ПОВЕРИТЕЛНО - отвори очи...

 

НАЧАЛО
Актуално
5.8 по Рихтер безумие
Терористичен АД
За България
Велики Българи
11 Септември 2001
USA Измама
Капитализъм
Тайната на водата
Здравеопазване ли?!
Нов световен ред
Тайни общества
Zeitgeist movie
Chemtrails/HAARP
Цивилизации...
Извънземни
Dulce Book
Никола Тесла
Адолф Хитлер
проф. Мулдашев!
Ционските Мъдреци
Секретни бази...
СВРЪХ СЕКРЕТНО
( Ф И Л М И )


ДА ИЗЧИСТИМ БТВ КАКВО НИ ГОТВЯТ? Ромско интегриране Пишете ми

За България / ЗАГАДЪЧНА СМЪРТ НА ГАРДОВЕ

ЗАГАДЪЧНА СМЪРТ НА ГАРДОВЕ
26.03.08 00:17
Телохранител №1 на Георги Димитров се удавил в морето, първият шеф на УБО ген. Гръбчев умрял от инфаркт в краката на Живков, а шефът на правителствената охрана ген. Кашев се самоубил мистериозно
Винаги най-близките хора до властниците са били пазителите на техния живот -хората от охраната. Понякога бодигардовете стават и душеприказчици на властта - това е и цената на дългогодишната им вярност.

След 9 септември 1944 г. Георги Димитров се завърнал в България, придружен с 9 души охрана от НКВД - тя включвала и камериерка. Постепенно около министър-председателя се създал и екип от българска охрана -първоначално тази служба била към ЦК на БКП, а след това преминала като управление към Министерския съвет, под оперативния контрол на министъра на вътрешните оаботи. Шеф на охраната на висшите партийни функционери бил близкият до Димитров

стар революционен кадър

от Самоков Рамчо Гемеджиев. Де факто бай Рамчо (както го наричали подчинени и началници) бил първостроителят на по-сетнешното УБО (Управление за безопасност и охрана). Участник е Септемврийското въстание, дългогодишен политзатворник, той се заел със задачата си да охранява членовете на Политбюро и министрите много отговорно. По негово време Димитров със семейството си живеел в двореца "Врана" и за цялата външна и вътрешна охрана се грижел Гемеджиев. Като личен телохранител на вожда бил определен офицерът Лукан Варадинов, по-късно произведен и в чин генерал. Но Рамчо бил особено близък с вожда, говорел му на ,.ти" и често си позволявал дори да го съветва за някои политически въпроси. Очевидци разправят, че веднъж, когато Димитров пиел кафе на терасата на двореца и пафкал лулата си, между него и Рамчо протекъл следният разговор:

- Георги, това копеле, твоят зет (Вълко Червен-нов - б.р.), се държи много дръзко и нахално. Но аз съм заповядал на моите хора да го държат по два часа на главния вход, когато идва във „Врана"!

Димитров с усмивка казал на ядосания Гемеджиев:

- Остави го бе, Рамчо! Младо е още!

- Не е така, Георги! Младо е, ама трябва да се научи на ред!

Наистина при всяко идване на Червенков охраната по различни причини го задържала на бариерата.

Бай Рамчо се оженил на стари години - през 1950 г., вече на 53 лазарника, се разписал в кметството на с. Герман. Булката му била едва 20-годишна. Колегите и приятелите му го закачали тогава:

- Рамчо, не е ли много младо булчето за теб?!

На което Гемеджиев философски отговорил:

- По-добре печено агне с компания, отколкото стар вол сам!

След смъртта на Димитров генерален секретар на партията станал Вълко Червенков - бай Рамчо поел и неговата охрана. През лятото на 1953 година гардът заедно с жена си бил на почивка по Черноморието. Колеги го поканили да се поразходят с лодка край брега на двореца „Евксиноград". Не щеш ли,

лодката се обърнала

и Гемеджиев се удавил. Погребали го с големи военни почести. Но сред подчинените му в управлението за охрана и така наречените Особени имоти (правителствените резиденции) останало съмнението, че Рамчо е бил умишлено удавен по заповед на Червенков.

