ПОВЕРИТЕЛНО - отвори очи...

 

НАЧАЛО
Актуално
5.8 по Рихтер безумие
Терористичен АД
За България
Велики Българи
11 Септември 2001
USA Измама
Капитализъм
Тайната на водата
Здравеопазване ли?!
Нов световен ред
Тайни общества
Zeitgeist movie
Chemtrails/HAARP
Цивилизации...
Извънземни
Dulce Book
Никола Тесла
Адолф Хитлер
проф. Мулдашев!
Ционските Мъдреци
Секретни бази...
СВРЪХ СЕКРЕТНО
( Ф И Л М И )


ДА ИЗЧИСТИМ БТВ КАКВО НИ ГОТВЯТ? Ромско интегриране Пишете ми

Здравеопазване ли?! / Глава 5.

Глава 5.
08.02.08 23:50
Безопасни ли са ваксинациите?
Но от 1 януари 2001 г. у нас се въведе промяна в имунизационния календар - МПР-ваксината ще се прави не един път, както беше досега, а два пъти. Втората ваксина ще се слага на всички 12-годишни деца, на които досега не се правеше (първата е на 13-месечна възраст). Може би нашето здравно министерство е решило да догони американците поне по отношение на едно нещо - в САЩ има изискване към всички студенти, които постъпват за обучение и са между 18 и 20г., да са ваксинирани двукратно с МПР-ваксина.
    Според публикация на д-р Бартелоу Класен в "Ню Зийлънд медикъл джърнъл" от май 1996 г., след изпълнението в Нова Зеландия на една масова имунизационна програма срещу хепатит В за периода 1988-1991 г., при което са били ваксинирани бебета на 6-месечна възраст и по-големи от тях, е установено нарастване на заболеваемостта от инсулинозависим захарен диабет (I тип) с 60%! Неговият анализ се базира на изследване, обхванало 100 000 деца. През 1997 г. Класен представя още доказателства за връзката на ваксините с диабета. Според проучванията му честотата на диабета I тип е била постоянна при децата до 4-годишна възраст до момента, в който правителството не направило няколко промени в имунизационния календар. През 1974 г. 130 000 деца на възраст от 3 месеца до 4 години са били включени в експериментално изпитване на Нib-ваксина. През 1976 г. ваксината за коклюш е била направен "по-силна" чрез добавяне на втори щам от вируса. За периода 1977-1979 г. д-р Класен установил 64% увеличение на болните от ювенилен диабет деца в сравнение с периода 1970-1977 г. За периода от 1977 до 1996 г. увеличението е общо 124%!
    През 1982 г. във Финландия била добавена нова ваксина в имунизационния календар. На децата на възраст между 14 месеца и 6 години била назначавана МПР. Това било последвано от инжектирането на експериментална Hib-ваксина на 114 000 деца над 3 месеца. Въвеждането на тези нови ваксини довело до 62% увеличение на болните от диабет I тип в групата на деца от 0 до 4 години и 19% увеличение за групата от 5 до 9 години съответно за периодите 1980-1982 и 1987-1989 г.
    В имунизационната практика се пренебрегва и един друг факт: хората от различните раси и култури, всяка със свой начин на хранене и живот и специфична експресия на гените, не реагират по еднакъв начин на ваксините. Само преди няколко години това е било драматично доказано при аборигените от северната част на Австралия, където имунизационна кампания довежда до невероятните 50% смъртност сред децата! Д-р А. Калокеринос, който е проучвал въпроса, установява, че недостигът на витамин С в храната е бил ключов фактор за тази смъртност. Ваксинациите изчерпват резервите на организма от този витамин и много от децата са оживели благодарение на допълнителните вливания инжекционно. Но никой не би могъл да каже какви са дълготрайните последици за всички преживели. Според д-р Калокеринос безумие е да се ваксинират милиони деца в Африка с отслабена от недохранване и различни болести имунна система. Много от тях след поставянето на ваксината получават стомашно-чревни инфекции, отравяне на кръвта или други проблеми и умират, "така че остават малко, които да са податливи на морбили и да се разболеят. Това е един добър начин да получиш хубави статистически резултати, т. е. като убиеш тези, които са склонни да развият заболяването."
