|
Какво би представлявал съвременният свят без компютъра? Признаван и отричан, днес той постепенно се превръща в ежедневен инструмент от битиета на човека в т.нар. ера на информацията. Малцина обаче знаят, че във вените на създателя на компютъра тече българска кръв. Това е Джон Атанасов – гениалният американски откривател, който се гордееше със своя български произход
Джон Винсент Атанасов е роден в Хамилтон на 4 октомври 1903 г., щат Ню-Йорк. Баща му – Иван Атанасов е роден в с. Бояджик, България. Той е сирак от Априлското въстание на българите срещу Османската империя през 1876 г. През 1889 г. 13-годишният Иван Атанасов емигрира в САЩ заедно с чичо си. Жени се за Айва Лусена (Iva Lucena), учителка по математика – това е майката на откривателя.
Джон е първото от 10-те деца в семейството. Скоро след неговото раждане, Иван Атанасов старши започва работа като електроинженер в Остин, впоследствие и в Брюстър, щата Флорида, където Джон Атанасов младши завършва училище. Домът на семейството му в Брюстър е първата електрифицирана къща, в която някога са живели. Едва 9 годишен, Джон поправя дефектни жици в лампите на верандата.
Джон Винсент Атанасов бил добър ученик. Интересувал се от бейзбол, до деня в който неговия баща му показва логаритмичната линия, която купува за инженерната си работа. Линийката го завладява напълно. Джон внимателно се запознава с инструкциите и е удивен от факта, как с нейна помощ успява да получи верни отговори. Скоро баща му разбира, че няма непосредствена нужда от логаритмичната линия и тя е забравена от всички, с изключение на малкият Джон Атанасов. Той се впечатлява от математическите принципи, които стоят зад работата на линийката – логаритмите и тригонометричните функции. Няколко месеца по-късно даровитото 9-годишно момче е напреднало изключително много в заниманията си. През това време научава от майка си за бройните системи с основи различни от 10, което го насърчава да изучава и двоичната. Това са първите стъпки на бъдещия откривател по сложната пътека на математиката.
Джон Атанасов завършва средният курс за две години с отличие по математика и природознание. Мечтата на младежа е да стане физик. С тази мисъл през 1921 г. Джон постъпва в университета в Гейнсвил в щата Флорида, но със специалност електроинженерство, защото желаната от него специалност не била застъпена в учебния план на университета. Междувременно той проявява интереси към електроника и сложните системи на висшата математика.
Джон Атанасов получава бакалавърската си степен в университета на Гейнсвил (1925), магистърска – в Щатския университет на Айова (1926), а докторска (физико-математически науки) – в Университета на Уискънсин (1930). Впоследствие Атанасов става асистент-професор по математика и физика в университета на Айова в гр. Еймс, където работи до 1945 г.. Високите познания в тези области му позволяват да започне да експериментира с електронни лампи и радио-електроника. Неговата дисертация "Диелектричната константа на хелия" е свързана с голям брой сложни изчисления. Изморителните часове пред механичния калкулатор "Монро" (който бил от най-добрите за времето си) накарали младият учен да се замисли върху идеята за по-съвършена изчислителна машина. След като получава доктората си по теоретична физика през юли 1930, Джон се връща в Айова, решен да опита да създаде по-добър и по-бърз модел на изчислително устройство.
СПРАВОЧНА ИНФОРМАЦИЯ
ПО-ВАЖНИ ДАТИ ОТ ЖИВОТА И ДЕЙНОСТТА НА ДЖОН АТАНАСОВ
1903, 4 октомври - Джон Винсънт Атанасов се ражда в гр. Хамилтън, щат Ню Йорк, в семейството на Иван Атанасов (1876–1956) и Айва Лусен Пърди-Атанасова (1881–1983).
1918–1920 – ученик в средното училище на Мелбърн, щат Флорида.
1920–1921 – работи като проучвател на фосфатни залежи в Брустьр, щат Флорида.
1921–1925 – студент в Университета на щат Флорида, гр. Гейнсвил, завършва с бакалавърска степен по електроинженерство.
1925–1928 – преподава математика в Щатския колеж на Айова в гр. Еймс. Същевременно е докторант по математика (до 1926 г.) и физика.
1926 – става магистър. Сключва брак с Лура Мийкс.
1930 – защищава дисертация на тема „Диелектрична константа на хелия” и става доктор по теоретична физика.
1930–1936 – асистент по математика и физика в Щатския колеж на Айова.
1934 – започва да отделя внимание на приближените решения на диференциалните уравнения с частни производни.
1935–1936 – изследва съществуващите аналогови и цифрови изчислителни устройства. Със студента Лин Ханъм разработва аналогово устройство за решаване на частното диференциално уравнение на Лаплас в две измерения.
1935, 20 ноември – в редакцията на сп. „Джърнъл ъв Ди Оптикъл Сосайъти ъв Америка” постъпва научната статия на Дж. В. Атанасов и А. Е. Брант „Приложение на перфокартно устройство за анализ на сложни спектри". Публикувана е в броя от февруари 1936.
1936–1942 – доцент по математика и физика в Щатския колеж на Айова. Основните му научни интереси са насочени към динамиката на кристалите.
1936–1938 – след продължителни търсения на цифрова изчислителна машина от нов тип Атанасов изгражда възгледите си за първата ЦЕИМ.
1939, септември – съвместно с Клифърд Бери пристъпва към осъществяване на проекта си за конструиране на компютъра Атанасов-Бери (ABC).
