цялата драматичност на здравното състояние на българския народ, да се направи опит за изясняване на причините на здравната трагедия на нашето население и на тази основа да се приеме и изпълнява "национална стратегия на противодействието" или може би по-точното наименование трябва да бъде: "национална стратегия на спасението"."
    Като цяло нивото на здравната култура на народа ни е крайно незадоволително. На преден план излиза "хедонистично-консуматорската житейска философия" с неблагоприятни специфично здравни и в общ план последици. Допринасящ съществено за нездравословното поведение на българина е характерният за народопсихологията му нереалистичен оптимизъм, който се изразява в подценяване на заплахите, произтичащи от навиците му. Проф. Мерджанов прави следното наблюдение: "Българинът има твърде "примитивно възприятие" за болестите, което обяснява склонността му да търси "неочаквани" и "мистични" явления и въздействия за тяхното преодоляване. И изведнъж този човек ще трябва да бъде убеждаван, че неговите заболявания в най-голяма степен са резултат на такива "банални" и "прости" неща като тютюнопушене, алкохолна консумация, прехранване, обилна консумация на сол, обездвижване и други рискови фактори... може да се каже, че превантивната здравна стратегия ще се стори на мнозина твърде обикновена и елементарна, без "блясък" и "екзотика" и поради това - трудно приемлива."
    Ето какво пише д-р Дийн Орниш, американски лекар, създател на изключително успешна програма за лечение на сърдечноболни хора само с помощта на правилен начин на хранене и живот: "Ние понякога проявяваме склонност да разглеждаме напредъка на медицината като нов медикамент, нова хирургична техника, изискваща много скъпа и сложна апаратура. Понякога ни е трудно да повярваме, че огромен принос в полза на нашето здраве, добро физическо състояние и благополучие могат да имат такива наглед прости избори като какво ядем, как реагираме на стреса, колко време отделяме за физически упражнения, дали пушим или не, както и качеството на интимните и социалните връзки в живота ни... Начинът ни на живот е важен фактор за развитието на повечето болести убийци, включително най-разпространените видове рак (на гърдата, дебелото черво, белите дробове и простатата), артрита, диабета и други дегенеративни заболявания...
    За всеки пациент, който избира нашата програма, вместо да се подложи на хирургична операция за байпас , се спестяват около 50 000 $(или дори много повече, в случай че настъпят усложнения). Миналата година в САЩ са похарчени поне 18 млрд. $ за оперативно извършване на коронарен байпас. Над 6 млрд. са изразходвани за коронарна ангиопластика .
Промяната на начина на живот излиза много по-евтина. И, разбира се, на тези пациенти им е спестена травмата от отваряне на гръдния кош и от операцията за вземане на вена от краката... Независимо от огромните разходи, свързани с хирургичните интервенции за байпас и ангиопластика, до половината от байпас графтовете (новоборазуваните пътища на кръвоснабдяване - бел. авт.) отново се блокират само след 5 до 10 години, а около една трета до половината от артериите, на които е правена ангиопластика, се затварят само след 4 до 6 месеца, независимо от това какъв оперативен метод е използван."
    Един ценен "страничен ефект" от приложението на програмата на д-р Орниш е качеството на живот, което тези хора вече имат, след като са се освободили напълно или до голяма степен от своите страдания и не се чувстват повече зависими от алопатични медикаменти. Последните нерядко допълнително увреждат болния и скъсяват живота му. Съвсем пресен е случаят с понижаващия холестерола препарат церибастатин (известен у нас с търговското си наименование липобай) на фирмата "Байер", предизвикал над 40 смъртни случая.
    Над 40 млн. души в САЩ са диагностицирани със сърдечносъдови заболявания, а според д-р Д. Орниш още повече са тези, които не знаят, че имат проблем със сърцето. Шестдесет милиона имат високо кръвно, а осемдесет милиона - повишено ниво на холестерол в кръвта. Около 1,5 млн. американци годишно получават инфаркт. Проучванията и резултатите от работата на гореспоменатия лекар показват, че сърдечно-съдовите заболявания, каквито са исхемичната болест на сърцето, хипертонията, инфарктите, тромбозите, мозъчносъдовите инциденти и пр., са напълно предотвратими! Може-би се питате: Защо неговият лечебен и профилактичен метод не се прилага масово и защо хората не са окуражавани да живеят здравословно? Ще ви отговоря с въпрос: От какво тогава медицинската индустрия ще печели милиарди долари?!
    "Войни срещу здравето - защо технологиите ни убиват?" от британския медицински изследовател Филип Дей е може би една от най-значимите книги излизали напоследък по въпросите за скритата война срещу здравето, която взема годишно милиони жертви. Ето какво пише той: " Джърнъл ъф Америкън медикъл асосиейшън" (JAMA) публикува статистика, която показва, че западното здравеопазване понастоящем е третата водеща причина за смъртността в Америка. Интересното обаче е, че медицинският естаблишмънт разполага с информация за профилактично хранене, която би намалила драстично броя на преждевременно починалите от сърдечна смърт и рак - и двете водещи причини убийци в нашето общество днес. Същият медицински естаблишмънт обаче, е взел решение умишлено да не публикува тази информация..."