    При едно проучване в "Ню Инглънд джърнъл ъф медисин" преди 6 години се установило, че в Румъния значително по-голям процент от децата, ваксинирани срещу полиомиелит, развиват заболяването, отколкото в държавите с по-висок стандарт на живот. Впоследствие била открита и връзка между инжекционното приемане на антибиотици и риска от заболяване при румънските деца. Само една инжекция, направена до един месец след ваксинацията, увеличавала риска 8 пъти, 2 до 9 - 27 пъти, а 10 или повече инжекции - 182 пъти!
    Както става ясно, въпросът, свързан с инфекциозните болести и имунизациите, не е строго медицински, а икономически, социален и политически! За да се спрат епидемиите, трябва да се подобрят условията на живот на хората, а не да се ваксинират. За да се подобри и като цяло здравното състояние на човечеството, трябва да се извършат много реформи в обществено-политическия живот и здравеопазването, които обаче не са по вкуса на определена група от индивиди, печелещи от болестта на другите.
    Според някои учени, лекари и медицински изследователи последствията от ваксинациите при много деца се свързват с трайно увреждане на мозъка и нервната система и аутизма , хиперактивността, дислексията и други проблеми, имащи отношение към характера, поведението и обучението, започват да се наблюдават все по-често след въвеждането на масовите имунизационни програми в средата на нашия век.
    През 1943 г. детският психиатър Лео Канер съобщава за 11 случая на ново умствено разстройство, напълно различно от известните дотогава. Скоро след това му дават името аутизъм.
    Аутизмът много рядко има нещо общо с психологически проблеми, както се е предполагало в началото. Това състояние е свързано предимно с неврологични увреждания и при тези деца обикновено е имало или има гърчове и припадъци, тикове, промени в мозъчните вълни (установено чрез ЕЕГ), координационни и моторни нарушения, проблеми със зрението, парализи, дислексия и др.
    Първите случаи са установени скоро след въвеждането на масовите имунизации в САЩ срещу магарешка кашлица. През 50-те и 60-те броят на децата с аутизъм зачестяват. В Япония първият случай е регистриран през 1945 г. също след започване на имунизацията срещу коклюш, а днес всяка година в тази държава се диагностицират по няколкостотин нови. В Европа първото дете с аутизъм е регистрирано през 50-те, след въвеждането на ваксината срещу коклюш.
    След масовото прилагане в практиката на комбинираната ваксина МПР през 1988 г. случаите на аутизъм са се увеличили драстично. Според едно научно изследване при 24 деца от 25 с аутизъм, които допреди ваксинирането са били нормални, е установен вирусът на дребната шарка.
    В Йоркшир, Англия, броят на аутистичните деца се е увеличил 22 пъти след въвеждането на ваксината! В Съри 1 на всеки 69 деца започнало да развива аутизъм. На Шетлъндските и Западните шотландски острови допреди 1988 г. това състояние е било непознато.
    Същата е картината и в САЩ. В Ню Джърси случаите на аутизъм в последните 2 десетилетия са се увеличили с 876%, в Калифорния - с 275% от 1987 до 1998 г., а в Пенсилвания - със 109% от 1993 до 1997 г.! Само в щата Калифорния за първите 6 месеца на тази година са регистрирани 1027 деца с аутизъм, което прави по 6 нови случая всеки ден!
    В Япония ваксината МПР е забранена, а във Великобритания някои лекари също отказват да я правят. Но във Великобритания правителството не желае да признае връзката между ваксините и аутизма и да плаща обезщетения. Дори семействата на деца с явни мозъчни поражения вследствие на ваксинации могат да получат само до 40 000 английски лири, и то ако докажат, че детето е увредено поне в 80%! А вие вече знаете как най-често цялата бюрократична система от държавни и правителствени институции действа в една посока - срещу потърпевшите обикновени хора и в подкрепа на "бизнеса".
