ПОВЕРИТЕЛНО - отвори очи...

 

НАЧАЛО
Актуално
5.8 по Рихтер безумие
Терористичен АД
За България
Велики Българи
11 Септември 2001
USA Измама
Капитализъм
Тайната на водата
Здравеопазване ли?!
Нов световен ред
Тайни общества
Zeitgeist movie
Chemtrails/HAARP
Цивилизации...
Извънземни
Dulce Book
Никола Тесла
Адолф Хитлер
проф. Мулдашев!
Ционските Мъдреци
Секретни бази...
СВРЪХ СЕКРЕТНО
( Ф И Л М И )


ДА ИЗЧИСТИМ БТВ КАКВО НИ ГОТВЯТ? Ромско интегриране Пишете ми

Здравеопазване ли?! / 2 Раздел I - Обща част

2 Раздел I - Обща част
08.02.08 23:38
Глава 1. Съвременна медицина и здравеопазване -митове и реалност
Съвременното здравеопазване и медицина са образували система, която възнаграждава болестта, а не здравето. Затова според методите, които използва, и философията, на които се опира, по-подходящо всъщност би било да се нарича "БОЛЕСТООПАЗВАНЕ"! Скритата цел на здравните институции и финансовата мощ, която стои зад тях, е да има повече болни хора и съответно по-големи печалби. Затова и здравноосигурителните каси по света не заплащат за извършени профилактични мероприятия и разяснителни беседи, както и за лечение, проведено с естествени методи. Най-големият кошмар за медицинската индустрия би бил "епидемия" от здрави хора, които нямат нужда от нейните хапове, ваксини и хирургични вмешателства. Ето защо мерките, които се вземат за подобряване на условията на живот и повишаване на здравната култура са повече от недостатъчни! Ето защо властите, които служат на индустрията - съзнателно или не, не дават равноправна възможност на т.нар. алтернативни терапии да се развиват и да придобият официален статут. Фармацевтичните гиганти не могат да правят пари от естествените лекове - билки, хомеопатия, акупунктура, рефлексотерапия и пр., защото не могат да ги патентоват.
    През последните десетилетия животът става все по-динамичен и самата система те притиска да не боледуваш. Затова хората искат излекуване бързо, на момента. Именно с това спекулира медицинската индустрия - предлага ви БЪРЗО облекчаване на симптомите, НО НА КАКВА ЦЕНА? Най-често се плаща с допълнително увреждане на здравето и дълготрайна зависимост от нови медикаменти!
    Официалната медицина се е концентрирала върху потискането на симптомите, а не върху лекуването на болестта и премахването на причината, която я предизвиква. Затова пациентът става зависим от непрекъснатата нужда да бъде на някакво "лечение" и честа смяна на медикаменти. Основните методи, чрез които работи алопатията понастоящем, нерядко допълнително влошават състоянието на хората, т.е. "лечението" те прави още по-болен, за което естествено трябва ново "лечение" и така се попада в порочен кръг. Именно поради тези причини официално прилаганите терапии са ориентирани симптоматично - защото болният ще остане недоизлекуван и пак ще идва. Както сподели мой близък приятел лекар, работещ в чужбина, "това е целта на мероприятието". В интерес на здравето арсеналът, с който разполага съвременната медицина, трябва да бъде прилаган само в краен случай - когато естествените терапии се оказват безсилни да помогнат на болния или ако процесът е вече толкова напреднал, че може само симптоматично да се повлияе до известна степен чрез алопатия.
    Д-р Г. Ланкто заявява: "... здраве за всички според СЗО означава излишно тъпчене с медикаменти и ваксиниране на всички. С други думи, болест за всички... Лъжи, манипулации, страх. Всичко влиза в употреба."
    Ето какъв пример дава тя: През октомври 1994 г. по време на телевизионно предаване гостуващият лекар бил попитан за алтернатива на лечението на деца, страдащи от определен тип епилептични припадъци. Оказало се, че не къде да е, а в световноизвестния университет "Джон Хопкинс" с много голям успех е изпробвана диета, която е повлияла състоянието на болните много по-добре, отколкото различните прилагани в такива случаи медикаменти. Когато го попитали защо тогава лекарите не препоръчват и не прилагат именно този метод на лечение, откровеният отговор бил: "Защото нито една голяма фармацевтична компания не стои зад него."(!)
