|
|
Ернст Рифгатович, по света има много пирамиди. Само на територията на Египет са преброени около 34, а в Латинска Америка - 16. В Тибет, на сравнително малка територия, вие сте открили повече от 100. С какво се отличават тибетските пирамиди от останалите?
Посещавал съм нееднократно египетските и мексиканските пирамидални комплекси. Тибетските пирамиди преди всичко са по-големи (направо грамадни), а и според нас са построени в много по-ранни времена. Най-главната разлика обаче се явяват съпровождащите вдлъбнати, полукръгли и плоски каменни конструкции, при болшинството пирамиди, които ние нарекохме “огледала”. Такове нещо няма никъде другаде.
Напоследък в пресата се появиха публикации за т.нар. “огледала на Козирев”. Руският учен Николай Козирев е изобретил метални “огледала” с различна форма, в които, по резултати от неговите изследвания, се променя хода на времето. Има ли аналогия между тибетските “каменни огледала” и тези на Козирев?
По наше мнение аналогия има. Според Козирев, времето е енергия способна да се концентрира (свива) или разсейва (разтяга). При неговите експерименти е постигнат ефекта на свиване на времето. За това може да се приеме, че и “каменните огледала” в Тибет притежават това свойство. Възможно е именно с това да е свързана и странната смърт на четиримата алпинисти, които някакси остаряли и то само за една година. Не е изключено да са попаднали под въздействието на “огледалата”. Освен това нека не забравяме и настоятелните предупреждения на ламите, да не се отклоняваме от свещенната пътека.
Към това трябва да добавим, че по мнението на много учени, пирамидите са способни да концентрират по-тънки видове енергия, а в съчетание с “огледалата на времето”, може би оказва силно влияние на време-пространствения континиум. Сергей Селиверстов, члена на нашият екип, дори нарече комплекса Кайлас “машина на времето”.
Какъв е размера на тибетските каменни огледала?
В повечето случаи те са огромни. Да вземем за пример огледалната конструкция, която ламите наричат “Дом на щастливия камък”. Височината на нейното вдлъбнато огледало, по ориентировъчни изчисления, е около 800 метра. Това е 3 пъти повече от височината на 100 етажен небостъргач. От северната страна на тази конструкция има полукръгло “огледало” с височина, приблизително 350 метра и почти точно копие на моделите на Козирев. Южната страна на “Домът на щастливия камък” представлява грамадна плоскост, която е съединена под прав ъгъл с още едно голямо вдлъбнато “огледало” с височина около 700 м.
Любопитно е да отбележим, че хора, прекарали известно време вътре в “огледалата на Козирев148;, получават световъртеж, изпитват страх, виждат летящи чинии, наблюдават себе си в детството и прочие. Размерите на неговите “огледала” не надвишават 2 - 3 метра. Трудно е да си представим, какво би се случило с човек, ако попадне под въздействие на Тибетските “великани”. В тази връзка, не би трябвало да смятаме за пълна фантастика, хипотезите, че тези места са били предназначени за преминаване в паралелни светове.
Най-големите огледала представляват западния и северния склон на основната пирамида. Тези склонове имат ясна плоско-вдлъбната форма. Височината им е приблизително 1800м. Срещат се и множество малки конструкции, които имат най-различни форми.
Възможно ли е тези “каменни огледала”, да изпълняват не само ролята на “машина на времето”, но и да екранират различни енергийни потоци, разпределяйки ги?
Без съмнение - да. Много от прирамидалните конструкции в Тибет имат допълнителни плоски “каменни огледала” и не е изключено те да екранират енергията, събирана от пирамидите, както и да се свързват с енергийните потоци от други пирамиди и “огледала”. При огледа им установихме, че те са били изработвани отделно и прикрепяни към пирамидите впоследствие. Но по какъв начин са били повдигани тези огромни каменни плоскости, за сега не ни е известно.
Някои от огледалните конструкции имат съвършенно необичайна форма. Много често, по върховете на тибетските възвишения могат да се видят самостоятелно &#огледални конструкции.”. Изглежда, че тънките енергии са толкова многообразни, че за тяхното екраниране и управление са били използвани най-разнообразни каменни конструкции.
За съжаление съвременната наука едва сега започва да осъзнава факта, че такива енергии съществуват, а и все още няма сериозни прибори и апаратура за тяхното изучаване. Можем само да кажем, че тези, които са построили “огледало-пирамидалния комплекс Кайлас”, са били наясно със законите на тънките енергии и времето и са умеели да ги управляват. Тези енергии, вероятно са “формотропни”, т.е.зависят от формата на строежа. Вероятно на това се дължи и многообразието на каменните конструкции.
Според вас, кой е построил този удивителен комплекс?
Ние самите през цялото време си задавахме този въпрос. За наше щастие, строителите са оставили следи.
|
