ПОВЕРИТЕЛНО - отвори очи...

 

НАЧАЛО
Актуално
5.8 по Рихтер безумие
Терористичен АД
За България
Велики Българи
11 Септември 2001
USA Измама
Капитализъм
Тайната на водата
Здравеопазване ли?!
Нов световен ред
Тайни общества
Zeitgeist movie
Chemtrails/HAARP
Цивилизации...
Извънземни
Dulce Book
Никола Тесла
Адолф Хитлер
проф. Мулдашев!
Ционските Мъдреци
Секретни бази...
СВРЪХ СЕКРЕТНО
( Ф И Л М И )


ДА ИЗЧИСТИМ БТВ КАКВО НИ ГОТВЯТ? Ромско интегриране Пишете ми

Адолф Хитлер / Адолф Хитлер

Адолф Хитлер
08.12.10 02:48
 Адолф Хитлер (на немскиAdolf Hitler) е политик, канцлер на Германия от 1933 и фюрер и райхсканцлер от 1934 до смъртта си; лидер на Националсоциалистическата германска работническа партия.
Хитлер е ветеран от Първата световна война и е награден с военни отличия. След това ръководи партията на националсоциалистите във Ваймарска Германия. След като прави неуспешен опит за преврат и прекарва по-малко от година в затвора, Хитлер получава подкрепа за своята националистическа, антисемитска и антикомунистическа реторика. Националсоциалистите екзекутират много от своите опоненти, преструктурират държавната икономика, модернизират войската и установяват тоталитарна националсоциалистическа диктатура. Във външната политика Хитлер се стреми към завладяването на Lebensraum - Жизнено пространство.
След инвазията в Полша на силите на Вермахта (Септември 1939), Великобритания и Франция обявяват война на Германия, което води до избухването на Втора световна война в Европа. Страните от Оста окупират по-голямата част от континентална Европа, както и части от Азия и Африка, преди да понесат военно поражение от Антихитлеристката коалиция. Към 1945 г. Германия вече е в развалини. През последните дни от войната, когато Червената армия настъпва към Берлин, Хитлер се жени за Ева Браун. След по-малко от 24 часа двамата се самоубиват във фюрербункера.

Произход [редактиране]

Семейството на Хитлер произхожда от областта Валдфиртел в северната част на Австрия. Неговият баща, Алоис Хитлер, е незаконнороден и до тридесет и деветата си година носи фамилията на майка си, Шикългрубер (фонетично коректна транслитерация: „Шиклгрубер“). В свидетелството му за раждане не е посочен баща, което предизвиква спорове за произхода му. През 30-те години Уилям Патрик Хитлер, племенник на Адолф Хитлер, се опитва да го изнудва със сведения за родословието му. По този повод Ханс Франк, виден юрист от Националсоциалистическата партия, провежда разследване и по-късно твърди, че е открил писма, според които майката на Алоис Хитлер е работила като прислужница при еврейско семейство в Грац, и деветнадесетгодишен член на семейството, Леополд Франкенбергер, е неговият баща.[1] Тази хипотеза не се потвърждава от други доказателства, освен твърденията на Ханс Франк, а и самият Франк е заявявал, че чистият арийски произход на Адолф Хитлер е очевиден.[2] Твърденията на Франк са приемани от мнозина през 50-те години, но през 90-те са поставени под сериозни съмнения от много историци.[3][4] Британският историк Иън Кършоу отхвърля теорията като клевета, съчинена от противници на Хитлер, и отбелязва, че евреите са изселени от Грац през 15 век и заселването им в града е разрешено отново едва след раждането на Алоис Хитлер.[4]

През 1876 година Алоис приема фамилното име на своя доведен баща Йохан Георг Хидлер. Името се изписва като Hiedler,HüttlerHuettler или Hitler, като последната форма вероятно е фиксирана в документите от някой чиновник.

Версия, различна от тази на Франк и по редица доводи смятана за по-достоверна, твърди, че Адолф Хитлер е резултат от пряко кръвосмешение. Според нея дядо на Адолф е Йохан Непомук Хидлер (1807—1888), брат на Йохан Георг Хидлер. Той има извънбрачно дете от Мария Ана Шикългрубер, откъдето тръгва бащината линия на бъдещия фюрер и в същото време негова внучка от законния му брак по-късно става майка на Адолф.[5]

След смъртта на заможния Непомук Хидлер на (17 септември 1888) бащата на Адолф Алоис изненадващо се замогва.[5] На 39-годишна възраст (през 1877 година) той най-сетне променя името си на Хидлер, но свещеникът Йозеф Цанширм не само незаконно в акта за раждане вписва като баща Йохан Георг Хидлер, но и допуска правописна грешка, като кръщава Алоис с фамилията Хитлер.[5] [6]