    Във февруарския брой на "Лансет" от 1998 г. има статия, в която се описва нов синдром, включващ аутизъм и възпаление на червата, проявяващо се при деца след прекарана вирусна инфекция или ваксинация с МПР. Тринадесет британски учени начело с гастроентеролога Ендрю Уейкфийлд съобщават за извършеното от тях изследване на 12 деца между 3 и 7 години, при които са се развили сериозни стомашно-чревни симптоми. При 8 от тях се появили и поведенчески промени с изоставане в развитието и те били диагностицирани като аутистични. Проблемите при всички тези здрави преди това деца започнали след поставяне на ваксина МПР. При 5 от тях е имало реакции и при предишни ваксинации. Д-р Уейкфийлд е изучавал повече от 160 подобни случая със същия синдром. Той е установил, че в червата на децата се намира вирусът на дребната шарка, въпреки че те никога не са боледували от такава. Уейкфийлд веднага е бил обвинен от официалните власти и организации, занимаващи се със и печелещи от масовите имунизации, че "подкопава общественото доверие във ваксините и така излага на риск живота на децата" (стандартно изфабрикувано обвинение, но вършещо работа).
    Понастоящем в САЩ 1 на 1000 деца се диагностицира като аутистично. Д-р Б. Римлънд, основател и директор на Института по изследване на аутизма и основател на Американското общество по аутизъм, заявява: "Нелепо е да се твърди, че връзката между многото случаи на аутизъм и ваксинациите е случайност... Очевидната истина е, че някои деца са увредени от ваксинациите..." Японски учени също установяват подобна зависимост.
    Според Порита Иверсън, основател и президент на фондацията "Излекувай аутизма сега", "почти половината от стотиците пациенти, които ни се обаждат всеки месец, заявяват, че детето им е станало аутистично скоро след поставяне на ваксина".
    Въпреки тези факти правителството на САЩ отказва да отпусне средства за проучване на страничните ефекти след ваксиниране, а същевременно одобрява годишен бюджет от почти 1 млрд. USD за създаване на нови ваксини, закупуване на такива и стимулиране на масовите имунизации!
    В едно неотдавнашно изследване на аутистични деца е установено, че при 84% от тях има антитела срещу определени тъкани в мозъка, което показва, че имунната система атакува нервните клетки на собствения организъм. Освен това антителата много приличали на тези, които се установяват след поставяне на МПР-ваксина.
    Х. Култър в книгата си "Ваксинации, социално насилие и престъпност: мецидинското посегателство над американския мозък" застъпва тезата, че масовите имунизационни програми спомагат за развитието на социопатна личност, което се наблюдава като широко разпространено явление през последните десетилетия в САЩ Според Култър, извършил огромна проучвателна работа и автор на няколко книги за ваксините и историята на медицината, ваксинациите при децата водят до "енцефалит в много по-големи мащаби, отколкото здравните власти са склонни да признаят". Последствията са минимално или значително увреждане на мозъка и нервната система и свързани с това различни неврологични и поведенчески проблеми. Едно изследване в Германия показва връзка между 22 патологични неврологични състояния и ваксинациите - от проблеми с вниманието до епилепсия.
    Ваксинациите са основната причина, водеща до енцефалит в САЩ и в другите индустриализираща страни. Тъй като могат да се засегнат различни части от нервната система, затова и клиничната картина може да е много разнообразна - интелектуални или характерови отклонения, предимно физически недъзи или комбинации с различна тежест и варианти. Според Култър голямото нарастване на детската престъпност, злоупотребата с наркотични вещества и колапсът на американската образователна система имат в значителна степен връзка с масовите имунизации. Аутопсиите след постваксинален енцефалит показват разрушаване на миелиновите структури в мозъчния ствол и гръбначния мозък.
    Ето какви реакции са наблюдавани след поставянето на различни видове ваксини, които са идентични с проявени енцефалитни и постенцефалитни симптоми: повръщане, разстройство, загуба на контрол над сфинктерите, разширяване на зениците, извиване на гръбнака назад, нарушение на ритъма на съня, жестоки главоболия, издуване на фонтанелите, схванатост във врата, кошмарни сънища, силно учестено дишане, внезапна смърт, апнея, цианоза, гърчове, припадъци, загуба на координация, много силно изразено заекване, невъзможност за преглъщане, лицева парализа, параплегия и квадриплегия, вяли парализи, отпуснатост, изоставане в умственото и физическото развитие, дислексия, глухота и др.
