ПОВЕРИТЕЛНО - отвори очи...

 

НАЧАЛО
Актуално
5.8 по Рихтер безумие
Терористичен АД
За България
Велики Българи
11 Септември 2001
USA Измама
Капитализъм
Тайната на водата
Здравеопазване ли?!
Нов световен ред
Тайни общества
Zeitgeist movie
Chemtrails/HAARP
Цивилизации...
Извънземни
Dulce Book
Никола Тесла
Адолф Хитлер
проф. Мулдашев!
Ционските Мъдреци
Секретни бази...
СВРЪХ СЕКРЕТНО
( Ф И Л М И )


ДА ИЗЧИСТИМ БТВ КАКВО НИ ГОТВЯТ? Ромско интегриране Пишете ми

Здравеопазване ли?! / МИСТЕРИЯТА НА ФАКТОР "Х"

МИСТЕРИЯТА НА ФАКТОР "Х"
08.05.08 19:58

Автор:Евгени АЛЕКСИЕВ Красимир ГЕОРГИЕВ
Идентифицирана е молекулата, пренасяща информацията за самоубийството на клетките Търси се елексирът на безсмъртието!!!

Този материал е предмет на авторско право и е част от по-широка разработка по темата

 

Да се транспортира сигналът, който отключва процесите на авторазрушението в ядрото на клетката: такава е функцията на протеин CED-4 – една от молекулите, свързани с програмираната клетъчна смърт. Вече няколко години механизмите, регулиращи феномена “апоптоза” или т.нар. програмирана смърт на клетките, са във фокуса на многобройни научни изследвания. С откритието на изследователи от медицинския институт “Хоуард Хюгс” в САЩ, публикувано в авторитетното американско научно издание “Сайънс”, се поставя поредното парче в мозайката от загадки и мистерии около биологичния часовник на човешкия организъм. Откритието разкрива нови хоризонти при изследването и лечението на редица патологични състояния като например невродегенеративните болести.

Програмираната смърт на клетката е ключов механизъм за регулирането на броя на клетките и правилната морфология на тъканите. Макар че много от свързаните с процеса молекули бяха известни и преди, учените едва сега започват да разбират как те функционират. Изследванията, проведени върху малък прозрачен червей със сложно име, в състава на което фигурира и думата “елегантен”, разшифроват действията на протеин CED-4. Знаеше се, че заедно с молекулите EGL-1, CED-3 и CED-9 протеин CED-4 е замесен в явлението програмирана смърт, но не бе ясно по какъв начин и на какво равнище протеините взаимодействат във вътрешността на клетката. За да изяснят този аспект, изследователите използват мутанти на елегантния червей, като наблюдават, че протеин CED-4 обикновено е блокиран на равнището на митохондриите в клетката. “Секвестиран” от протеина с потискащи функции CED-9, CED-4 e бездеен, но какво става, когато по някаква причина CED-9 отсъства?

Тогава за клетката настъпва моментът на истината. Освободен от оковите си, CED-4 пресича цитоплазмата и се премества до клетъчното ядро, с което се задейства процесът на клетъчното самоунищожаване.

Според микробиолога Брадли Херш от групата на откривателите щом за активизирането на апоптозата е необходимо преместването на CED-4 близо до клетъчното ядро, с потискането на съответния човешки протеин може да се блокира клетъчната смърт при патологични състояния като исхемичното увреждане при инфаркт или инсулт, болестта на Алцхаймер и пр. Възможностите за приложение на откритието в медицината са големи, но трябва да се измине още дълъг изследователски път.

Опитахме се да направим връзка между апоптозата и някои паранормални феномени.

Известно е, че раковите заболявания са резултат от нарушения баланс между две витални за човешкия организъм функции: деленето на клетките на тъканите и естествения процес на програмираната клетъчна смърт, при който клетката се самоунищожава, за да отстъпи място на нова. Нарушаването на този баланс, регулиран от най-съкровените механизми на живота, води до безконтролно делене и натрупване на клетки.