Майката на Адолф Хитлер, Клара Пьолцл (1860 — 1907), внучка на Йохан Непомук, идва да работи за Алоис (с когото по документи нямат кръвна връзка) на 16-годишна възраст. По това време Алоис е женен за Анна Гласъл и има незаконна дъщеря Терезе от бивша своя любовница. Той е известен женкар и не е тайна връзката му с прислужницата Франциска (Фани) Мацелбергер (? — 1884). Скоро двамата с Анна се развеждат и Алоис се жени за Фани, от която има две деца — Алоис младши (1882-1956) и Ангела (1883-1949). Но за да се осъществи брака, той трябва да изгони Клара, в чието лице бившата любовница и настояща съпруга вижда заплаха за себе си.[7]

Скоро след раждането на дъщеря си Франциска заболява и умира. Алоис повиква отново Клара, за да се утеши с нея. Същевременно поддържа кръвосмесителна връзка с първата си дъщеря Терезе, която му ражда син. Въпреки всичко Алоис и Клара се оженват. Първото им дете Густав се ражда дни след сватбата, но скоро умира. По-късно Клара ражда още две деца, но и те умират след епидемия от дифтерит.[7]

Детство [редактиране]

Адолф Хитлер като бебе

На 20 април 1889 година, късно следобед в Браунау на Ин (в тогавашна Австро-Унгария), на митническия инспектор Алоис и Клара Хитлер се ражда още един син, когото два дни по-късно (на втория ден от Великден) кръщават Адолф Хитлер. Той е четвъртото от шестте деца в семейството. През 1892 година те се преместват на Капуцинерщрасе №5[8] в ПасауГермания. Там Хитлер придобива долнобаварския акцент, който запазва до края на живота си.[9] През 1894 година семейството отново се мести в Леондинг, близо до Линц, а през юни 1895 година Алоис Хитлер се оттегля в малко имение край Ламбах, където се заема със земеделие и пчеларство. По това време малкият Адолф Хитлер ходи на училище в близкото село Фишълхам. Той е щастливо и безгрижно дете, което непрекъснато играе на каубои и индианци, и, по собствените му думи, се запалва по войната, след като попада на илюстрована книга за Френско-пруската война сред вещите на баща си.[10] В „Моята борба“ той пише: „Не след дълго великият исторически сблъсък се превърна в моето най-голямо духовно преживяване. Оттогава аз ставах все по-ентусиазиран за всичко, свързано по някакъв начин с войната или, по този начин, с военната служба.“

Земеделското начинание на Алоис Хитлер се проваля и през 1897 година семейството се премества в Ламбах. Там Адолф Хитлер учи в католическо училище, разположено в бенедиктински манастир от 11 век. На няколко места по стените на сградата са изобразени орнаменти, съдържащи свастики.[11] През 1898 година Алоис Хитлер отново премества семейството си в Леондинг, където се установява трайно. По-малкият брат на Адолф, Едмунд Хитлер, умира от дребна шарка на 2 февруари 1900 година. Това събитие се отразява силно на Адолф Хитлер, който от самоуверен и добър ученик се превръща в затворено и необщително момче, което непрекъснато е в конфликт с баща си и учителите си.[12]

Хитлер остава близък с майка си, но отношенията му с консервативния и авторитарен баща са лоши. Алоис често го бие, особено след неуспешния му фермерски опит. Той иска Адолф да стане митнически чиновник, като самия него, и това се превръща в непрестанен източник на конфликти между двамата.[10] Въпреки желанието на сина да учи в класическа гимназия и да стане художник, през септември 1900 година баща му го изпраща в техническо училище в Линц. Според разказа на самия Адолф Хитлер в „Моята борба“, той умишлено се проваля през първата си година в училището, с надеждата баща му да се откаже и да го изпрати в гимназия. Тъй като Алоис не се поддава, той става все по враждебно настроен към него.

Младият Хитлер отрано се увлича по германския национализъм, като той го вижда и като средство за съпротива срещу баща си, който с гордост е служил на австрийското правителство. В отхвърлянето си на Хабсбургската монархия, към която бащата непрекъснато демонстрира лоялност, Хитлер и неговите приятели демонстративно използват германския поздрав „Хайл“ и пеят германския химн, вместо австро-унгарския.[10]

След внезапната смърт на Алоис Хитлер на 3 януари 1903 година поведението на Адолф Хитлер в училището става още по-лошо и той е изгонен. На 22 май 1904 година получава първото си причастие в католическата катедрала на Линц.[13] През 1904 година се записва в реалната гимназия в Щайр. След като завършва втората година там, по време на бурна пиянска нощ с приятели Хитлер скъсва свидетелството си и го използва като тоалетна хартия. След като училищното ръководство научава за това, той е изключен и повече не се връща в училище.[14]

