ПОВЕРИТЕЛНО - отвори очи...

 

НАЧАЛО
Актуално
5.8 по Рихтер безумие
Терористичен АД
За България
Велики Българи
11 Септември 2001
USA Измама
Капитализъм
Тайната на водата
Здравеопазване ли?!
Нов световен ред
Тайни общества
Zeitgeist movie
Chemtrails/HAARP
Цивилизации...
Извънземни
Dulce Book
Никола Тесла
Адолф Хитлер
проф. Мулдашев!
Ционските Мъдреци
Секретни бази...
СВРЪХ СЕКРЕТНО
( Ф И Л М И )


ДА ИЗЧИСТИМ БТВ КАКВО НИ ГОТВЯТ? Ромско интегриране Пишете ми

Велики Българи / Доцент Евгени Гъбев

Доцент Евгени Гъбев
14.05.08 14:57

Автор:Милка ТАЧЕВА
Евгени ГЪБЕВ, откривател на лекарство срещу СПИН
¦ Колко време беше нужно, за да откриете нов метод и лекарство за лечение на СПИН, д-р Гъбев?
¦ Лекарството, което получихме, е резултат от 16-17-годишен труд. Работихме заедно с моя баща ­ проф. д-р Евгени Богомилов Гъбев, който дълги години завеждаше катедрата по епидемиология и инфекциозни болести към Медицинския университет в София, запален вирусолог. Идеята беше вирусът на СПИН, наречен ХИВ, да бъде унищожен. Обикновените лекарства обикновено действат само върху тези част от вируса, която се намира в кръвта. От 100 млрд. вируси в човешкото тяло, само 1 процент, или 1 млрд., са в кръвта. Останалите 99 млрд. вируси нападат почти всички органи ­ черен дроб, бъбреци, мозък, тестиси, далак, ретина и т. н. Съвременната терапия не лекува СПИН. Подобрява качеството на живот, но при спиране на лечението вирусът възвръща първоначалното си ниво, даже в много случаи се покачва. Учени от Рокфелеровия институт и от института “Джон Хопкинс” в САЩ теоретично са изчислили, че са нужни средно между 75 и 150 години, за да бъде изчистен вирусът от всички органи ­ нещо, което на практика е невъзможно.
¦ Какви са предимствата на вашето лекарство ­ как се казва, как действа?
¦ Лекарството се казва “Липохивир” ­ липозомен препарат, който убива ХИВ вируса. Липозомите са малки липидни капсулки ­ не значи, че са колкото бонбони и се гълтат, а субмикроскопични частици, създадени на базата на технология, разработена от мен и моя баща в Института по патология и паразитология на БАН и патентована още през 1991 г. В тези капсули включихме класическото анти ХИВ средство ­ азидотимидин.
Първите изследвания показаха, че нашият препарат в сравнение с чистия азидотимидин дава 4 -5 пъти по-мощен вирусоубиващ ефект.
За да стане по-ясно, ще ви обясня за вируса на СПИН.Той има свои антени ­ белтъчни. Представете си една морска мина с шипове. Именно тези шипчета намират съответната имунна клетка, вирусът се свързва с нея и я атакува. Като навлезе вътре, образно казано, дава команда и клетката започва да възпроизвежда вируса, а самата тя загива. Само една клетка създава от 5 до 10 хиляди вируса. Сто милиарда средно на ден произвежда един болен.
Логиката ни беше да блокираме системата така, че вирусът да остане извън клетката. На пръв поглед, просто и елементарно, но самите опити бяха много трудни и ни отнеха около 10 години. Липсата на средства също си каза думата. Докато накрая с помощта на чужди инвеститори успяхме
да купим един
много хубав апарат, специално
изработен
по наши изисквания от канадска фирма. Чрез него получихме стандартизиран липозомен препарат, който се оказа със 69 пъти по-мощна активност от обикновения азидотимидин без липозома. Ефектът, който постигаме, е двоен. От една страна се блокира трансмембранното сигнализиране между ХИВ вируса и имунната клетка, което ние прилагаме за първи път в света ­ вирусът остава като пред заключена врата и загива.
От друга страна, липозомите вкарват препарата вътре в самата клетка, иначе той не влиза, защото клетъчната мембрана е огромна преграда.
¦ Върху кого изпробвахте лекарството?
¦ Започнахме опити върху здрави животни ­ плъхове, за изпробване на токсичността в течение на две години ­ 1996-1997 г. Резултатите доказаха, че
препаратът е
абсолютно
нетоксичен,
включително и при прилагане в много големи дози. Всички анализи и документи представихме в Института по лекарствени средства ­ органа, който дава разрешение лекарството да бъде изпробвано върху болни хора. След около една година явяване по комисии, доказване, защита на резултатите, получихме разрешение от този институт, от централната етична комисия и лична заповед от здравния министър.
Започнахме опитите с 10 души в
Инфекциозна
болница
¦ В какъв стадий на болестта бяха те?