    Пациентът е този, от който зависи финансовото благополучие на индустрията. Затова целта е да се направи обществото зависимо от медикаментите и изобщо от предлаганата система, като повярва в нейната почтеност и непогрешимост. Както пише д-р Г. Ланкто: "...под прикритието на научноизследователска работа и грижа за обществото, тя (индустрията - бел. авт.) пръска семената на болестта и жъне печалбите... Тя контролира всеки аспект на медицината. От студента по медицина до пациента... Всички видове властови институции, независимо дали правителствени или медицински, са подчинени на огромната й мощ. В края на краищата индустрията им дава възможност да дойдат на власт и да получат признание. Всичко, което се иска от тях, е да помнят това и да не хапят ръката, която ги храни..." Действайки най-често скрито чрез своите подставени лица - различните овластени институции и организации и самите лекари, медицинската индустрия придобива пълен контрол над вашето здраве.
    Израждането на здравеопазването и медицината в бизнес се вижда и в провежданата в България здравна реформа, която вече взе първите си жертви. Публична тайна е финансовият рекет, на който са подлагани у нас пациенти и техните семейства в различни болници. Историите, които могат да се разкажат от много болни, колеги и медицински сестри, не говорят в полза на част от лекарското съсловие. Това явление има известна психологическа обосновка, макар и не оправдание. Лекарят, който носи огромна отговорност и с големи усилия и разходи се е обучавал продължително време, години наред е бил поставян у нас на едно от най-ниските стъпала на социалния живот с унизително заплащане. Към него са предявени огромни изисквания, а същевременно правото му за достоен живот е отнето. Спокойно може да се каже, че последното важи за всички честно работещи хора в България. В същото време неправомерното обогатяване и корупцията се ширят масово и безнаказано сред властващите, тяхното обкръжение и криминогенния контингент. Това не може да не се отрази на мирогледа на някои хора в бели престилки, защото всички сме грешни, повече или по-малко. Още Хипократ е казал, че лекарят не трябва да взема нищо, но е необходимо да има всичко. Т. е. той трябва да е обезпечен материално, за да може да повишава своята квалификация непрекъснато и по най-подходящ начин и да се отдаде на своята работа и на болните, които са му се доверили!
    Превръщането на болниците в търговски дружества също означава да се гони печалба, а за осъществяване на тази цел те имат нужда от болни хора. Тъй като в някои западни страни на лекарите, работещи в частните клиники, се заплаща на основата на извършени прегледи и манипулации, много често се правят ненужни такива, които дори понякога застрашават здравето на болния. Лекарите в развитите държави и особено специалистите, са много добре платени и поради това повечето от тях не изпитват нужда от промяна в системата.
    Фамилните лекари у нас се стимулират да записват колкото се може повече пациенти, за да получават повече пари. Но как можеш да познаваш и да бъдеш лекар на няколко хиляди души и да обърнеш достатъчно внимание на всеки от тях, когато има нужда? Освен това семейният лекар е превърнат в писарушка и времето, през което е в кабинета, отива изключително за попълване на документация - амбулаторни листа, медицински направления, рецепти и др., и затова не може да отдели необходимото време и да поговори по човешки с пациента. А именно от това най-много се нуждае всеки в това време на изкуствено стимулирано отчуждение. Един разговор може да има много по-силен и траен положителен ефект, отколкото десетки прегледи, тестове и медикаменти.