При изследването на тайните на генетичния код учени стигат до заключението, че някои фрагменти от човешката генетична верига, свити на спирала в ядрото и митохондриите на всяка клетка, контролират според своите конкретни умения процесите на делене и умножаване на клетките, а други специализирани гени отговарят за задействането на апоптозата. Установено е, че трети вид гени са отговорни за поддържането и правилното функциониране на цялостния баланс на системата, т.е. контролират “взаимоотношенията” между гените на клетъчното делене и гените на програмираната клетъчна смърт. Но когато в тази сложна система настъпят неочаквани мутации, когато нещо в този тънък механизъм забуксува, животът на човека се поставя на изпитание.

Въпросът е дали откритията, свързани с апоптозата и с протеин CED-4, ще помогнат за разгадаването на тайните на рака и за лечението на нелечими до днес болести.

Като свободни интерпретатори на научните мистерии свързваме програмираната клетъчна смърт с феномена спонтанна ремисия на болестта, при който безнадеждно болни хора изведнъж оздравяват. В редица наши публикации в печата засегнахме явленията спонтанна ремисия и неочаквана регресия при нелечими болести в контекста на хиляди документирани случаи на “отписани” от медицината, но излекували се хора. Някои ги наричат чудотворни оздравявания, други предпочитат термини като самооздравяване или паранормално лечение, но всички ги свързват с магическото наименование Фактор Х, което олицетворява сложния комплекс на все още неизяснените от науката процеси, водещи до внезапно необяснимо оздравяване. Разгадаването на тайните на този мистериозен фактор е една от най-важните мисии пред човечеството, защото в него се крие ключът към виталността и оцеляването.

Според нас програмираната клетъчна смърт играе важна роля при чудотворните оздравявания. Но как става чудото? Как е възможно за броени седмици или дни да се стопи и напълно да изчезне злокачествен тумор, голям колкото портокал? Къде е входът към лабиринта на тайната, която спира деленето и задейства саморазрушаването на клетките?

В развитите страни от няколко години се появи една нова научна дисциплина – психоневроендокриноимунологията. Според специалистите психическото състояние на човека въздейства пряко върху дейността на жлезите с вътрешна секреция. Счита се, че хормоналният баланс и хормоналните бури са тясно свързани с качеството на имунните функции и защитните сили на организма.

Древната мъдрост “Здрав дух – здраво тяло” отразява факта, че състоянието на имунните антитела е подвластно на психическия комфорт. Депресиите и психическите проблеми водят и до телесни заболявания. За постигането на хармония между духа и тялото през хилядолетията са изпробвани безброй методи и форми на поведение – от йогистките техники и азиатската медицина до съвременния автотренинг. Религиозните молитви са също форми на медитация за достигането до състояние на спокойствие и душевна уравновесеност. Включват се сложни механизми, в резултат на които в невроните на човешкия мозък се натрупват определени химически вещества и субстанции, които се специализират като материални преносители на усещанията за спокойствие, радост и удоволствие. В своята еволюция организмът се е научил при определени ситуации и състояния да създава естествени наркотици, с които да се самоинжектира. Те могат да притъпяват болката или да пораждат усещане за благоденствие и щастие, с което от своя страна се стабилизират психическото равновесие и душевната сила. Така кръгът се затваря.

Често говорим за връзката между съзнание и подсъзнание. Независимо от нашата воля психическото ни състояние въздейства пряко чрез хипоталамуса и хипофизата в мозъка, както и чрез цялостната нервна система, върху комплексното хормонално и биохимическо състояние на организма, което се отразява на мисленето, реакциите и психическия ни статус. Но да не се отклоняваме от темата, затъвайки в безкрайните пространства на медитацията, човешката химия и психо-физическото равновесие.