Младежки години във Виена и Мюнхен [редактиране]

След 1905 година Хитлер води бохемски живот в столицата Виена, като се издържа от сирашката си пенсия и помощ от майка си. На два пъти, през 1907 и 1908 година, не успява да влезе във Виенската академия на изкуствата с аргумента, че не е подходящ за живописта и е по-добре да се заеме с архитектура.[15] Самият той изглежда има желание да последва този съвет и пише в своите мемоари:

След няколко дни самият аз се убедих, че един ден трябва да стана архитект. Това със сигурност беше невероятно труден път, тъй като образованието в реалната гимназия, което бях изоставил напук, беше болезнено необходимо. Не можеше да се учи архитектура в Академията, без да си завършил строително техническо училище, а там се изискваше гимназиална диплома. А аз нямах нито едно от двете. Реализирането на моята артистична мечта изглеждаше физически невъзможно.[16]

На 21 декември 1907 година майката Хитлер умира от рак на гърдата на 47-годишна възраст. С решение на съда в Линц сирашката му пенсия е дадена на сестра му Паула. Той се опитва да се издържа сам във Виена, като копира сцени от пощенски картички и ги продава на туристи и търговци. След като за втори път не е приет в Академията, положението му още повече се влошава. През 1909 година живее в приют за бездомни, а през 1910 година се установява в дом за бедни на Мелдемансщрасе. По това време получава малко наследство от своя леля.

По-късно Хитлер твърди, че за пръв път става антисемит по време на престоя си във Виена,[16] където има голяма еврейска общност, включваща и ортодоксални евреи, избягали от антисемитските погроми в Русия. В същото време, според приятелят му от детството Август Кубицек, той е „завършен антисемит“ още преди да напусне Линц.[16]Виена по това време е средище на консервативни религиозни предубеждения и расизъм. Там работят и живеят известни антисемити, като идеологът Ланц фон Либенфелс, основателят на Християнсоциалната партия и кмет на града Карл Люгер, композиторът Рихард Вагнер и националистът Георг Ритер фон Шьонерер.

В „Моята борба“ Хитлер твърди, че преходът му от противник на антисемитизма по религиозни причини до негов привърженик по расови причини е предизвикан от срещата с ортодоксален евреин:

В Линц имаше много малко евреи. През вековете евреите, които живееха там, се бяха европеизирали на външен вид и толкова приличаха на останалите човешки същества, че аз дори ги смятах за германци. Причината, поради която тогава не усещах абсурдността на тази илюзия, беше, че единственият външен белег, който според мен ги отличаваше от нас, беше практикуването на тяхната чужда религия. Тъй като смятах, че те са преследвани, заради вярата им, неодобрението ми към забележките, отправяни към тях, прерастваше почти в чувство на отвращение. Аз ни най-малко не подозирах, че може да съществува такова нещо, като систематичен антисемитизъм.

Веднъж, преминавайки през вътрешния град, внезапно попаднах на явление в дълъг кафтан и с черни странични плитки. Първата ми мисъл беше: Това евреин ли е? Те определено нямаха този вид в Линц. Скрито и предпазливо огледах внимателно мъжа, но колкото повече се взирах в особеното изражение и го изучавах черта по черта, толкова повече в ума ми сам се оформяше въпроса: Това германец ли е?[16]

Ако този разказ е истински, Хитлер явно не действа, според новите си възгледи. Той често гостува на вечеря у известни евреи и работи добре с еврейските търговци, които се опитват да продават рисунките му.[17]

Хитлер твърди, че евреите са врагове на арийската раса, и ги смята за отговорни за кризата в Австро-Унгария. Освен това той смята някои разклонения на социализма иболшевизма, много от водачите на които са евреи, за еврейски движения, свързвайки антисемитизма с антимарксизма. По-късно, обвинявайки Революцията за поражението на Германия в Първата световна война, той обявява евреите също за виновници за срива на Германската империя и последвалите стопански проблеми. Наблюдавайки някои бурни сцени в парламента на многонационалната Австро-Унгария, той стига до извода, че демократичната парламентарна система е неефективна.

През май 1913 година Адолф Хитлер получава последната част от наследството от баща си и се премества в Мюнхен. Там той продължава да се интересува от архитектура и, по собствените му думи, от книгите на британския антисемит Хюстън Стюарт Чембърлейн. Преместването в Мюнхен му помага да избегне за известно време военната служба в Австрия, но в крайна сметка е арестуван и екстрадиран. След медицински преглед е обявен за негоден за военна служба и му е разрешено да се върне в Мюнхен. След влизането на Германия в Първата световна война през август 1914 година, Хитлер пише молба до краля на Бавария 

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

7.6966