    Един от най-вредните митове в здравеопазването, е този за лекаря супермен, който едва ли не държи ключовете на живота и смъртта. По този начин, от една страна, се слага непосилно бреме върху плещите му, а от друга - се премахва необходимостта от поемане на отговорност за собственото здраве от страна на болния. Насажда се култура, стимулираща саморазрушително поведение, а на хората в бели престилки е отредена ролята на "спасители", които естествено си служат с помощта на "достиженията" на фармацията и хирургията. Лекарите обаче са хора като всички останали със своите общочовешки проблеми, слабости и грешки и освен това прилагащи често неподходящи терапевтични методи. Затова митологизирането на професията е еднакво вредно както за практикуващите я, така и за тези, които разчитат на помощ от нея.
    Понякога могат да се чуят отрицателни коментари за професионалната деформация на лекаря - в много случаи той като че ли изглежда бездушен и отдръпнат. Всъщност това е защитна реакция, макар и не най-добрата, за да оцелее психически от всекидневните контакти с болките на хората. Огромното напрежение и отговорност водят до висока смъртност сред лекарското съсловие от сърдечно-съдови заболявания, рак, депресии, злоупотреба с алкохол. Според Лешан самоубийствата са втората причина за смъртност сред студентите медици в САЩ, а сред лекарите те са повече отколкото общата смъртност от пътнотранспортни произшествия, самолетни катастрофи, убийства и удавяния!
    Тук стигаме до една тема, която е напълно пренебрегвана по време на медицинското образование - отношението към смъртта и към терминално болни пациенти. Повечето медици не знаят как да се отнасят с хората, които вече са близо до своя край, както и с техните близки. Смъртта е превърната в неестествено явление и на лекаря косвено се вменява чувство за вина, когато някой негов пациент почине. Това произтича именно от недостижимия стандарт на съвършенство и "всесилността", с която го е натоварила системата, и от необоснованите очаквания, които се предизвикват съзнателно или подсъзнателно у обществото. Много лекари се самообвиняват дори когато са направили всичко възможно (поне според познанията, които имат), за да спасят човешки живот. Смъртта е естествен завършек на земния ни път и дори най-добрите лечебни мерки и най-опитните лекари не могат да я предотвратят и да променят природните закони. Човек трябва да се старае да живее достойно и да бъде оставен да умре достойно. Свидетели сме на случаи, когато над безнадеждно болни хора, дори пряко волята им, се издевателства докрай, само и само да се покаже, че се прави всичко възможно и че се води "борба" за спасяването им! В действителност борбата е, за да се запази статуквото на нашето изкривено разбиране за реалностите на живота.
    Ето какъв поучителен случай описва Лешан: 78-годишен мъж бил приет в една американска клиника със запушване на червата. Човекът бил сигурен, че умира, но лекарите не искали и да чуят за това. Когато другарят му по стая, който страдал от рак на дебелото черво, бил неуспешно реанимиран, лежащ в собствените си екскременти, мъжът отчаяно помолил медиците никога да не правят това и с него.
    След три дена пациентът получил застойна сърдечна недостатъчност, поради което пряко волята му бил поставен на респиратор, а състоянието му следено с електроди, сложени по ръцете и гръдния му кош. Още на първата нощ той бил открит мъртъв в леглото. Установили, че е успял да се пресегне и да изключи респиратора. До него на масичката намерили бележка, написана с разкривен почерк: "Докторе, смъртта не е враг, но безчовечността е."
   