    Медико-индустриалният комплекс експлоатира дълбоко заловените у хората желание за сигурност и усещане за защитеност, като им предлага фалшиви и неизпълними обещания за предпазване от болести и страдания чрез неподходящи средства. Оказва се непрекъснат огромен пропаганден натиск, чиято цел е да ни накара да повярваме, че природата е безпомощна, защото не е много наясно с това, което прави, и затова й трябва коректив в лицето на масово ваксиниране и приложение на алопатични препарати. Целта на тази тактика е да се внуши страх и да се постави човечеството в подчинено положение и зависимост от медицинската индустрия! Съзнанието на мнозина вече е дотолкова промито, че когато дойдат на преглед, очакват или дори сами искат да им изпишем медикаменти, а много често от такива няма нужда.
    Единствената сигурна защита на организма е здравата имунна система, за поддържането на която най-голям принос имат правилното хранене, чистият въздух и подходящите физически упражнения! Т.е. естествени и евтини методи. Медицинската и в частност фармацевтичната индустрия обаче не искат вие да си спомняте точно това! Затова десетилетия наред обществото е манипулирано с обещанието за "магическото хапче", което ще го освободи от всички болести. Но както пише Лоурънс Лешан в книгата си "Холистично здраве": "Нашето вярване в магическото обещание на медицината е илюзия на цялата ни днешна култура... и ни превръща в... сърдити и претъпкани с медикаменти хипохондрици."
    Средствата за масово осведомяване редовно ни заливат с манипулативни предавания и репортажи за всеотдайната "борба" на въоръжените с най-новото знание лекари с някое заболяване. Колко пъти сме слушали лъжливия рефрен, че е направено ново откритие и че се очаква "пробив" в лечението на дадена болест! И колко години минават след всяко такова съобщение в напразни надежди за много хора, защото това се оказва поредният блъф. Трябва да е ясно, че фармацевтичният бизнес няма нужда от евтино, още повече от ефикасно лекарство или лечебен метод, които биха довели до трайно излекуване на каквото и да е или на когото и да е. Какво ще продават тогава и с какво ще плашат хората?!
   
Човечеството е съзнателно и безскрупулно заблуждавано, и то не само в областта на здравеопазването и медицината! Научни открития, които на практика биха осигурили изключително евтина и практически неограничена енергия за битови и промишлени нужди, също не се правят достояние на широката общественост.
    Почти всеки ден слушаме съобщения за поредната епидемия от "силно заразна болест" по хората или по животните някъде по света - грип, СПИН, менингит, туберкулоза, шап и др. В книгата си "Епидемии, смъртоносни и заразни болести и стремежът към власт - политика на глобалната болестност" Стивън Рансъм разкрива тази чудовищна манипулация, включително и по отношение на последната "епидемия" от шап, заради която бяха избити десетки хиляди животни в Англия и Европа. У нас обаче нищо не се чу за дебатите, които се водеха на Острова, и възмутените гласове на фермери и учени за това масово неоправдано клане. Слушайки и четейки изнасяното от медиите, човек би могъл да си помисли, че буквално сме заобиколени от смъртоносни болести. Но това според Рансъм представлява безсрамна манипулация на икономически и политически изфабрикувани "психо-епидемии". Повечето от т.нар. епидемии, които изискват спешни медицински мерки, не са нищо друго освен безсърдечен търговски заговор, чиято цел е да се стимулират продажбите на произведеното от фармацевтичната индустрия, всявайки силен страх от различни болести. Тъй като медиите са в ръцете на финансово-индустриалната олигархия, въобще не е трудно да се прокара определена политика или да се създаде ситуация, която да ни накара да се почувстваме смъртно заплашени. Вместо да се подобряват стандартът и условията на живот, фокусът на общественото внимание се измества в погрешна посока, а на хората се предлага решение, което няма нищо общо с истинския проблем!
    Д-р Гилен Ланкто, с 20-годишен стаж като флеболон (специалист по вените) и автор на бестселъра "Медицинската мафия: Как да се измъкнеш от нея и да възвърнеш здравето и парите си", пише: "Медицинската система е същинска медицинска мафия, която създава болести и убива за пари и власт... Противно на това, което бихме искали да вярваме, медицинските или политическите власти няма да дадат решението на проблема. Всъщност именно те са го създали и те искат да го поддържат..."
    Тук бих искал да изясня един ключов по значение факт. Системата няма за задача да създава независимо мислещи човешки същества.
Затова нас ни учат КАКВО, а не КАК да мислим! Чрез всички възможни средства у нас непрекъснато се насажда чувството, че сме "жертва" на външни обстоятелства, и сме подтиквани да предоставяме нашата отговорност в ръцете на друг. Така можем да бъдем контролирани много ефикасно от различни институции и организации - политически, военни, религиозни, медицински и пр. Хилядолетната история на човечеството е история на КОНТРОЛ на едни групи от хора над други или на едни индивиди над други с цел някаква печалба или изгода! Средствата и методите, чрез които се постига това, са разнообразни и някои от тях разглеждам в книгата. От психологична гледна точка контролът над съзнанието се осъществява като се използват основно емоциите на хората. Д-р Уилям Сърджънт, психиатър, автор на книгата "Битката за ума", разяснява как става това: "В ума на много хора могат да бъдат насадени различни вярвания и убеждения, след като мозъчната функция е нарочно нарушена чрез провокиран страх, гняв или възбуда. Най-честите резултати от този предизвикан смут са нарушаване на способността за критична преценка и повишена внушаемост." Ето защо на обществото непрекъснато се поднася "подходяща" информация за събития, които стимулират тези горепосочени емоции.
