|
|
 За България /
ХОЛИВУД ИСКАЛ ДА ЕКРАНИЦИРА ЙОРДАН ЙОВКОВ |
ХОЛИВУД ИСКАЛ ДА ЕКРАНИЦИРА ЙОРДАН ЙОВКОВ
26.03.08 00:19
Големият прозаик сам отивал на най-опасните места на фронта за разлика от колегите си писатели, които се скатавали по време на войната
|
|
|
Съвременниците често наричали писателя Йордан Йовков Големия мълчаливец. Той не обичал шумните компании, не бил бохем и самохвалко. Трудно завързвал случайни запознанства, пък и нямал трайни литературни приятелства. На пръв поглед животът му течал монотонно - от писалищната маса, където с перото си давал живот на стотици герои, Йовков веднъж на ден отивал до кафенето. Рядко обаче сядал на маса с приятели - обикновено пиел кафето си сам. Цял живот се оплаквал от лошо здраве и близките му разказват, че
спазвал жестока диета в храненето
Когато тръгнали трите изтощителни войни за България - Балканската, Междусъюзническата и Първата световна, подпоручик Йовков бързо се намерил в строя. Дългът му говорел едно - да намери мястото си в най-трудните фронтови участъци, където изтича кръвта на българския войник. Сигурно класикът е знаел и друго - само така, когато е близко до своите, герои в шинели, ще може да напише великолепните си военни разкази. Получил и орден „Св. Александър" (но чак пета степен). Като военен кореспондент писателят се стремял да бъде винаги на предната линия на фронта, дори това да е опасно за живота му. В същото време неговите колеги писатели се скатавали както могат от воя на шрапнелите и калните войскови обози. Така скандалният поет Кирил Христов, любител на жените и виното, предпочел да използва рамото на познат генерал, за да отърве командировките до фронтовата линия - обяснението било, че е „слаб и болен". Благоверната съпруга на друг военен кореспондент, изкушен от литературата - Добри Немиров, пък
разплакана молела военното началство
да освободи от служба мъжа й, защото „страда от хронически болести". Само поручик Йовков не се оплакал от нищо.
Като държавен чиновник във Министерството на външните работи също повече гледал писателските си занимания. Годините, изкарани от него в нашето посолство в Букурещ, също били използвани „по предназначение" - така се родили прекрасните добруджански разкази. Точно за тях много чужди критици казват, че ако Йовков беше ги написал на френски, руски или немски, България отдавна щеше да има своя Но-бел в литературата. Но светът все пак е разбрал за таланта на мълчаливеца и това станало чрез хилядите преводи на неговите произведения.
Така мълвата за талантливия балкански автор минала и зад океана. По исторически свидетелства в края на 30-те години част от „Старопланински легенди" и някои от добруджанските разкази в сборника „Вечери в Антимовския хан" прекосили океана в апокрифни преводи. Някои от тях били публикувани и в няколкото български вестника, които се издавали в Съединените американски щати. Сценарии екипи на две кинокомпании в Холивуд поискали да екранизират няколко романтични хайдушки разказа на Йовков.
Чрез своите европейски агенти
американските кинаджии потърсили контакти с писателя - Холивуд искал да купи авторските права и да постави на филмова лента историите за Ши-бил и Индже. Йовков до този момент само епизодично се бил докосвал до киното - един-двама наши режисьори поискали да направи „сценарио" от разказ по свой избор. Но кинематографът не могъл да запали творческа искра в писателя.
Преговорите с Холивуд вървели трудно - писателят боледувал често. Тревожните години преди Втората световна война объркали плановете на американските сценаристи да направят някоя суперпродукция с български романтичен сюжет. С една дума - от идеята да се екранизира Йордан Йовков зад океана не излязло нищо.
Малко познат за широката публика е личният живот на писателя. Като бил веднъж в отпуск в София, поручик Йовков се запознал със студентката по история Деспина - тя учела в престижен университет в Женева. Любовта на мълчаливеца била бурна и изпепеляваща - красивата Деспина била приятелка на другата софийска хубавица - Дора Габе. И двете били от Добруджа и заедно предизвиквали възхитата на столичния артистичен свят.
Семейството имало едно дете -
дъщерята Елка. Изглежда, че по това време това женско име било на мода в София. Писателят Константин Константинов също кръстил дъщеря си Елка - това е днешната професорка Елка Константинова. Не останал назад и другият литературен класик Елин Пелин - и в неговия дом растяла една Елка.
Днес пряк наследник на писателя е неговият внук Боян Попов - дългогодишен известен тв оператор в националната телевизия. Освен като телевизионер той бе познат в миналото и като автомобилен състезател.
|
|