¦ На различни стадии от болестта, но, общо взето, всички бяха тежко, а някои и много тежко болни ­ заразени между три и десет години, лекувани хаотично. На третия месец двама от тях се отказаха по семейни и социални причини ­ това са хора от провинцията, които работят, имат проблеми да отсъстват по-дълго време. Още първите резултати показаха, че препаратът е напълно нетоксичен ­ токсичността е най-големият бич за лечението на СПИН. Съвсем наскоро ми се обадиха болни, които получават много токсични явления без кой знае какъв ефект върху здравето. А нашата липозома съдържа по-малка доза, защото вкарва препарата в клетката и като малка помпичка го разпръсква за около 7-8 дни. В действителност вирусът е винаги в убийствена за него концентрация, която същевременно пък е нищожна за здравите клетки.
¦ Eфект имаше ли?
¦ Ефектът беше
поразителен
Единият от болните само за около 6 месеца с много ниски дози показа нулево ниво на вируса.
¦ Какво означава това?
¦ Това значи, че няма вируси в кръвта. Другите болни също бързо започнаха да снижават нивото на вируса и щяха да стигнат до нула.
¦ Защо “щяха”, какво им попречи?
¦ Просто след около 1 година лечението беше преустановено поради липса на средства. Никой не даде пари.
¦ Държавата не се ли ангажира да се намерят необходимите средства?
¦ Не, не. Ние се обърнахме и към Министерството на здравеопазването, към Президентството...
¦ И какво ви отговориха оттам?
¦ Не дадоха отговор. Въобще не разгледаха документите ни. Обикновено има два вида отговори: разбираме ви, но нямаме пари, а другият е играене на криеница. Тогавашният министър д-р Мими Виткова ни каза да се запишем в официалния график и да чакаме. А ние вече бяхме записани от два месеца. Не се получи и с това всичко приключи. На мен ми омръзна, пък и човек все пак има някаква гордост. Работиш 16 години почти денонощно, постигаш нещо за първи път в света и не ти се обръща внимание. Вижте, аз съм научен работник, тичал съм и по институции, и за пари, но повече не ми се занимава с това. Само ще ви кажа, че имаме договорни отношения с чуждестранни европейски институции и в момента сме в процес на договаряне за инвестиция ­
не
спонсорство, а инвестиция!
Те ще инвестират, за да печелят. Ние пък имаме интерес да произвеждаме нашето лекарство и да лекуваме болни от СПИН ­ това е.
¦ Откъде ще дойдат тези инвестиции, ако не е тайна?
¦ От министерство на развитието в Англия и от две европейски банки. Водим преговори, нещата вървят добре, но ще видим...
¦ За каква сума говорим. Колко струва например лечението на един болен?
¦ Сумата зависи от производството. Ние го произвеждахме в експериментални условия. Ще ви кажа: за 8 души са отишли 300 хиляди долара ­ апаратура, консумативи, пълна издръжка на болните. Анализите от резултатите, които получихме, показаха, че ако бяхме продължили лечението, нашите болни между втората и третата година
щяха да бъдат
напълно
излекувани,
т. е. вирусът стига нулево ниво, даже пет порядъка, или 100 хиляди пъти под нулата. Докато стандартната крива на лечение на най-мощните препарати показва бързо спадане за година, но само при около 40 на сто от болните, след което се установява едно плато ­ постоянно ниво на вируса, въпреки продължаващото лечение. Това е така, защото, за разлика от нашето лекарство, тези препарати не убиват вирусите в органите, а действат само в кръвта. А през това време в резервоарните органи ­ далак, черен дроб, лимфни възли, влизат нови вируси. В крайна сметка се получава много силна токсичност и временен ефект.
¦ Какво правите оттук нататък, ако успеете да осигурите инвестициите?
¦ Трябва да се построи пилотен завод за производство на лекарството, необходимо за 500-600 души. Около година-година и половина се правят изследвания, изготвя се пълна документация. Подават се документи в американската и една европейска агенции за лекарствата, чака се одобрение. Ако се получи, се започва масово производство. Но
трябват пари, време и нерви.
Може би до есента трябва да започнем проекта, говорим за строеж и в Англия, и в България, но още не е уточнено.
¦ У нас също има много богати хора. Не проявява ли някой от тях интерес към вашето откритие?
¦ Няма толкова богати хора. Освен това, възвръщаемостта не е за година-две, а за доста повече време.
¦ Колко пари ще глътне този завод, за който говорите?
¦ С клиничното изследване, персонала, заплатите, суровините ­ всичко около
50-60 млн. евро за две години,
за да се започне после по-голямото производство. Само регистрацията в Щатите и в Европа струва около 4 млн. евро, като преди това трябва да са направени клиничните изследвания на 500-600 души. Има адвокатски услуги, застраховки, подготовка на болните, хоспитализиране и т. н. Така че несериозно е да се говори, че отделни хора могат да помогнат. Има богати хора, да, казват: давам 20 хиляди долара. Но какво може да се направи с тях ­ това не е завод за тухли, утре да се спре.