    Основна грешка на хората е, че са оставили друг да ръководи съдбата им и да се "грижи" за здравето им! Най-лесният и устройващ ни начин е да търсим причината за появата на болести извън нас - независимо дали това ще е вирус, бактерия или някакъв друг фактор от околната среда. Тази тенденция към съзнателна самозаблуда, за да избегнем по този начин отговорността към самите себе си и усилието, необходимо за промяна, е в основата на неблагополучията на човешкия род! Хората искат, без да полагат никакви грижи за здравето си и за усъвършенстването си, да бъдат винаги във форма, ако е възможно, само с помощта на някое хапче.
    Английският журналист и писател Дейвид Айк дава много точно обяснение за схемата, по която се осъществява манипулацията на човечеството във всички области на живота, за да се налагат решения, които иначе биха били отхвърлени от хората като неприемливи. Това е техниката, която той нарича ПРОБЛЕМ-РЕАКЦИЯ-РЕШЕНИЕ. Създава се проблем (не от обществото, а от тези, които искат да го контролират), като той трябва задължително да всява страх и безнадеждност ида насочи вината към някого/нещо. Темата се подхваща от медиите, които чрез целенасочени публикации или такива, търсещи евтини журналистически сензации разгарят страстите и емоциите (предизвикват реакция) и се стимулира обществото отчаяно да търси разрешение. Ето ви един актуален пример от здравеопазването: идва грипна епидемия и със страховити краски се описва какви усложнения може да има, колко хиляди жертви се очакват и пр. (това е проблемът). Хората, уплашени, започват да питат как могат да се предпазят (реакцията). И тогава идват "ангелите спасители", в случая фармацевтичните компании, и предлагат своите ваксини (решението). Д. Айк пише: "Причината, поради която ние сме контролирани, не е, че не притежаваме силата да решаваме сами съдбата си, а защото отдаваме тази сила всяка минута от нашия живот. Когато се случи нещо, което не харесваме, ние търсим да обвиним някой друг. Когато възникне някакъв проблем в света, ние казваме: "какво те ще направят за това?" При което те, които всъщност са създали тайно проблема, отговарят на това искане, като предлагат (своето) решение...."
    Целта е с кадифени ръкавици под най-благовидни предлози да ви измъкнат свободата да мислите и да решавате сами за себе си и да ви наложат това, което определено е вредно за вас и децата ви, без да се съпротивлявате, дори и сами да го пожелаете! За да бъде осъществена на практика тази политика в здравеопазването, съзнанието на обществото трябва да е обработено по съответен начин. Тъй като лекарите са естествените дистрибутори на фармацевтичната индустрия, именно чрез тях фирмите разчитат да наложат своите лекарства. Затова, от една страна, системата формира у лекарите определен начин на мислене. От друга, тя непрекъснато промива ума на всички останали - настоящи и потенциални пациенти, както по отношение на предлаганите терапии, така и по отношение на статута на лекаря. Нас ни програмират да се подчиняваме на правила и закони, които привидно са създадени в полза и за благото на обществото, но всъщност служат на интересите на индустрията като цяло и на подчинената й политическа машина. Сега пациентът е този, който обслужва индустрията, а би трябвало да е точно обратното!
    Въпреки че много се говори за превантивни мерки, на практика не се извършва почти никаква дейност в тази насока! Повечето болести са предотвратими чрез разумен начин на живот и лечими със средствата на природната медицина. Това не означава, че конвенционалната медицина няма какво ценно да предложи. Микрохирургията и новите щадящи хирургични техники са едно чудесно постижение. Неоспорим е фактът, че благодарение на усъвършенстването на техниката и многобройните открития в областта на физиологията, биохимията, неврологията и пр. "героичната медицина" постигна значителни успехи при овладяването и лечението на тежки и спешни случаи, травми и животозастрашаващи състояния. Дори и тук обаче възможностите за лечение биха се подобрили значително, ако се въведе например широко приложението на хомеопатията. Аз лично не познавам друг терапевтичен метод, който да дава такава възможност за бързо възстановяване след прекарани операции, травми, посттравматичен стрес синдром. Той може да се окаже дори животоспасяващ в определени случаи. Български колеги със значителен лекарски стаж вече са имали възможността да наблюдават големите предимства на съчетаното прилагане на алопатия и хомеопатия при опасни за живота състояния.
    Бих искал все пак да обърна внимание и на факта, че много от тези кризисни ситуации са предотвратими по принцип, защото възникват главно в резултат на безумния и саморазрушителен начин на живот на хората - военни конфликти, атентати, злоупотреба с алкохол, наркотици и пр.!
    Един съществен недостатък на съвременната официална медицина е липсата на всеобхватна концепция за същността на понятията здраве и болест. Определението на Световната здравна организация (СЗО) за здраве е: "състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не само отсъствие на болест или недъг". Подобно формулировка обаче е неясна и непълна (вж. Глава 3.). Конвенционалното лечение обикновено се извършва не според ясни принципи и закони, а според хаотично прилагани случайни открития, които най-често имат твърде ограничен периметър на приложение. Продължават да властват остарели теории, които се толерират само защото са изгодни за материалистическо-механистичния модел и за силите, които го подкрепят.