1939, ноември – Атанасов и Бери демонстрират „прототипа” – действащият лабораторен модел на компютъра ABC.
1939–1942 – Атанасов и Бери създават компютъра ABC.
1940, 14 август – Атанасов връчва на ръководството на Щатския колеж на Айова своя „Меморандум” с подробно описание на компютъра ABC.
1941, 24 март – Рисърч Корп. отпуска $ 5330 за довършване на компютъра от Атанасов и Бери.
1941, 14–20 юни – Джон Мокли се запознава с устройството и действието на компютъра ABC в компютърната лаборатория на Атанасов.
1941, юли – Научноизследователската фондация на Щатския колеж на Айова подписва договор с Атанасов и Бери за патентоване на компютъра.
1942–1945 – заема поста началник на Акустичната секция на Флотската артилерийска лаборатория във Вашингтон и същевременно е професор в отсъствие (in absentia) в Щатския университет на Айова. Отказва поста ръководител на Отделението по физика, който му е предложен.
1942–1966 – основните научни интереси на Атанасов са в областта на динамиката на кораба. Наред с това той е патентовал над 30 устройства: първият миночистачен уред за взривяване на хидродинамични морски мини; апаратура за откриване и записване на големи сеизмични и звукови вълни; устройство за изчисляване и записване на грешките в траекториите при стрелба; пощенски сортировъчни системи; автоматични системи за обработване на колети; системи за бързо намиране на класифицирани документи; електрически кварцов часовник. Освен това има и редица разработки с военно предназначение, вкл. направлявани ракети, и др.
1942–1976 – разработва научноприложни методи и средства за оптимизиране на възприемането от човека на информация от напечатани данни с използване на двоична азбука и насочени към фонетизиране на съществуващите национални писмености. Това е свързано със свойството фонетичност на естествените езици и тяхната писменост (на един звук – една буква).
1945–1946 – ръководи разработването на компютъра за Флотската артилерийска служба, по повод на което му е дадена висока оценка от Джон фон Нойман.
1946 – организира първите следвоенни измервания на атомни опити на атола Бикини в Тихия океан.
1947 – разработва апаратура, с която осъществява първото далечно откриване и регистриране на сеизмични и барометрични сигнали – от о-в Хелголанд до Гориция в Северна Италия.
1948 – демонтиране на компютъра ABC no нареждане на ръководителя на Отделението по физика на Щатския университет на Айова.
1949 – Атанасов е назначен за Chief Scientist (длъжността означава главен научен съветник на Командващия действащите въоръжени сили на армията на САЩ във форт Мокро, щат Върджиния).
Сключва брак с Алис Кросби.
1949–1952 – директор на програмата за взриватели на Флотската артилерийска служба.
1952–1957 - основател, президент и директор на Ди орднънс енджиниринг Корп. АД за изследвания по артилерийска техника, която продава през 1956 г. на Аеръджет Дженъръл Корп.
1957–1959 – директор на Атлантическото отделение на Аеръджет Дженъръл Корп., гр. Фредерик, щат Мериленд.
1959–1961 – вицепрезидент на фирмата Аеръджет Дженъръл Корп. Отказва да оглави Космическия отдел на фирмата. Излиза в пенсия на 58 години.
1960 – кибернетични изследвания.
Оригинални проекти на автоматични системи.
1961–1963 – консултант на фирмата Стюърт Уорнър Корп.
1961–1980 – президент на фирмата СайбърнеФикс Инк. със седалище в гр. Фредерик, щат Мериленд.
1967–1971 – консултант на фирмата Хъниуъл в процеса за патента на ЕНИАК и на Контрол Дейта Корп. в процеса за патента на запомнящо устройство.
1970, декември – първо посещение в България. Лекция за първия компютър в БАН. Награждаване с орден „Кирил и Методий” I ст.
1971, 15–25 юни – Атанасов дава свидетелски показания на процеса за ЕНИАК пред Федералния съд на САЩ в Миниапълис, щат Минесота.
1973, 19 октомври – оповестяване решението на съдията Ларсън по процеса за ЕНИАК, анулиращо патента за ЕНИАК и официално признаващо приоритета на Атанасов.
1981, октомври – в сп. „Annals of the History of Computing” излиза научната статия на А. Бъркс и А. Бъркс The ENIAC: First General Purpose Electronic Computer, в която се проследяват принципите на ЕНИАК, заимствани от компютъра ABC.
1981 – завършен е филмът за историята на създаването на ABC – From One John Vincent Atanasoff. Премиерата му е през 1983 г. по повод 10-годишнината от историческото решение на съдията Ларсън: Джон Атанасов е конструирал първата ЦЕИМ и ЕНИАК е произлязъл от ABC. За негов съоткривател е признат и Клифърд Бери.
1983, 9 октомври – Джон Атанасов е избран за чуждестранен член на БАН.
1983, 21 октомври – Ден на Джон Винсънт Атанасов в Щатския университет на Айова: тържествено честване на 80-годишнината от рождението на изобретателя и 10-годишнината от обявяването на решението на Федералния съд. Провежда се семинар, посветен на Атанасов и компютъра ABC.
1984, юли – в „Annals of the History of Computing" излиза мемоарната статия на Джон Атанасов „Advent of Electronic Digital Computing".
1985, май–юни – второ посещение на Джон Атанасов в България. Награден е с орден „Народна република България” I ст.
1988 – с името на Атанасов е назован астероидът, открит и изследван от българи в Националната астрономическа обсерватория Рожен.
1995 – Джон Атанасов почина в мир на 91-годишна възраст след дълъг и изключително плодотворен живот.
|