¦ Каква е съдбата на тези 8 души, които сте лекували, поддържате ли връзка с тях?
¦ Баща ми ги е срещал ­ живи, здрави са още. Повечето са от провинцията. Интересното е, че нови хора ми се обаждат ­ искат да се лекуват. За съжаление, засега само съм им взел
адресите, в пълна дискретност са.
Ако започне серийното производство на липохивира, ще ги поканим за експериментално лечение ­ до две години минимум безплатно, в случай че всичко върви нормално.
¦ Запазва ли се тайната на болните?
¦ Да, абсолютно. Ние сме работили само с инициали и само няколко от лекуващите лекари знаехме имената на болните. Проблемите произлизат от това, че за да се лекуват по-продължително време, те трябва да отсъстват от работа. Като го няма три месеца на работа, започва да става съмнително. Единият от болните, който беше в най-тежко състояние ­ от черноморски град, стоя 2-3 месеца и се върна. Казва: ще ме уволнят от фирмата, съмняват се, че съм нещо болен. След 4 месеца дойде в най-големия студ, беше хванал пневмония, излекуваха го, и най-интересното беше, че вирусните му показатели бяха запазени, въпреки 4-месечното прекъсване.
¦ Каква е тенденцията на заболяването от СПИН в по-общ аспект?
¦ Според данните на Световната здравна организация общата тенденция е отчайващо нарастваща. В Южна Африка например е нещо страшно. Само в Субсахарна Африка броят на
болните от СПИН
е 22 млн.
Общият брой в света е 40 милиона ­ почти поравно мъже и жени, предимно млади хора ­ между 20 и 30 години.
¦ В България колко реално са болните от СПИН?
¦ Статистиката от края на миналата година сочи 471 души. Обикновено се умножава по коефициент 7-10, т. е. реално имаме между 3 и 4 хиляди болни от СПИН. За 7-8 милиона население тази бройка никак не е малка. В Щатите на 350 млн. има 1 милион заразени.
¦ До колко години може да изкара един болен?
¦ Зависи от наследствеността. Има една група на т. нар. “дългоживеещи”, които имат дефект в рецепторите за вируса ­ той не може докрай да инфектира клетката. Тези хора могат да живеят и 20 години с болестта. Типичен пример е баскетболистът Меджик Джонсън ­ от 20 години е заразен, почти няма признаци, доскоро играеше.Такива хора обаче се срещат много рядко -
те са с генетични
дефекти ­ за щастие хубави дефекти.
¦ Усещате ли завист от страна на ваши колеги?
¦ Не, напротив, има голяма заинтересованост от страна на мои колеги, големи учени. Наш консултант и монитор, съгласно изискванията на Европейската общност, е акад. Румен Цанев, световноизвестен молекулярен биолог, още ­ проф. д-р Узунов ­ фармаколог, също със световна известност, проф. Димитър Тодоров ­ онколог, проф. Диков, д-р Костов ­ известни имена от 30-40 години в Инфекциозна болница, д-р Плочев от Военна болница и др.
¦ А вие защо избрахте точно с това да се занимавате, а не станахте практикуващ лекар?
¦ Винаги съм имал желание да работя биофизика, и то ­ механизъм на действие на лекарствата. С липозомите се занимавам от 1977 г. като аспирант.
¦ След като сте работили в Ню Йорк в една от най-престижните лаборатории в света, не ви ли се прииска да останете да работите там?
¦ В интерес на истината проф. Маклоклин ми предложи договор за три години, което за Щатите е страшно голям срок. Но аз се върнах по две причини. Едната е семейна ­ баща ми беше получил инфаркт, после още два, правиха му байпас. И втората ­ в Америка
щях да работя като един автомат,
без да имам научна свобода на действие. На мен професорът ми каза следното: Ти ще получаваш много висока заплата, но ще работиш това, което аз искам.
¦ Сега не съжалявате ли, че се върнахте?
¦ Не, не, не съжалявам. Тук ми е по-приятно ­ имам пълна свобода ­ мога да работя това, което искам, да обсъждам с колегите. На мен повече ми харесва европейският стил на работа. В Щатите се влагат огромни средства, но се работи като на конвейер. Освен това не ми харесва командаджийският подход: “Айм дъ бос” (аз съм шефът).
¦ Оптимист ли сте за бъдещето на вашето начинание?
¦ Оптимист съм, но знаете ли в какъв аспект? Когато песимистът казва: по-лошо не може да стане, оптимистът да каже: може, може. Но, общо взето, вярвам, че нещата ще станат, трябва да станат.
Преговорите вървят с променлив успех -
ту нагоре, ту надолу, но предимно нагоре.
¦ Как си почивате от науката, с какво се разтоварвате?
¦ Ограничил съм се почти във всичко. Отпуски не ползвам, събота и неделя работя в института. Работата ми е и хоби, и удоволствие. Това съм искал като студент, това си постигнах. Обичам много котките. Имам две котки вкъщи и 4-5 храня на улицата. Благодарни животни са, повече от хората.
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0757