    Д-р Г. Станков пише в книгата си "Универсалният закон": "Състоянието на медицината в края на това хилядолетие е такова, че не й позволява да обясни по задоволителен начин възникването (патомеханизмите)
на кое да е заболяване. Това заключение е болезнено, но необходимо. Достатъчно е да хвърлим поглед в някой стандартен учебник по медицина, например в настолната за американските лекари Книга на Харисън -"Принципи на вътрешната медицина", за да се убедим в това. Няма почти никаква ефикасна лекарствена или друга терапия на хронични заболявания, които съставляват над 90% от всички заболявания в развитите страни...
    В пълен противовес на експоненциално растящите разходи за здравеопазване реалните успехи в медицината са много малки и става все по-ясно, че много тенденции сочат в обратна посока. Така например увеличението на средната продължителност на живота, която е най-меродавният параметър за ефективността на медицинското обслужване, стагнира в развитите западни страни от няколко години. В източноевропейските страни тя дори е намаляла значително (най-вече се е увеличила детската смъртност), и то въпреки масовото нахлуване на модерни "ефективни препарати", каквито преди това нямаше. Големи епидемиологични изследвания от последните години доказват, че инцидентността (степен на появяване) на повечето ракови форми е нараснала в САЩ и в други страни през последните 10-20 години, въпреки че средствата за ранна диагностика и профилактика непрекъснато растат."
    Усилията и разходите за "борба с болестите" се увеличават непрекъснато, а същевременно резултатите са далеч под очакваното. Ако здравеопазването и медицината наистина се развиваха в положителна посока, както се твърди, естествено е да намалява и броят на болните. Но става точно обратното. Защо? Защото здравеопазването в световен мащаб е въведено в порочен кръг с псевдолечение и липса на адекватна профилактика. Както пише д-р Станков: "...фармацевтичната индустрия сама си създава потреблението и расте като рак... В бившата Източна Германия броят на хронично-имунологичните заболявания като алергия, невродермит, астма и прочие, е нараснал след обединението, въпреки че замърсяването на околната среда, считано за важен фактор за тези болести, значително е намаляло. Това показват резултатите от едно голямо епидемиологично изследване, публикувани наскоро. То не дава никакво обяснение на причините. Междувременно през последните десет години консумацията на лекарства в източногерманските провинции е нараснала неколкократно. Трябва да се подчертае, че преди обединението в ГДР имаше много малък брой лекарства на разположение..."
    Вероятно вече сами сте се убедили, че огромната част от медикаментите не лекуват, а дори напротив - често предизвикват допълнителни усложнения и заболявания (вж. Глава 8. "Ятрогенни заболявания и медицински грешки"). Антибиотиците досега са спасили не един човешки живот, но видяхме до какви нежелани ефекти доведе безотговорната им и много често неоправдана употреба. Бактериите станаха резистентни на повечето от тях, а гъбичките заболявания придобиха невиждана масовост. Самите антибиотици понякога разболяват с продължителни последствия и дори могат да служат като хранителна среда на някои микроби.
    Лекарите непрекъснато са атакувани от различни фирми, производителки на алопатични лекарства и ваксини, които предлагат поредния си продукт, превъзнасяйки "добрите" му качества, а в същото време ловко отбягвайки въпроса за задълбочени проучвания върху краткотрайните или още по-важно -дълготрайните му странични ефекти. Независимо от многобройните им нежелани въздействия и липсата на траен лечебен резултат медикаментите се представят като неизбежно зло -фармацевтичната индустрия иска да ни накара да повярваме, че без масовото им приложение светът не би оцелял.
    Тривиални проблеми се превръщат в сериозни болести чрез създаване на нови диагнози и, разбира се, започват да се "лекуват" с алопатични средства. Дори естествени периоди от живота на човека като например бременността при жената са превърнати в болестно състояние, а актът на раждане - в травмиращо преживяване. На Запад често се извършват ненужни оперативни интервенции и се дават, без да се налага в действителност, силни болкоуспокоителни. В последните 10-15 години масовост доби вредната практика да се прави, в много случаи, без да има реални основания за това, хистректомия (отстраняване на матката), на жени все още в детеродна възраст, които вече имат деца. Като причина се изтъква наличието например на малко миомно възелче. Жените са убеждавани, че е разумно да се подложат на тази операция, "за да нямат проблеми в бъдеще". При някои това обаче означава цялостно влошаване на здравето и поява на болестни симптоми.