    Минималната първоначална реакция и дори липсата на такава след поставяне на ваксината не означава, че не е настъпило увреждане на мозъка или на нервната система изобщо. Може да е имало само леко повишена температура или засилена сънливост, с които, на пръв поглед се изчезват отрицателните странични ефекти. Но след няколко седмици, месеца, дори години започват да се появяват сериозни симптоми от страна на нервната система. Много колеги въобще нямат представа за тези последствия или не желаят да мислят за тях. Но те са реални и ще продължават да заплашват децата, докато ваксинациите съществуват.
    През 1982 н. Норман Гешбинд и Питър Бехан публикуващ своите открития за връзката между аутизма, катаралното възпаление на лигавицата на стомашно-чревния тракт, дислексията, заекването, мигренозните главоболия, проблемите в развитието и леворъкостта. Нишката, която ги свързва, са ваксинациите.
    Много възрастни учители с опит в САЩ заявяват, че голяма част от днешните ученици и студенти са със значително по-ниска познавателна способност и имат по-малък обхват на вниманието в сравнение с тези от 60-те години. В някои училища до 13% от учениците трябва да се записват в специални образователни класове. За да удовлетворят училищните администратори, които се оплакват от непрестанно спадащите резултати на изпитите на учениците от 60-те насам и за да не излагат истината на показ, тези, които подготвят тестовете, предоставят значително по-лесни задачи, отколкото преди три десетилетия. Едно национално изследване в САЩ през 1988 г. показва, че математическите способности са силно намалели при американските юноши и те не могат да се справят със задачи, които преди години са били давани на ученици от по-долните класове!
    Един проблем сред децата от предучилищна възраст и началните класове в САЩ, който започва да става все по-тревожен поради неимоверното си разрастване от началото на 50-те години, е синдром на дефицит на вниманието с хиперактивност (СДВ) . През 1902 г. английският лекар Джордж Стил описва синдрома за пръв път, макар и не под това име. В серия от лекции пред кралския лекарски колеж той говори за деца, които са агресивни, неподдаващи се на дисциплина, емоционално лабилни, импулсивни, жестоки, с повишена моторна активност, не могат да седят на едно място неподвижно, почти непрекъснато си мърдат краката или правят нещо с ръцете си, вниманието им се отвлича много лесно (т.е. не може да го задържат върху един обект или тема), нетърпеливи, често говорят много и непрестанно и прекъсват другите, не могат да изчакват въпросите и т.н. Според д-р Стил тези деца проявяват сериозна, хронична "липса на морален контрол" и причината за това е органична, а не е лоши родителски грижи и възпитание.
    След едно десетилетие американските лекари вече разискват подобни проблеми в САЩ. Това, което е общо между почти всичките тези деца, е. че са прекарали енцефалит. От началото на века до сега има многобройни публикации, описващи децата с "постенцефалитни поведенчески проблеми", които включват нарушения във вниманието, засилена моторна активност, импулсивност, проблеми с паметта - краткотрайна и дълготрайна, асоциално поведение и др. Очевидният извод е, че причина за тези прояви са настъпилите мозъчни увреждания. Затова е бил въведен и терминът минимално мозъчно увреждане (ММУ).
    Понятието хиперактивност е използвано за пръв път от Лофер и Денхоф (1957) за описание на синдрома СДВХ. Всъщност разглеждат се две основни категории - синдром с дефицит на вниманието (СДВ) и синдром с дефицит на вниманието с хиперактивност (СДВХ) с няколко подтипа. При деца със СДВ има само проблеми с вниманието, но няма изразена хиперактивност или импулсивност.
    Децата със СДВХ имат често проблеми и с тактилността - или не могат правилно да преработват усещанията от леко докосване, натиск и болка или пък не могат да се ориентират правилно за положението на тялото си в пространството. И така те често се блъскат в различни предмети, изпускат неща, извършват опасни действия без да осъзнават риска и пр.
    Установено е, че с излизане от детството, хиперактивността може да намалее, но проблемите с вниманието и импулсивността остават.
