|
|
Терминът фримасони е приет да се употребява от членовете на Фримасонската организация, за да изрази съдържанието на връзката между управата и местните единици, наричани ложи. Това е организация с тайни ритуали, които членове не е позволено да издават, и за тази забрана полагат клетва. Управляващото тяло на организацията обикновено стои в тайна, винаги е скрит, и никой не знае кой е Великият майстор, докато общото членство е открито.
Версиите за възникването на тази организация са много. Напоследък се налага становището, че през Средните векове е създадена занаятчийска организация, наречена фримасони, т.е. свободни зидари или- свободни строители. От XVIII в. организацията попада в ръцете и във властта на немного, но извънредно силни и богати хора, които от 200 години насам, включително и днес, я използват по наследство като политическа и финансова спекулативна система. Масонството приема в своите редове хора от различни вероизповедания.
Папа Климент ХІІ в своя "In Eminenti" е първият човек, който обръща внимание на обществото върху фримасонството и го обвинява открито. Римокатолическата църква е заявявала, че католиците нямат място в тази организация, както и че участващите в нея ще бъдат отлъчени от църквата. Основанията им за отричането на масонството са полаганите от членовете му клетва и тайни обреди,които са противозаконни. Някои протестантски органи също се обявяват срещу тях. В повечето държави- Англия, САЩ, Франция, скандинавските страни, Русия и много други, включително България- управляващите, църковните сановници и изтъкнати граждани са фримасони. Всички прочути дейци на Френската революция и Парижката комуна са масони. Братята Робеспиер, Наполеон и много изтъкнати революционери са масони. Болшевишката революция и последвалият я комунистически режим са сраснали с големи масони като Троцки и българина Кръстю Раковски. Много и от днешните български ръководни дейци са членове във френската ложа "Гранд Ориент".
Целта на фримасонската организация през Средните векове действително е била да обединява и подпомага майсторите занаятчии. През тази епоха дворците и големите сгради се строили с години, дори десетки, и то от много хора- зидари, дърводелци и всякакви строители, които по време на почивките се събирали в празни помещения, чието наименование е ложи (lodge), където се хранели, пиели и провеждали разговорите си. От много отдавна между работници, майстори и собственици имало професионална тайна, която пазели в себе си и не споделяли с други. Оттук произлиза секретността в масонските (строителните) ложи, която в по-нататъшния период на масонството спекулативно е използвана, и то много успешно. Ранните строителски кръгове (ложите) несъмнено са били общества на работещите които се сплотявали от професията си, включително и от тънкостите в нея, които криели от не своите хора. И навярно управлението на ложите е било в ръцете също на майстори. Съставът на ложите е бил такъв може би докъм ХVІІІ в. През това столетие положението в тях става коренно различно. Друг е съставът им- работещи строители там не членуват, масонството вече няма този характер. Останал е обаче трайно принципът на скритост, режимът на пазене на тайна. Ложите вече са заети само от "високопоставени господа", които и до днес спекулират и развиват символично масонство, какъвто е то в модерен смисъл на думата.
С положителност се знае, че първият масон незанаятчия е бил Джон Бозуел, богат земевладелец от Аушинлек. Посещавал Единбургската ложа. Малко по-късно тя била посещавана и от лорд Александър, сър Антони Александър, както и през 1640г. от генерал Александър Хамилтън. Графовете Касалис, Александър Кънингам и Еглинтън още през 1672г. били членове на известната Килуининска ложа. В списъците на най-старите ложи се срещат много имена на лордове и графове.