    Д-р Робърт Менделсон пише : "Аз съм убеден, че терапиите на модерната медицина за различни заболявания рядко са ефикасни и че те всъщност често са по-опасни, отколкото болестите, за които са предназначени. Убеден съм, че рисковете се увеличават от широко разпространеното приложение на опасни процедури за състояния, които не са болестни... Убеден съм, че модерната медицина отиде твърде далеч, използвайки във всекидневната си практика крайни терапии, подходящи само за критични ситуации... Всяка минута на всеки ден модерната медицина отива твърде далеч, защото тя се гордее именно с това, че достига до такива крайности. Една неотдавнашна статия, "Кливлъндската чудесна медицинска фабрика", възхвалява Кливлъндската клиника за "достиженията" й през изминалата година: 2980 отворени операции на сърце, 1,3 млн. лабораторни теста, 73 320 електрокардиограми, 7770 скенера на цяло тяло, 210 378 рентгенови и други изследвания, 24 368 хирургични интервенции... когато отидете на лекар, на вас не се гледа като на човек, който има нужда от здравна помощ, а като на потенциален пазар за продуктите на медицинската фабрика..."
    Обучението в медицинските институти е насочено изключително към утвърждаване на концепцията за прилагане на алопатични средства, което далеч невинаги е оправдано. Разбира се, студентът по медицина получава полезно и в известен смисъл необходимо медицинско образование, но не мога да не отбележа факта, че все пак то е едностранчиво и съвсем недостатъчно, за да може да се лекува истински. На "нестандартните" терапии се гледа с пренебрежение и дори се насажда отрицателно отношение към тях независимо от ефикасността им. Нерядко "доброжелатели" подлагат пред студентите медици на критика, най-често съвсем неоснователна, изпитани и доказали се в практиката лечебни методи, като например фитотерапия, акупунктура, хомеопатия, зонотерапия и др. Какъв е резултата? Ще ви покажа с един пример. Преди няколко години бях на курс по обща медицина, на който присъстваха около 35-40 колеги, повечето от тях на възраст между 27 и 37 години. Всички те без изключения бяха недоволни от сегашното състояние на медицината, от резултатите, постигани с това, което тя им предлага, и като че ли искаха да намерят нещо различно и по-добро. Доста ентусиазирано им занесох няколко книги и материали с клинични случаи на излекувани с хомеопатия болни хора. Надявах се все пак на голям интерес, след като вече бях чул оплакванията им. Но каква, мислите, беше реакцията? Отчайващо апатична и вяла. "О, това не е за мене", "Като е толкова ефикасно, защо не се преподава в Медицинска академия?" и т.н. Опитах се да им обясня, но се оказа, че натрупаният слой от предразсъдъци е много плътен, и разбрах, че усилията ми са напразни.
    Корпоративни интереси разболяват и убиват хората. Моделът на медицинско обучение и обслужване, който е бил заложен и който все още продължава да действа, от една страна, поставя лекаря в подчинено положение да изпълнява нерядко и против волята си вредни за болния практики. С тях той може дори допълнително да влоши здравословното му състояние, но за това няма да бъде подведен под съдебна отговорност, защото това е "официалното" лечение. От друга страна, ако реши да помогне на пациента по начин, който е различен от общоприетия, дори и да има успех, рискува да бъде изложен както на присмех от своите колеги, така и на тяхната завист, и да влезе в сериозен конфликт с медицинските институции, а понякога дори и да изгуби правото си да практикува. Именно за да не си навлекат неприятности, много лекари на Запад, проявяващи интерес към естествените методи на лечение, не ги прилагат. Ето какво казва известният американски професор по имунология д-р Алън Лъвийн от Калифорнийския университет в Сан Франциско на една национална конференция по проблемите на медицината: "Лекарите са принудени чрез заплаха да прилагат методи, за които те знаят, че не действат. Един от най-ярките примери е химиотерапията, която няма ефект при повечето раково болни... Независимо от факта, че по-голямата част от лекарите са съгласни с безрезултатността на химиотерапията като цяло, те са заставени да я прилагат от групировки, които са особено зантересовани от това и които получават огромни печалби от лекарствената индустрия..."
    Д-р Филип Дей, когото вече споменах, е автор и на книгата "Ракът - Защо все още трябва да умираме, за да стигнем до истината". Той цитира проучване, според което повечето онколози биха отхвърлили за себе си който и да е от официално предлаганите терапевтични методи, ако те самите имат рак.
    Д-р Лий Каудън заявява: "За раковата индустрия пациентът е източник на печалби. Действителните клинични и научни данни не подкрепят твърденията за ефикасност на терапиите, предлагани от нея. Конвенционалните антиракови лечения са наложени, защото те носят пари, а не защото лекуват. Десетилетия провеждащите тази политика ви държат в невежество по отношение на истината, и ще продължава да бъде така, ако не се събудите и да прогледнете Какво се крие зад тяхната реалност."
    Ето и думите на д-р Алън Никсън, бивш президент на Американското химическо общество: "...Като химик, обучаван да интерпретира данни, за мен е непонятно как лекарите могат да игнорират доказателствата, че химиотерапията много повече уврежда, отколкото лекува..."
    Онкологът Албърт Брейбърман: "...всеки рак с разсейки, който е бил нелечим през 1975, не е лечим и днес. Много онколози препоръчват химиотерапия за почти всякакъв вид рак, с чувство за безнадеждност, която обаче не е разубедена от този постоянен неуспех."
    "В края на краищата няма доказателства, че химиотерапията в повечето случаи действително удължава живота.
Това е голямата лъжа за този метод - че по някакъв начин има връзва между намаляването на тумора на пациента и удължаването на живота му", твърди д-р Ралф Мое - бивш помощник-директор на службата за връзки с обществеността при един от водещите американски центрове за изследвания в областта на рака "Мемориъл Слоун Кетъринг", Ню Йорк.