Това, което липсва в значителна степен на днешната медицина (като институция), е хуманизмът. Не искам да кажа, че лекарите като цяло са лишени от него. Напротив, по-голямата част от тези, които са се посветили на това благородно служене на човечеството, работят искрено и всекидневно спасяват хиляди хора. Не бива да се забравя, че въпреки многобройните грешки и въпреки ограниченията, които са им наложени от системата, повечето лекари изпълняват съвестно професионалните си задължения.
    Сега искам да обърна внимание и на един факт, който остава незабелязан от мнозина. Често "лечители", възползвайки се от недостатъците на сегашното здравеопазване и злоупотребявайки с отчаянието на болните и техните близки, най-безотговорно предлагат "панацея" по вестници, списания и телевизионни канали. Те нерядко отричат всичко постигнато от официалната медицина и заблуждават хората по отношение на конвенционалните и алтернативните терапевтични методи и техните възможности, без да има кой да им потърси отговорност за това. Постиженията на покойния Петър Димков, както и на други честни и образовани лечители от миналото и сега са безспорен факт и заслужават уважение, но покрай тях на сцената излязоха и нагло се саморекламират индивиди без елементарна медицинска култура, а много често и със съвсем повърхностни познания по билколечение или за съответния метод, Който претендират, че прилагат. Придавайки си начетен вид и нерядко смесвайки в една словесна салата термини от медицината, окултизма, източния мистицизъм, православното християнство, будизма и пр., някои недобросъвестни индивиди успяват да заблудят немалко хора. В някои случаи лица без медицинско образование, опитващи се да лекуват, спират на пациента алопатичните медикаменти, които понякога са животоподдържащи (например хормони при хормонозаместителна терапия, когато липсва произвеждащият ги орган), или го карат да се откаже от животоспасяваща операция (например при сериозно сърдечно заболяване, изискващо задължително хирургична намеса), като му обещават чудодейно изцеление. В резултат на подобна "терапия" има вече и смъртни случаи, затова хората трябва да са запознати и с възможността да попаднат на "фанатици" от "другата страна на барикадата". Затова всички, които практикуват някакъв вид терапия, трябва да са отговорни пред закона еднакво. Бих искал да подчертая, че медицината и лечението не принадлежат на нито една от двете крайности - нито на явно некомпетентните и безотговорни "лечители", нито на специалистите, много вещи в своята област, но изключително консервативни към алтернативните терапии и мнения извън стандартните!
    За да бъда обективен, трябва да отбележа и факта, че някои лекари също не са подготвени добре в областта на алтернативните терапии, които практикуват. Затова и неудовлетворителните резултати, които постигат, водят понякога до разочарования у пациентите и компрометиране на метода. В интерес на вашето здраве ще си позволя да ви дам един съвет: избягвайте лечители и лекари, които обещават "чудеса" и възхваляват единствено метода, който твърдят, че предлагат. Сред медиците такива хора все пак се срещат много по-рядко, защото те носят реална отговорност и освен това имат доста по-ясна представа за усложненията, които могат да настъпят при неадекватно лечение.
    В края на тази глава бих искал да напомня, че разрешението на здравословните неблагополучия е свързано с лечението на социалните болести на човечеството - неравенството и бедността. Данните на Световната банка показват, че 2,8 млрд. души - половината от населението на Земята, живеят с по-малко от 2 долара на ден, а поне 1,3 млрд. души дивеят с по-малко от един долар на ден и страдат от недохранване; приблизително 1,2 млрд. нямат достъп до чиста вода.
    Д. Айк пише: "...повече от половината деца в Гана са недохранени, докато на половината от обработваемата земя там се отглежда какао за западната шоколадова индустрия. Други статистически данни показват, че 400 000 деца умират всяка година в Бразилия от болести, причинени от глад, като в същото време Бразилия е един от най-големите износители на храни в света. Докато тези деца живеят и умират в бедност, земята, която може да ги изхрани, се използва за увеличаване на печалбите на мултинационалните компании и света на богатите изобщо. Това манипулиране на търговията и дълговете на бедните държави от страна на Запада е породило почти невероятната ситуация, при която всяка година от бедните изтичат повече пари към богатите, отколкото обратното..." В САЩ най-богатите американци, които са само 1 % от населението, притежават 40% от собствеността в страната, а над 32 млн. души живеят под границата на бедността, включително и 13 млн. деца. 500 от най-големите транснационални компании притежават около една четвърт от основните фондове в света. Всяка една от 50-те най-големи корпорации има годишна печалба, по-голяма от брутния вътрешен продукт на 131 държави на ООН! СЗО стигна до избода, че в развиващия се свят умират всяка година 11 милиона деца поради неблагоприятните условия на живот! Това е "мълчалив геноцид", който лесно би могъл да бъде прекратен, ако ресурсите бъдат насочени към задоволяване на човешките потребности, а не към обогатяване на шепа хора.

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0863