ПОВЕРИТЕЛНО - отвори очи...

 

НАЧАЛО
Актуално
5.8 по Рихтер безумие
Терористичен АД
За България
Велики Българи
11 Септември 2001
USA Измама
Капитализъм
Тайната на водата
Здравеопазване ли?!
Нов световен ред
Тайни общества
Zeitgeist movie
Chemtrails/HAARP
Цивилизации...
Извънземни
Dulce Book
Никола Тесла
Адолф Хитлер
проф. Мулдашев!
Ционските Мъдреци
Секретни бази...
СВРЪХ СЕКРЕТНО
( Ф И Л М И )


ДА ИЗЧИСТИМ БТВ КАКВО НИ ГОТВЯТ? Ромско интегриране Пишете ми

За България / Зловещатата тайна на полицията!?!

Зловещатата тайна на полицията!?!
26.03.08 00:10

Автор:Асен Топалов
В сградата на Лъвов мост горили и варели живи в пещите политическите си противници
•Мирчо Спасов ползвал една от килиите за любовни срещи с тогавашната си метреса Милка Русева

•През 60-те години “единочките” били префасонирани в баня и стая за жената, където МВР служителките се плацикали и обсъждали интимните си тайни

През ноември м. г. БСП започна масирана атака, за да си възвърне сградата на Лъвов мост, където се помещава Националната дирекция на полицията /НДСП/. Според легендата сградата е построена от БКП през 30-те години на миналия век. След 1944 г. била извършена замяна. Постройката е “трампена” за празен парцел в центъра на София, върху който БКП е построила партийния дом. Една пикантна публикация във в. ”Таймс” от пролетта на 1990-а гласи, че голяма част от парите за строежа на цитаделата били дарени от… секструженичките, които, като жертви на двойна експлоатация - сексуална и класова, - прегърнали комунистическите идеи за равенство и братство, но въпреки това занаятът им бил поставен извън закона.


Преди 125 години в България е създадена като институция полицията. 80 от тях централата й се помещава в една историческа сграда - зад Лъвов мост в столицата.

Сградата на Лъвов мост е замислена и строена като Народен дом на БКП по идея на създателя й Димитър Благоев. Това става възможно при благосклонното към левите идеи земеделско правителство на Александър Стамболийски. Построена е с народни пари, чрез облигации. На тях пишело: “1 лев = 1 тухла. А ти, другарю, колко тухли ще дадеш?” Явно обаче вградените капки народна пот са били лоша поличба, понеже домът така и не бил използван по първоначалното си предназначение. След като през 1923 г. умишлено бил запален, през 1924-та поради забраната на БКП и по ЗЗД е иззет и през следващите десетилетия се превръща в мястото с най-мрачната слава в София. От 4 юли 1925 г. в него се настанява Дирекция на полицията. На четирите етажа се разполагат отделите по сигурността, криминалният и административният. След атентата в храма „Свети Крал” през април 1925 г. тук се намира и прословутата Обществена безопасност.

Зад основната полукръгла постройка се намира втора, достроявана по-късно и ограждаща малко дворче. Пейзажът напомня затвор и това отговаря на истината. Зад малките прозорчета в приземния етаж са стаите на предварителното следствие. Тук са били водени разпитите и са изтръгвани признанията на политическите противници и криминалните елементи при няколко режима. Изтезанията са били провеждани в подземията, до които се е стигало през три врати и десетина стъпала. И днес все още могат да се видят килиите - единочки, някои от които са метър на метър и навяват средновековен ужас. Вдясно от тях пък се намират големите пещи, от които се е захранвало локалното отопление.

Още през 1925 г. тук започват масовите убийства на политически опоненти без съд и присъда. Арестуваният е сядал на стол, разпитващият е насочвал лампа към очите му, за да го заслепи, а двама джелати са мятали примка около врата му и са я стягали, докато спрат конвулсиите на тялото. След това труповете са били изгаряни в пещите. Така наред с комунистически и земеделски функционери са убити о. з. генералите Личев и Топалджиев и полковниците Попов и Проданов - зам. -кмет на София. Те като военни са имали “привилегията” да не бъдат удушени, а да стоят няколко денонощия прави в килията, докато изгубят съзнание. Тази “чест” имал и министърът на правосъдието и финансите в две правителства Петър Янев.