Шотландската масонска ложа е една от най-старите и най-добре организирана- още от 1598г. От тази дата започва и създаването на специални ложи, които да упражняват контрол над останалите. През юни 1717г. бива учредена Голямата ложа с Велик майстор Антони Сойер. Тя упражнявала контрол над ложите не само в Лондон и околностите му, но и над тези в цялата страна. Авторитетът на тази ложа става извънредно голям. Подчинените й ложи, които през 1717г. са 4, през 1725г. стават 63, през 1733г.- 126. Най-характерното за тези фримасонски ложи е, че след 1721г. целите им управи са от членове от аристократичен произход. Третият по ред Велик майстор- Дисайгюлиер е вече от кралското общество. Всички ръководни постове във Великите ложи след 1721г. се заемат само от перове от ирландски, шотландски или английски произход, а от 1782 до 1813г. на тези масонски тронове са седели Кумберландският граф, Уелският принц и Съсекският граф. През 1879г. Уелският принц става Велик майстор, и когато е коронясан по-късно за крал на Англия под името Едуард VІІ, отстъпва мястото на граф Къног. В продължение на близо два века- от 1737г. до 1907г.- около шестнадесет английски принцове от кралска кръв са управлявали това "братство". До средата на ХХ в. осем принцове, които по-късно са станали крале, са били Велики майстори в масонските ложи- Джордж ІV, Едуард VІІІ, Джордж VІ- крале на Англия, 2-ма крале на Швеция- Оскар ІІ и Густав V, Фредерик VІІІ и Християн Х - крале на Дания.
Първата Велика ложа, създадена през 1717г., не се е наложила веднага над всички ложи в Англия. Имало е ложи, които не са искали да й се подчинят, тъй като я смятали за модерна. В 1813г. обаче вече всички ложи са обединени- името е "Обединена велика ложа на Англия".
Едно от най-съществените условия в масонството е членовете да не изразяват собственото си мнение, а да го пазят лично за себе си. Именно това показва, че програмата и целите на тази организация се диктуват от управляващите, а не от членовете й- те са само изпълнители.
Церемониите и ритуалите, които практикуват фримасонството, не са измислени случайно от отделни лица, а са взети от ложите през ХVІІ в. и доразвити с времето.
След като бива основана първата Велика ложа, фримасонството само за половин век се развива и бива разпространено не само в Европа, но и в Америка и Азия. Годините на основаване на Велики ложи са, както следва: Ирландска- 1688, Минетарска- 1726, Шотландска- 1730, Английска- 1736, Бенгалска- 1729, Калкутска- 1730, Мадраска- 1752, Бомбайска- 1758, Антигуаска- 1728, Ямайска- 1742, Френска- 1732, Мадридска- 1736, Гибралтарска- 1736, Германска- 1733, Португалска- 1735, Холандска- 1735, Швейцарска- 1740, Датска- 1745, Италианска- 1763, Белгийска- 1765, Руска- 1771, Шведска- 1773. Велики ложи са били основани и продължават да съществуват в повечето държави с изключение на тези, където са били забранени. В Германия масонството бива забранено по времето на нацизма и възстановено през 1949г.
Съществували са масонски ложи, основани на принципа на легендите на Соломоновия майстор зидар Хирам на храма, строен в чест на една от жените на Соломон- Шеба. От ранни времена световните теолози обявяват масонските ритуали и техните тайни пароли за богохулствени и за смъртни грехове, и както папа Климент ХІІ, и папа Бенедикт ХІV ги порицава. Светските власти не са проявили отношение към това явление.
В САЩ фримасонството бива внедрено от английските, шотландските и ирландските масони в началото на ХVІІІ в. Там отделните ложи били управлявани от Велики ложи на провинциите, чиито Велики майстори били назначавани или упълномощавани от Великобритания. Днес в САЩ има 50 независими Велики ложи с около 4 милиона членове.
Тайните церемонии на фримасонството са сродни с най-старите мистерии и тайнства, чиито произход е Египед. Целите на масонството в Средните векове са били хуманни и то се е съчетавало с християнското учение- най-високата степен, "Розовият кръст" се отреждала за човек, който заслужавал действително да бъде връзката между Христа и хората, човек, който да приема божиите инструкции и ги предава на Земята. Това и мистицизмът му са главните причини за бързото разрастване на масонството.