    През 1963 г. РНS изброява около 100 симптома свързани с хиперактивността и ММУ. През 1988 г. JAМА признава, че СДВХ е водещата причина за Консултация с психиатри на децата от първоначалните класове и лежи в основата на повечето от поведенческите проблеми, които се наблюдават в тази възраст.
    През 1971 г. д-р Пол Вендер, водещ авторитет по това време заявява, че ММУ "има връзка с хиперактивността и дава като резултат почти всички поведенчески проблеми при децата". През 1984 г. проучване в медицинския факултет на Йейлския университет показва, че това е може би проблемът, с който най-много като бреме се занимават педиатрите. Според изчисления ММУ засяга около 20% от децата в училище.
    Според данни на Националния институт по психично здраве на САЩ около 18 млн. деца под 18 г. имат някакви умствени проблеми и поне 3 до 5% от тях са със СДВ, а 5% - с депресия.
    Симптоми и промени, свързани с личността и характера, които настъпват в резултат на ММУ, причинено от постваксиналния енцефалит, са: ниско самочувствие - отслабване на егото, което се компенсира често с прояви на агресия и по-късно хиперсексуалност, депресия и склонност към самоубийство, развитие на разстройство в общуването и контактите, алиенация, чувство за неадекватност и постепенно развитие на черти на социопатна личност със склонност към извършване на тежки криминални деяния. Според Х. Култър колкото и леко да е ММУ, то оказва влияние върху способността на мозъка да възприема и обработва постъпващите от външната среда стимули по адекватен начин и впоследствие това се отразява върху формирането на идеи и отразителната способност като цяло. Нарушава се и способността за символно и абстрактно мислене и възприятие. Тестовете с аутистични деца например показват увреждане на ствола и на мозъчните нерви. Така става ясно, че биологичното забавяне и намесата в развитието на мозъка и нервната система се отразяват и върху развитието на личността като цяло с всички произтичащи от това негативни последствия.
    Както вече споменах, децата с ММУ често са с намалена способност за концентрация и устойчивост на вниманието. В резултат изпитват затруднения в училище, защото не успяват да свършат задачите в даденото време и да се справят с материала. Имат също и много проблеми със съня.
   
След като децата са увредени по този начин, идва ред на медикаментите. Психиатри, педиатри и общопрактикуващи лекари изписват разнообразни препарати - транквилизатори, психотропни, противоепилептични и др. (за това вж. при "Антидепресанти и психостимуланти") в опит да контролират поведението на малките пациенти. Но всички тези лекарства имат странични ефекти, понякога по-лоши и от самите признаци, свързани с ММУ. Те могат още повече да влошат децата или просто да променят симптомите, като освен това могат и допълнително да засилят у тях чувството за неадекватност и комплекса за малоценност.
    Много родители са забелязали,
че злоупотребата с медикаменти често води по-късно до злоупотреба с наркотици. По начало деца, при които се наблюодават данни за ММУ, са много по-склонни и податливи на токсикомании като тютюнопушене алкохолизъм и приемане на дрога, защото вероятно по този начин те донякъде притъпяват болезненото чувство за неадекватност и хиперактивността и същевременно се освобождават от малкото останали им задръжки.

    Синдромът ММУ е свързан и с развитието на леворъкост, тромавост, склонност към гърчове. Интересно е, че процентът на левичарите в САЩ е нараснал значително за последните 30 години.
    През 1922 г. масовите имунизации срещу едра шарка предизвикват взрив от енцефалит с последващ Гилен-Баре синдром. Но фактът за връзката между ваксината и мозъчното увреждане тогава е бил скрит от обществеността.
    Точната роля на алергичната реакция при развитието на енцефалита не е била напълно разбрана до 1935 г., когато д-р Томас Ривърз прави откритието на явлението, известно като "експериментален алергичен енцефаломиелит".
    През 1938 г. връзката алергия-ваксинации-енцефалит е била тема на научно изследване. През 1954 г. със сигурност се установява, че общият фактор в патологията на енцефалита е "анафилактичната хиперсензитивност". И за това допринасят именно масовите имунизации.