В зловещата сграда е убит и дядото на небезизвестния демократ от СДС и народен представител Асен Агов - майор Асен Агов, началник на авиацията при Министертвото на войната.

В края на 30-те години и по време на Втората световна война на втория етаж се е намирал кабинетът на шефа на отдела по сигурността Никола Гешев. Този период от историята на българската полиция е обвит с ореола на мистерията. Личността на Гешев е странна и енигматична, дори историческите сведения за него са противоречиви. Той обаче издига управлението и полицейските методи на разследване до европейско ниво, на което може да завиди и Скотланд Ярд. Забранява ориенталските начини на разпит, а използва по-рафинирани и модерни методи за изтръгване на признания. Въвежда електрошоковете и висенето с главата надолу. Набиването на остри клечки под ноктите и държането в будно състояние също са негов патент, заимстван, разбира се, от методите на ВЧК-НКВД, чиято работа, казват, суперполицаят познавал изтънко. Гешев и следователите му сривали психически разпитваните и те изпявали даже „майчиното си мляко”. През подземията на Дирекция на полицията са минали повечето от партийните и държавните ръководители след 9 септември 1944 г. За доста от тях се твърди, че всъщност са били двойни агенти и доносници, иначе не биха минали живи през „ситото” на вездесъщия Гешев. Партизанките Митка Гръбчева, Вълка Горанова и Роза Коритарова описват как не били изнасилвани като Виолета Якова, но били държани в ледена вода до коленете и пак не издали никого. Вълко Червенков и Антон Югов също устискали партийната тайна. Клиент на полицията по онова време често бил и Тодор Живков. След “победата на народната власт” обаче архивите от разпитите били светкавично унищожени, а Тато се намърдал в креслото на първия директор на вече Народната милиция. Именно от цитаделата на Лъвов мост всъщност стартирала неговата партийно-държавническа биография. В подземията на сградата били тайно разпитвани от наши и съветски “спецове” регентите, сред които е бил и братът на цар Борис III принц Кирил. Около телата им са били намотавани жици, по които минавал ток, а върху главите им капела ледена вода. С часове ръцете и краката им били вързани на кръст откъм гърба. Дори има слухове, че Кирил и Богдан Филов били закарани за 48 часа със самолет до Москва, затворени в закован сандък, след което косите им побелели. А някои „по-дребни риби” направо били изгорени в пещите или сварени живи.

Особено жестока била разправата с „предателите”, когато директор на Народната милиция бил генерал Руси Христозов. В подземията без храна и вода дни наред е висял на халки и Трайчо Костов. Накрая, за да признае „вината” си, е бил напъхан в чекмедже, увит като какавида. За наказание, че искал да продава български стоки за долари, а не за рубли, палачите му навивали в устата зелените империалистически банкноти. Чувствайки че няма да издържи, при един разпит Трайчо Костов се опитва да се самоубие, хвърляйки се от третия етаж на стълбищния прозорец.

В същото време бившите арестанти – партизани, се чувствали прекрасно на бюрата на своите предишни мъчители, ползвайки буржоазния инвентар - сребърните мастилници и писалки, фините кристални сервизи и пепелници - и газейки с окървавените си чизми дебелите персийски килими, останали от фашистко. А суровият Мирчо Спасов дори имал личен кабинет, където приемал тогавашната си метреса Милка Русева и други засукани другарки.

Последният политически „клиент” на Дирекцията на Народната милиция през 60-те бил обявеният за превратаджия генерал Анев от групата на легендарния партизански командир от Врачанско Горуня. Неговите разпитващи, явно вдъхновени от съветската комедия от 30-те години „Веселите момчета”, му наливали в гърлото през фуния на всеки половин час по половин литър водка, като и те гаврътвали по чашка за кураж. След това се забавлявали да го гъделичкат по ходилата, за да видят дали още усеща нещо.

През 70-те години официалното място за следствени разпити се мести на столичната улица ул. „Майор Векилски” и катакомбите на Лъвов мост вече не били огласяни от писъци и стенания. Част от адските помещения под основната сграда били преобразувани в салон за радостни и тържествени събития. МВР служителите със семействата си празнували Нова година и 8 март и провеждали партийни и профсъюзни събрания. В другата част - откъм килиите, метър на метър без прозорци, оборудвали баня и “стая за жената”, в която дамите с милиционерски пагони си споделяли клюки и си доверявали интимни тайни.
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1523