    Проф. Чарлз Мати, френски онкоспециалист: "Ако един ден се разболея от рак, никога не бих се лекувал със стандартната антиракова терапия.
Тези, които са вече болни, но живеят далеч от онкологичните болници, имат повече шанс."
    Още през 1976 г. Иван Илич пише книгата "Медицинската Немезида: експроприацията на здравето", в която дава да се разбере, че медицината е достигнала такъв етап на развитие, на който самата тя се е превърнала в заплаха за здравето. Съвременните "научни" лечения на рак, СПИН и други хронични дегенеративни заболявания са изключително токсични, неефикасни и скъпи.
    През 1978 г. "Офис ъф текнолъджи ъф сайънс" в САЩ извършва голямо проучване върху т.нар. научна медицина и представя резултатите пред Конгреса. Оказва се, че поне 80% от официално установените лечения въобще не са доказани в клинично контролирани изследвания! С други думи, те нямат научна обосновка! След 7 г. НАСА повтаря проучването със същия резултат. Защо въпреки тези данни конвенционалните терапии са единствено признатите и масово прилагани? Това е така, защото медицинската индустрия се стреми да монополизира здравеопазването и да елиминира конкурениията на нелекарствените лечебни методи, които биха застрашили печалбите й! Затова официалната медицина е превърната в религия, а всички теории, мнения и терапии извън "избраните" се обявяват за ерес и ненаучно доказани. Но как да бъдат доказани, когато институциите, обслужващи здравеопазването, по разбираеми причини не желаят да отпускат средства за това?! Целта на медико-индустриалния комплекс е да ви държи в неведение относно възможностите на природната медицина и да ви кара да се подчинявате волно или неволно на това, което той ви предлага. А то в никакъв случай не е здраве! Както заявява Бети Мартини, основала асоциация "Мисията възможна" (вж. Глава 13.): "...химерата, блянът на всички фармацевтични компании е да съблазнят и прелъстят цели огромни части от населението към доживотна зависимост от някакъв медикамент за някаква болест, която те всъщност нямат..." Антъни Хилдер от "Фрий уърлд алианс" пише: "За разлика от легендарния д-р Франкенщайн, който извършвал експериментите си с трупове и създавал чудовищата си от тях, днешните "д-р Франкенщайн" извършват опитите си върху живи хора и от тях правят чудовища."
    Хуманисти с енциклопедични познания не само в областта на медицината, но и извън нея остават неизвестни на лекарското съсловие. Например д-р Самуел Ханеман, основоположникът на хомеопатията като научна система в края на XVIII и началото на XIX в. Той е бил немски лекар, химик и полиглот (владеел е писмено и говоримо 8 езика). Благодарение на изследванията си в областта на химията Ханеман бил избран за член на Академията на науките в Майнс. Неговият "Аптекарски лексикон" се превърнал в стандартен учебник за онова време и измежду всички лекари в Германия именно на него било възложено да стандартизира немската фармакопея. Но след като в един момент, разочарован от официално прилаганите тогава лечения, решава да се отклони от "правилната" медицинска практика и започва да лекува, и то успешно, с хомеопатични лекарства, отношението към него става враждебно и той дори е принуден да напусне Германия.
    Друг немски лекар - Бьонингхаузен, през 30-те години на XIX в. спасил от бяс десетки хора и животни, много години преди Луи Пастьор да въведе съответната ваксина (1885 г.). Името и успехите му обаче също както тези на Ханеман, Херинг, Кент и други известни с постиженията си лекари хомеопати никъде не се споменават в алопатичната медицинска литература. Същото се отнася например и за нашия съвременник - специалиста по хранене и ирисова диааностика д-р Бернард Йенсен, помогнал на десетки хиляди хора да се отърват дори от много тежки и смятани за напълно нелечими заболявания, както и за други лекари и лечители, за които ще стане дума по-нататък в книгата.
    Неотдавна лаконично беше съобщено в нашата преса, че българските учени проф. Е. Гъбев и доц. Е. Гъбев, баща и син, са открили и патентовали принципно ново лекарство, което помага много ефикасно на хора със синдром на придобита имунна недостатъчност (СПИН). Според информацията не са установени нежелани въздействия от страна на медикамента. Познатите западни препарати, използвани в тези случаи, са изключително токсични и предизвикват много сериозни странични ефекти, а според много учени и лекари именно те правят живота на болния по-тежък и го съкращават. Българското лекарство обаче едва ли ще получи признание и широко разпространение, независимо че може да се окаже много по-ефикасно и безвредно от всички използвани досега средства, защото западната фармацевтична мегаиндустрия не би го допуснала. Доколкото става ясно от публикациите, фирмата, която е субсидирала лечението, вече е прекратила отношенията си с Инфекциозна болница в София и няма кой да плаща за консумативите и другите разходи по клиничните изпитания. Не е ли нормално да се запитаме: Нима е възможно при такова откритие българското правителство да не прояви интерес и загриженост и да не отдели пари за продължаване на изследванията и опитите при положение, че това би могло да донесе освен известност на българската медицина и милиарди долари приходи за страната ни?