Като първи официален началник на УБО в историята на службата е останал полковник (по-късно генерал) Димитър Гръбчев - той бил начело на управлението 18 години. Гард №1 е съпруг на яростната революционерка Митка Гръбчева и баща на кинорежисьорката Иванка Гръбчева. По негово време професионализмът в службата се наложил. Ден и нощ генерал Гръбчев бил край новия Първи човек в партията и държавата - Тодор Живков. Според строгите правила на службата шефът на охраната трябвало да придружава Живков винаги, когато той излиза от кабинета си в сградата на ЦК. Съвременници на онези години твърдят, че фактически Гръбчев е бил като сянка на Тато. Дори някои от членовете на Политбюро се страхували от него и зад гърба му го наричали „Гръбчо".

На един от редовните планински пеши походи на Живков през Балкана на генерала му станало лошо. Изпаднал в остра сърдечна криза, той се строполил на планинската пътека в краката на първия секретар на ЦК на БКП. Не успели да го спасят от инфаркта - това била и официалната версия за смъртта на Димитър Гръбчев. Но и днес хора, работили под пагона на УБО по негово време, разказват, че смъртта на генерала с острия поглед зад очилата не може да се счита за случайна.

Само часове след като Гръбчев

СИ ОТИШЪЛ ОТ ТОЗИ СВЯТ

Политбюро се събрало и назначило на важния пост полковник Илия Кашев. Офицерът, който не блестял с особена интелигентност, бил нещо като секретар на Гръбчев -всички в службата очаквали, че УБО ще оглави заместник-началникът на службата полковник Великов. Но Живков избрал Кашев.

Новият шеф на УБО също ръководил службата 18 години. За това време не ползвал нито ден отпуск. По негово време в задълженията му влизали все повече грижите за домовете, резиденциите и домакинствата на „право-имащите". Това понятие влязло в употреба трайно в практиката на управлението и Кашев бил един от малкото хора, които знаели за всички семейни тайни на знатните фамилии от властта.

Затова като гръм от ясно небе прозвучала вестта, че на 28 септември 1986 г. предобед в правителствената резиденция в Хисар генералът се е самоубил. Малко преди това закусвали със съпругата си Ана. Генералът бил намерен прострелян с личния му пистолет „Валтер". Наложило се да разбият вратата, защото била заключена отвътре. Смъртта е констатирана лично

от шефа на следствието

Костадин Коцалиев и следователя Александър Александров. Като видял трупа и търкалящия се наблизо пистолет, Коцалиев прошепнал: „Ех, бай Илия, тук ли трябваше да те видя?!".

От тогава до сега остават безбройни съмнения, че генерал Кашев сам е посегнал на живота си. На всичкото отгоре, за да бъде мъглата още по-гъста, в печата на 30 септември излязло официално съобщение за трагичния инцидент, което гласяло: „След кратко боледуване почина генерал-лейтенант Илия Кашев". Свидетели от спецслужбите още разказват, че след смъртта на боди-гард №1 вътрешният министър Димитър Стоянов свикал съвещание, на което изнесъл някои нередни факти от работата на генерала. С неговата заповед-констатация трябвало да се запознае цялото управление. След два дни министерската заповед без обяснение била отменена. Освен това из София започнали

да циркулират и слухове

че малко след изстрели те, край правителствената резиденция в Хисар били забелязани да тичат двама души - с черна „Волга" и мръсна газ те бързо се скрили. Последният началник на УБО, генерал Милушев, години след това споменава, че когато приемал поста, забелязал, че в служебната каса на Илия Кашев някой вече бил бъркал.

Не останали в тайна и подозренията, които през последните години изпитвал към генерала самият Тодор Живков. Веднъж ядосан, пред вътрешния министър Димитър Стоянов Тато дал следната оценка: „Този Кашев е по-голям началник и от мен, и от теб!".
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0957