Обявен от Джордж Буш след колапса на комунизма Новият световен ред беше дълбока конспирация, която би трябвало да стане нова перспектива за света след като съветско-американското противоборство престана да дефинира международната система. Тази перспектива беше подчинена само на интересите на един тесен световен елит, наричан за по-кратко световна мафия. Разбира се Новият световен ред беше облечен в "научна дреха" - значи, след падането на идеологическата стена по принцип всички в света се съгласиха, че икономическият просперитет е във всеобщ интерес. Ето защо е необходимо да се поддържа международна стабилност, за да се стимулира този просперитет.

Оттук нататък всички нации трябваше да бъдат разумни и да действат за укрепването на Новия световен ред. Обединяващият механизъм трябваше да бъде световната икономическа система, която да включи и бившите комунистически страни.

Според Буш и другите бащи на Новия световен ред - Билдербергите, Трилатералната комисия и др., обединяващият механизъм вече съществуваше и беше роден още по времето на Студената война, когато западните държави бяха създали съюз за противопоставяне на СССР - от Норвегия до японското Хокаидо. Поддържането на просперитета на Запад ставаше от група мултинационални организации. Международният валутен фонд оправяше финансовите отношения, ГАТТ /сменен от Световната търговска организация/ уреждаше търговията, Световната банка "подпомагаше" Третия свят. И така нататък.

Според Новия световен ред тези институции, родени от студената война, трябваше да се пренесат и в новите реалности, и да всмучат бившата съветска империя, а даже /великодушно/ и комунистически Китай.

САЩ, като водеща световна нация, трябваше да играят решаваща роля в детерминирането на мултилатералните организации. И тъй като всички нации вече имат едни и същи цели - забогатяване и благоденствие, нито една от тях не трябваше да се противопостави на американското лидерство. Даже трябваше да го приветства. И така нататък.

Но изведнъж се озъбиха челюстите на реалностите. Азия, която отлагаше неотложното, се пречупи под своята собствена тежест и нито една многонационална организация не можа да й помогне.

Дойде и септември 1998 г., а заедно с него колапсът на Русия, която брутално ликвидира намеренията на споменатия "елит" за Нов световен ред.

Русия отново, чрез поредната си трагедия, оказа на човечеството една от най-големите услуги. Много по-голяма от Втората световна война. Тази истина тепърва ще се разбере.

Финансовият колапс на Русия е невъзстановим. Западът не може да направи нищо за реанимиране на руската икономика. Това не е въпрос на пари. Въпросът е, че целият експеримент, започнат от един политически лумпен, беше абортирал още при неговото зачеване.

От икономическа гледна точка проблемът в Русия е, че парите не се превърнаха в капитал. /Същото се отнася и за България./ Всички инвестиции бяха окончателно погребани чрез комбинация от невероятен грабеж и тотална неефективност и некомпетентност. Пациентът боледуваше от рак, а го лекуваха с аспирин, докато няколко лешоядчета си пълнеха гушите със започналата да се разлага мърша. За да могат парите да се превърнат в капитал и инвестициите да дават плодове, трябва да съществуват институции, които да гарантират изпълнението на контрактите, транспортиране на стоките, правителствения неутралитет в икономическата конкуренция. И така нататък. Нито едно от тези неща не съществува в Русия /А още по-малко в България./

Чисто и просто Русия е различно място. Но Новият световен ред не допуска съществуването на различни места, а налага императива, че всички хора ще действат по начин, предначертан от някакви специалисти - я от Харвард, я от Goldman Sachs. Предполагаше се, че Русия ще еволюира според съчиненията за Новия световен ред. Значи, просперитетът ще стимулира либералната демокрация, а либералната демокрация ще направи Русия и бившите нейни сателити ентусиазирани членове на световната общност.

По-голяма дивотия човечеството не е измислило от времето на динозаврите.

Вместо този happy-сценарий месец септември 1998 г. ликвидира Новия световен ред.

За броени часове политиката в Русия направи 180-градусов завой. Политическият въпрос е не какво Елцин, Черномирдин или Лужков ще направят, а какво Комунистическата партия - най-голямата в Дума-та, ще им позволи да направят.

Елцин вече не може да управлява без Дума-та, а в Дума-та доминират комунистите и националистите.

Всъщност става дума за много по-тясна връзка между комунистите и патриотичните сили.