    Спомням си едно събитие от времето, когато работех към голяма столична болница. Един ден ми се обадиха от библиотеката и ми съобщиха, че е пристигнала като дарение голяма пратка с хомеопатична литература. Там знаеха, че се интересувам от и прилагам "нестандартни" лечебни методи, и затова ме потърсили. Уведомиха ме, че става въпрос за около 40 комплекта, всеки с по четири от най-необходимите за практикуване на метода хомеопатични книги на английски език. Още на другия ден отидох, за да ги видя и евентуално да уредя да бъдат дадени на колеги, обучаващи се в момента. Каква беше моята изненада, когато бях посрещнат с думите: "Директорът на болницата каза, че тук никой не се занимава с подобни глупости и нареди да ги предадем на вторични суровини."(!) И те го бяха направили, запазвайки само един комплект за мен.
    Преди няколко години колега ми се оплака,
че искал да практикува акупунктура в спешното отделение, където работи, но началникът му категорично отказал и го предупредил недвусмислено, че ако това стане, ще трябва да си събира багажа.
    Не е желателно хора, които се избират на отговорни ръководни постове в здравеопазването да имат самостоятелно мислене и въобще да могат да мислят извън поставените рамки; важното е да се подчиняват на системата и на тези, които я контролират!
Медицината е област, в която се изисква конформизъм и се проявява силна нетолерантност към мнение, което е различно от "официалното". Самите лекари нямат достатъчно информация за това, което в действителност става зад кулисите в здравеопазването, а когато не са съгласни или пък знаят истината, в повечето случаи са принудени да премълчават. Постановката е такава, че не дава възможност за инициатива извън стандартите, особено в болниците. На тези, които се осмеляват да критикуват системата и да изразят различно мнение или положително отношение към "алтернативните" терапии, не се гледа с добро око.
    Понякога медицинските институции, използвайки властта, с която разполагат, превръщат истински терапии като акупунктура и хомеопатия в придатъци на вече създадената вредна система, като налагат тяхното практикуване по алопатичен начин, т.е. в определени тесни граници, без да се обръща внимание на философията, която стои в основата им, и която всъщност ги прави толкова ефикасни. Такъв е например случаят с акупунктурата в Канада според разкритията на д-р Г. Ланкто. У нас има опити по същия начин да се подходи към хомеопатията.
    В медицинските кръгове и у някои представители на сегашното правителство в страната ни съществува идеята да се създаде лекарска камара, в която всеки медик ще трябва да се регистрира и съответно да плаща такса, за да получава разрешително за практикуване. Предвижда се това да не е съсловна организация, а висш държавен орган, който ще осъществява контрола върху практиката в България, като претенцията е, че няма да обслужва политически, а само професионални интереси. На мен лично ми е трудно да повярвам в това. Така, както става и в други страни лекарската камара заедно с Българския лекарски съюз (БЛС), могат да бъдат превърнати в репресивни органи за налагане на "добрата медицинска практика". С други думи лекари, които прилагат успешно алтернативни терапии, могат да бъдат сплашвани или санкционирани по различни начини (вж. примерите по-нататък в книгата). Така ще се обслужват икономическите интереси на медицинската индустрия, а това от своя страна неизбежно ще доведе и до политическо влияние.
    Напредъкът, който беше постигнат в изучаването на физическото тяло на човека и развитието на различни клонове на медицинската наука в синхрон с материалистическо-механистичния подход доведе до създаването на отделни специалности. Това се явява и един от факторите, допринасящи за липсата на профилактика и резултатно лечение на хроничните болести. Човекът беше разчленен на множество органи и системи, които съответно се "лекуват" от различни специалисти. Отново ще се позова на д-р Г. Станков: "Тази разпокъсаност на медицината, продиктувана от тясната специализация, не позволява създаването на обща теория за възникването на заболяванията, базиращи се на логични закономерности, каквито сме свикнали да срещаме във физиката. Това не означава, че такива закономерности не съществуват, а че медицината все още не е разработила правилен подход към биологичните явления, които тя наблюдава и окачествява като "болести"... объркването и липсата на познание в медицината е повсеместно явление, дължащо се на раздробяването на тази наука на частни дисциплини, без каквато и да е връзка между тях, а оттам и на медицинския мироглед, който те пораждат. В резултат на това медицината е деградирала като наука и е сведена до култивирането на отделни мнения, които грижливо се отглеждат като крехки фиданки от самозвани мичуринци, опасяващи се да не би някой лек полъх на истината да ги прекърши..."
    Вниманието на алопатията е насочено изключително към физическото тяло независимо от претенцията, че се лекува целия човек. Ролята на лекаря най-често е сведена до тази на механик, който поправя или сменя повредената част. При този подход индивидуалността на човека, търсещ здравна помощ, е почти изцяло пренебрегната. Съвременната медицина лекува "болести", а не болни хора и затова постиженията й са твърде далеч от очакваното. Специалистът обикновено е човек, който знае много, но в една твърде ограничена област. Концентрирайки се само върху един орган или система, той изпуска от поглед целия човек и причините, които са довели до развитието на съответното болестно състояние. Известният американски неврохирург Харви Къшинг е казал: "Лекарят трябва да обръща внимание не само на болния орган, дори и не само на целия човек; той трябва да разглежда човека в средата, в която живее."