Когато говорим за връзката между психика и защитни сили на организма, за тайните на Фактора Х и мистериите на самолекуването, възниква един важен въпрос. До каква степен съзнанието оказва въздействие върху телесните механизми? Възможно ли е нашето “Аз” да изпраща съзнателни или подсъзнателни команди чак до генетичното равнище, които да контролират самите гени-контрольори, отговарящи за жизнения баланс между клетъчните процеси? Допуска се, че човешкото съзнание има своего рода шпиони във всяко кътче на тялото. Без да си даваме сметка, ние подсъзнателно разбираме, ако някъде нещо не е наред. Понякога подсъзнанието се опитва да изкрещи за това в съня ни с повече или по-малко ясни образи и ситуации. Дали “шпионите” достигат до генното ниво в ядрото на всяка наша клетка? Дали съзнанието ни може активно да ремонтира биологичната конструкция на еволюцията?

Подобен инструмент би бил свързан с т.нар. ремонт на генетичния ни код. Известно е, че само един ден, прекаран на плажа, е достатъчен за акумулирането на хиляди повреди в ДНК на всяка отделна клетка на кожата. За щастие природата е помислила за нас, снабдявайки клетките със специализирани протеини, които поправят увредените хромозоми, използвайки метод, действащ на принципа на скенера. Без тази постоянна инспекция и поправка клетките биха загубили генетичната си информация, а мутациите биха предизвикали тумори и други болести.

Първи проучват процесите на поправка на ДНК изследователи от университетите в Ротердам и в Осака. Като част от международния проект “Човешка граница”, в който участват най-добрите изследователски институти в света, учените идентифицират протеините, “ремонтиращи” ДНК, и ги разпределят в класи, подобни на специализираните екипи от бърза помощ, всяка от които отговаря за определен вид интервенция. В “екипа” на една от тези групи например, наречена “поправка чрез отстраняване на нуклеотида”, работят 30 отделни протеина. Те анализират непрекъснато ДНК, откриват грешките и ги изолират. После разделят двойната спирала на ДНК, отрязват “подсъдимия” сегмент и го заменят с нов генетичен материал. Гените, които контролират този процес, са преминали невредими през етапите на еволюцията и днес от едноклетъчните бактерии до човека никое създание не може да живее с увредена ДНК. С овладяването на тайните на ДНК изследователите се надяват да открият оръжие срещу рака.

Какво става, когато генетичните увреждания се натрупат интензивно, например след опасна доза радиация? Тогава вродените инструменти за поправка и възстановяване на генетичния ни код не успяват да си свършат работата.

При многократното делене на клетките на тъканите и съответното дублиране и възпроизводство на генетичния код в тях постоянно се явяват и натрупват грешки, затрудняващи специализираните “екипи” за ремонт на ДНК. През човешкия живот почти всички клетки в организма се делят определен брой пъти, при което нашата физическа структура на няколко пъти се обновява. Но акумулирането на грешките понякога внезапно експлодира в повреда на балансиращите механизми, което води до неизлечими болести. Натрупването на грешки на клетъчно ниво е пряко свързано с околната среда и с начина ни на живот. Моделите на поведение и живот за избягването на подобни грешки всъщност са смисълът на всички мисловни и религиозни школи от древността до наши дни, заветът на посветените в мъдростта.

Природата е предопределила дълготрайността на биологичния ни часовник. При всяко клетъчно делене и възпроизводство на ДНК неизбежно се явява и един друг съдбоносен за нас ефект. Скъсяват се т.нар. теломери, опашките на хромозомите, които са носители на генетичния ни код. Когато теломерите съвсем окъсеят, щраква последният час на генетичната машинка и настъпва физическата смърт. Но науката и тук има надежди. Специалистите установиха, че някои ензими могат да надстрояват и удължават теломерите.

Когато тези механизми бъдат разбрани и овладени, ще се открие тайната за спирането на стареенето, еликсирът на безсмъртието или поне на оптималното дълголетие. Кога ще стане това? В днешната епоха на проблеми, стресове и отрови сърцата ни спират далеч преди изчерпването на предоставените от природата възможности.

Генетичната структура на всеки от нас определя качеството и характера на жизнените ни процеси. Ще преминем ли някога през лабиринтите на Фактора Х, според който биологичната еволюция е предвидила възможността за влияние на разума над генетичната ни вселена?

С отговора на този въпрос ще се открие нова ера в развитието на човешката цивилизация.

 

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0886