Комунистическата партия говори за загубената Русия. Това беше Русия на относителната бедност, но не на безкрайната мизерия, която я заклещи след изчезването на СССР. Загубената Русия беше държава, в която бедността беше поделена между всички. Днес невероятната пропаст между бандитската малобройна олигархия, която използва новия режим, за да се обогати неистово, и масите, които не могат даже да се нахранят, дава силата на комунистите и на техния аргумент, че колкото и лошо да беше миналото, то беше хиляди пъти по-добро от сегашния геноциден капитализъм.

Именно комунистите принуждават управляващата клика в Кремъл да отхвърли исканията на Международния валутен фонд за продължаване и разширяване на реформите - комунистите искат прекратяване на тези реформи, ренационализиране на икономиката, налагане на контрол върху заплатите и цените, възстановяване на централното планиране. Искат връщането на status quo ante.

Този технически антизападнизъм се използва активно и от националиста Жириновски, който ръководи третата партия в Дума-та.

За комунистите и националистите икономическата катастрофа се съпровожда от още по-трагична геополитическа катастрофа. При комунизма Русия беше суперсилата на света. Днес тя е васал на САЩ. Руската империя беше ликвидирана без да получи нищо в замяна. Загуби Източна Европа, Балтика, Украйна, Централна Азия и Кавказ.

Икономическият антизападнизъм на комунистите, съчетан с геополитическия антизападнизъм на националистите вече ражда нова силна идеология, която изплашените космополити бързат да етикират като "неосталинизъм". Но централното планиране, дълбокото геополитическо чувство беше в крайна сметка най-голямото постижение на СССР. Разбира се сталинизмът никога няма да се върне обаче властта неизбежно ще се пренесе към комунистите и националистите.

Логичната връзка става генерал Александър Лебед. С опитите си да го елиминира Елцин пося бури, които биха могли да доведат до революция или контрареволюция с епически размери и кървави пропорции. Но ако Лебед получи поле за маневри той все още може да спаси Русия.

Върви паралелен процес и в руската интелигенция, която, както никога в миналото е славянофилска и ксенофобна.

Руската външна политика очаква дефинирането на своите нови цели. Сред тях на първо място е да декларира, че е наследник на бившия СССР в бившите му граници. Ключът към това е Украйна. Русия вече има тясна конфедерация с Белорус и реинтегрирането на Украйна ще бъде от огромно значение.

За късмет на Запада за възстановяването на съветската империя ще са необходими поне две поколения. Въпреки това този процес ще постави пред Запада трудни въпроси. САЩ вече са направили големи инвестиции в Централна Азия. Дали НАТО ще се опита да влезе в балтийските страни? Иран и Турция ще се противопоставят на връщането на Русия в Кавказ? Каква ще бъде политиката на САЩ тогава? Дали НАТО ще се опита да вземе и стратегическата Словакия? До каква степен ще допусне Полша, Чехия и Унгария в НАТО? На дневен ред е и вечният германски въпрос. Дали САЩ ще поверят на Берлин тежестта да защитава Европа?

Тези и много други въпроси са с политическо и военно естество. Те не са икономически.

Новият световен ред предполагаше, че политическите и военните въпроси ще бъдат маргинални. Но стратегическите съветници на Клинтън, които наследиха халюцинациите на Буш, ги игнорират в полза на фантазията, че руският експеримент, измислен от МВФ, не е умрял.

Ето защо визитата на Клинтън в Москва беше катастрофална. Клинтън срещна погрешния лидер. Елцин не води нищо. Клинтън се срещна с политически труп. По-точно това беше среща на два политически трупа.

На второ място американците се опитаха да дискутират икономически въпроси, които са нерешими, вместо да разсъждават над политически и военни проблеми, определящи отново отношението на Русия към света.

В близко време комунистите и националистите ще формират коалиция, която ще управлява Русия. Те имат напълно различен дневен ред - да нахранят гладуващите, да запалят светлина в края на безкрайния тунел.

Сегашната огромна криза върна света към реалната политика. В дългосрочен аспект връщането на политиката ще възкреси войната в традиционния смисъл на конфликта между великите сили.

В непосредствен план кризата демонстрира тоталната импотенция на мултилатералните организации, които трябваше да ръководят Новия световен ред. Мултилатерализмът на Новия световен ред доказа, че тези институции не само са кухи, но и че светът съвсем не е толкова малък. А много голям и сложен. И опасен.

Като конгреса във Виена Новият световен ред се опита да замрази институциите, които имаха смисъл само в контекста на голямата битка. Независимо дали става дума за битката срещу Наполеон или Брежнев, факт е, че когато войната свърши институциите, с които тя е била спечелена трябва да си отидат.