    Очевидно е, че на този стадий на развитие на медицината разделянето й на отделни дисциплини е неизбежно, но новият тип специалист трябва да е с много по-широк поглед върху човека, здравето и болестта и да прибягва до "специализирана" помощ само в краен случай.
    Развитието на науката от една страна, даде на медиците сложна и скъпа апаратура и възможности за разнообразни изследвания и тестове, но от друга, изтласка изкуството да се лекува на заден план. В света на електрониката и компютрите докосването, този жест на човечност и съпричастие, успокояващ и лечебен сам по себе си, стана дефицитен артикул, а истинската, човешката връзка, която е от съществено значение за лечението, беше прекъсната. Създаването на това изкуствено отчуждение между лекар и пациент е целенасочена политика от страна на медицинския естаблишмънт, за да се контролира целият процес на оказване на здравна помощ по желания начин!
    Обичайна практика стана изграждането на големи болнични комплекси. От една страна, те предразполагат към широко разпространение на вътреболнични инфекции, а от друга - създават, некомфортна и дори враждебна среда за пациента, като го превръщат в безименна и безгласна част в конвейера, наричан "здравеопазване". Редовно явление е например да се обсъжда състоянието на болния между колеги и на упражнения със студенти в негово присъствие, като че ли той отсъства или е някаква бездушна вещ, поставена на леглото. Често могат да се чуят и подобни коментари: "Как е днес "пневмонията" на 3-о легло?" или "Сложи ли катетър на "рака" от 64-а стая?" и т.н.
    Проучванията показват, че човек се съвзема по-бързо дори от тежки заболявания, ако е в интимна и създаваща му душевен комфорт атмосфера. Компанията на любимия човек или на близките и подходящ диетично-хигиенен режим сами по себе си могат да бъдат ефикасен и понякога достатъчен стимул за възстановяване.
    Конвенционалната медицина лекува по определени схеми. У нас в съответствие с провежданата здравна реформа беше решено от 01.07.2001 г. Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) да финансира лечението на 159 заболявания в 30 т.нар. клинични пътеки. Например възпалението на белия дроб, което може да доведе до 15 болести, е определено като една клинична пътека. Тя започва от прегледа при семейния лекар, минава през изследванията, диагнозата, домашното лечение и ако се наложи, до насочване към болница. Специалистите на касата са изработили матрици за лечението на всяко едно от определените заболявания. Посочено е стъпка по стъпка какво да се прави от постъпването на болния в отделението до пълното му излекуване. (какво ли се има предвид под "пълно излекуване"?) Всички дейности и манипулации ще бъдат калкулирани и на базата на получената накрая сума от разход на време, работа, медикаменти и консумативи ще се определи цената, която касата ще поема за лечението на определен вид заболяване. Точно като в съвременен автоматизиран завод. В 80% от случаите би трябвало да се спазва предварително подготвената стандартна схема за лечение на дадено заболяване. Всичко това се прави "с цел да се подобрят грижите за пациентите по европейските стандарти". Касата ще сключва договор само с тези медицински заведения, които могат да осигурят лечението "по правилата на добрата медицинска практика", т.е. имат Квалифициран екип, подходяща апаратура и условия за лечение. Според своята подготовка болниците могат да сключват договор за всички клинични пътеки, само за една група заболявания (т.е. само за една пътека) или дори само за една диагноза.
    Ето какво казва в едно свое интервю д-р Гилен Ланкто: "Като лекар, аз съм практикувала медицина повече от 20 г. в различни страни. Била съм в няколко провинции в Канада и съм дивяла 6 г. в САЩ... Питах се, "Защо ставаме все по-болни и по-болни, а здравеопазването все по-скъпо и по-скъпо, и всички сме недоволни?" Осъзнах, че всички различни системи са еднакви. Те имат различни имена, ... но в основата си приличат... Истината е, че медицинските системи са контролирани от финансовите акули за да им служат... Цялата медицинска система е устроена така, че да прави хората все по-болни. Когато осъзнах това, аз бях изправена пред избора или да се подчинявам на медицинските власти и да си държа устата затворена, или да се подчиня на моята съвест и да говоря... И така написах книгата "Медицинската мафия". Тази книга не е отрицание на медицината, а обяснява как работи системата. Ако не знаем това, няма да разберем нищо... Целта на медицинската система е да бъде сложна. Аз реших да назова истинските играчи и да покажа на обществеността кой каква роля изпълнява и как се играе играта...
    Лекарите искат да помагат на своите пациенти и последните искат да им се помогне. Защо се получава така, че това не се осъществява? Причината е, че между лекаря и пациента има посредници. Налице е правителството, което е отнело правата на пациента и е създало законодателството за това как трябва да се практикува медицина и кое е правилно, и кое грешно. След това идват застрахователните компании, които вземат парите на пациентите и решават по какъв начин ще ги върнат на лекарите... И така пациенти и лекари имат връзка само чрез застрахователните компании и чрез правителствените институции...
    Според моя опит конвенционалната медицина е разрушителна... На лекарите не им се позволява да дават алтернативна информация на пациентите си... Не трябва да забравяме, че медиите като цяло принадлежат на финансистите. Така че те покриват гледната точка на естаблишмънта."
   
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0908