Широко разпространилото се масонство преди около 200 години бива обсебено изцяло от една международна финансова сила, която го управлява и до днес.
Наивните и неосведомени хора винаги са гледали на фримасонството с някакво объркано и озадачено почитание или с леко опасение, докато по-прозорливите и сведущи хора се отнасят към него с отвръщение и несъгласие с действията на посветените. Много учени, включително историци, изследват и двете страни на фримасонството- едната, полуоткритата, и другата, скритата, която дава силно разрушително отражение върху историята и го квалифицира като едно от най-подлите, отвратителни и вредни сатанински движения. Но масоните поставят на своята фасада благополучието, толерантността, щедростта и идеализма, точно както на входа на нацистките концентрационни лагери стоеше лозунгът "Работи се за щастие" (Arbeit Macht Freude)- заблуда за външните хора. Още навремето Христос се обръща към фарисеите, праотците на банкерите, които основаха масонството с думите: "Вие сте като добре полирани гробни плочи, изглеждащи прекрасно отвън, но закриващи вътре кости на умрели и всичко нечисто" (Матея 23:27). Тайният източник на неморалност, социален упадък, християнофобия, леви революции и войни е масонството. Болестното състояние и хаосът, неморалността и израждането на модерния манталитет пхроизлизат направо от надделяването на фримасонството над традициите и културата. Уродливо грозният духовен свят, в който живеем, е резултат на конспиративното господство на масонската идеология, заклещила всички отрасли на модерния живот: политика и изкуство, печат и образование, наука, четиво и религия. Левичарство, либерализъм, социализъм, прогресивизъм, интернационализъм, окултизъм, безбожен хуманизъм, сексуална революция, комунизъм и Новият световен ред- всички са отрочета на юдомасонството.
Връщане назад към езическите фантазии и мистически химери представлява масонството: боготворене на секса, талмудска лъжливост, достигане на световно царуване. Накратко определено, масонството е главният източник на злото в модерния свят. Това учение е колкото фалшиво, толкова и съблазнително. Прочути и високопоставени личности са членували в масонството. Причините за приобщаването им към него са няколко. Най-важната е, че те са разчитали тази организация да ги тласне напред, към по-високо стъпало в обществото, а второ- че не са знаели, както и днес не се знаят, истинските подбуди и прийоми на тази тайна организация. Т. Джеферсън е заемал един от най-високите постове в тази организация, дори е бил много здраво свързан с Илюминати. Сигурен признак за това е фактът, че той е поставил, скрито, разбира се, но умишлено на гърба на държавния печат на САЩ емблемата на Илюминати. Това е било крито и още се крие от обикновената американска общественост. Много доказателства съществуват, че Илюминати е навлязъл във всички масонски ложи по света. През 1789г. Джон Робизън, един от масонските Велики майстори, заявява, че Илюминати е проникнал в американските масонски ложи.
Ректорът на Хардвардския университет Дейвид Пейпън през 1798г. предупреждава завършващите и дипломиращи се студенти да внимават и се пазят от илюминизма, който е навлязъл в американската политика и религия. Да беше жив професорът днес и да види университета, който е ръководил, като един от най-ревностните крепители и защитници на илюминизма! В 1799г. Джон Огдън показва с факти, че илюминизмът унищожава Америка. В 1800г. Джон Куинси Адамс се противопоставя на кандидатурата на Джеферсън за президент на САЩ и обяснението е- поради подривната и подмолна дейност на организацията, в която Джеферсън участва. Според Адамс напоследък тя превземала масонството. През 1800г. капитан Уйлям Морган, масон, счита за свой дълг да информира други масони как и защо Илюминати използва техните ложи за подмолни и разрушителни цели. Специален човек бил изпратен да ликвидира Морган като предател. Той се опитва да избяга и се укрие в Канада, но не успява и бива убит от Ричард Хъвард, член на масонската ложа в Ню Йорк
|