    През 1978 г. британският учен Родзкър Бенистър прави наблюдението, че демиелинизиращите заболявания стават по-сериозни, защото има някакъв ненормален процес на увеличаване на чувствителността на нервната система.
    Интересно е да се знае, че до 80% от аутистичните деца и възрастни и децата с ММУ, включително и хиперактивните, имат по-силно изразена алергична нагласа и високи нива на серотонин в мозъка, които също така се отделят при алергична и анафилактична реакция. През 1970 г. д-р Г. Розенбург заявява, че автоимунен алергичен механизъм стои в основата на постваксиналния енцефалит, най-вероятно задействан от навлизането на вируса в клетката и последваща реакция антиген-антитяло.
    През 1982 г. израелски учени откриват, че аутистичните деца имат "клетъчно опосредстван имунен отговор към мозъчната тъкан", което отново подсказва, че в основата на патозенезата на аутизма стои автоимунна реакция.
    За да се разбере същността на уврежданията, които настъпват в детския организъм, трябва да се знае, че защитната миелинова обвивка на нервните клетки, която е необходима за правилното протичане на нервните импулси, се оформя в годините на израстването на детето. При някои нерви тя започва да се развива едва при навършени 8 месеца. Но на различни места в тялото това развитие продължава с различна скорост до 15-годишна възраст! Какво става, когато се вкара ваксината в детския организъм? Невротоксичният алергичен процес възпрепятства развитието както на миелиновата обвивка, така и на цялата нервна система и възниква увреждане с различна тежест.
    През 1988 г. Дитрих и други учени, правейки ядреномагнитен резонанс на мозъка на деца на възраст от 4 дена до 36 месеца, установяват, че тези, които изостават в развитието си, имат нарушен процес на миелинизация.
    При полиомиелита има също процес на демиелинизация, който може да засегне различни отдели на нервната система - сивото вещество на гръбначния мозък, продълговатия мозък, моста, мозъчната кора, двигателните клетки в предните рога на гръбначния мозък и др. И енцефалитът, независимо дали е в резултат на заболяване от същински полиомиелит или вследствие на ваксинация, може да предизвика демиелинизация и това, както стана ясно, се знае отпреди повече от половин век.
    Хората, които страдат от различните степени и аспекти на ММУ, естествено ще имат проблеми с постигане на успех в обществото. Тази недоизграденост и увреждане на нервната система водят, както вече споменах, до неадекватност на комуникативните изяви на децата и по-късно, когато станат възрастни, проблемът се задълбочава и социалната неприспособимост води до асоциално поведение.
    При около 90% от малолетните престъпници в САЩ се установява дислексия и различни проблеми с обучението, дисграфия , дискалкулия и др., които предполагат създаването на условия за социална невградимост. Още през 1928 г. един британски лекар отбелязва, че при деца с прекаран енцефалит има "любопитна еднотипност" на промяната в характера и поведението. Те изразяват своята неспособност за успешно взаимодействие с обществото чрез агресия, импулсивно и ирационално поведение и най-често се определят като социопати, когато преминат вече тийнейджърска възраст. Проучванията в САЩ непрекъснато потвърждават, че деца с ММУ често по-късно, вече като юноши и възрастни, проявяват изразени криминални тенденции, импулсивно деструктивно поведение. При едно изследване на хиперактивни деца е било установено, че те завършват 20 пъти по-често в поправителни училища, а много от тях показват много нисък коефициент на интелигентност.
    От 1970 г. до сега броят на затворниците в САЩ като цяло се е удвоил, а на отделни места, например Калифорния, се е утроил. Убийствата на непознати хора са се увеличили значително.
    Много често след развитие на постваксинационен енцефалит настъпват гърчове и припадъци. От изследвания се знае, че за епилептиците е значително по-трудно да контролират импулсите си и агресивността си. При проучване в американски затвори се установило, че затворниците с история на припадъци са 10 пъти повече, отколкото другите. При друго изследване с 329 предимно от бялата раса и от средната класа индивиди, със силно изразена склонност да проявяват насилие били установени припадъци или други данни, сочещи за наличието на ММУ при повече от 90% от тях.

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.166