Мистериите свързани с HAARP

 

 

 През 1969 г. екип от съветски експерти изпробва във Виетнам нова технология, базирана върху мобилни скаларинтерферометри и т. нар. радарни инсталации SA-2 Fansong. Само в продължение на 46 дни американските ВВС губят 8 самолета F-111 Starfighter и нито един от тях не е свален с директен обстрел от виетнамските ракетни части. Те просто катастрофират след загуба на връзка. 
На 8 април 1984 г. по северното японско крайбрежие е регистрирана мощна експлозия, в резултат на която огромни водни маси са буквално изстреляни в атмосферата. Японски научни екипи отначало предполагат, че се касае за ядрена експлозия, но техните уреди не регистрират нито повишена радиация, нито ядрени отпадъци наоколо. Те стигат до заключението, че това е т. нар. “студена експлозия“, която очевидно е предизвикана от изпитания на съветски скаларни оръжия. Американски сателитни снимки откриват на съветските острови Бенет и Нова земя в Северния ледовит океан странни сгради с дължина 200 км (!), които били свързани със скаларни гаубици, разположени на секретната база Саришаган в Узбекистан. Според учените тези електромагнитни оръжия били в състояние в радиус от 1000 км да предизвикват “студена експлозия“. 

През 1984 г. ЦРУ разкри, че КГБ е използвало електромагнитни средства за психично въздействие в американското посолство в Москва и се наложи сградата да бъде разрушена и посолството да бъде построено наново. Тогава обществеността бе уведомена, че там са били разкрити “подслушвателни устройства“, и много хора се питаха защо те просто не бъдат обезвредени, без да се налагат подобни крайни мерки. 
През 1986 г. почти по едно и също време в СССР и САЩ стават инциденти с ядрени централи. Най-напред руското разузнаване докладва, че САЩ са извършили неуспешен водороден опит на полигона Майти Оукс в Невада. Експериментът имал за цел да се взриви водородна бомба в специално укрепено помещение, снабдено с оловна врата с дебелина 2 м. Целта е вратата да се затвори за една хилядна от секундата след експлозията, което ще даде възможност първият радиоактивен лъч да бъде насочен към “контролната зала“, оборудвана с уникална апаратура. Целта била радиацията да бъде уловена и да бъде използвана като оръжие с насочен лъч. Вратата обаче не се затворила както било планирано и в контролното помещение проникнали радиация и отломки от експлозията, които разрушили цялата апаратура за над $90 млн. Радиацията се разнесла над полигона и станала причина за рязко увеличаване на радиационния фон, макар че за това по-късно била обвинена Чернобилската централа. Според американски учени подобен експеримент е бил проведен и в Чернобил, което е довело до аварията. 
По време на първата война в Залива на 13 април 1992 г. камерите на Си Ен Ен предават на живо от бойното поле. В един момент се стига до гаф, който остава скрит за масовия зрител, но изправя на нокти експертите. Фиксирана тв камера улавя репортера Питър Арнет пред иракски специален ядрен бункер. В един момент на заден план камерата уловила американски хеликоптер със странни странични приспособления. Хеликоптерът започнал да кръжи над бункера в продължение на около 30 секунди, като звукът от микрофона изчезва и се чува само шумът от двигателите. В следващия момент внезапно вратите на бункера се отварят широко и отвътре започват да излизат един по един иракските войници, с вдигнати ръце и... широко усмихнати. 
Две години по-късно този инцидент е цитиран в секретен доклад на Пентагона, в който се казва, че по време на войната е било използвано ново електромагнитно оръжие PBFA (Particle Beam Fusion Accelerator), базирано върху електронния лъчев генератор Hermes II, разработен от Националната лаборатория Сандия. Повече подробности обаче няма и досега докладите по този случай са засекретени. 
Точно в 16:11:09 ч на 14 август, четвъртък, спря електроснабдяването в Ню Йорк и значителни територии от източната част на САЩ и Канада. В един момент 7 петролни компании, 9 ядрени електроцентрали и 13 други електростанции са принудени да спрат работа. Причините за аварията все още не са изяснени, а първоначалната версия на американското правителство за “последица от светкавичен удар“ бе опровергана от канадското правителство, което обяви, че в радиус от 200 км около електроцентралата край Ниагарския водопад няма нито едно облаче.
Един друг любопитен факт и досега остава извън вниманието на обществеността: защо нито една медия в района на Ню Йорк и Ню Джързи не използва поне един от над 100-те репортерски хеликоптера, които са регистрирани за действия в този район? Краткото обяснение е, че новото Министерство за вътрешна сигурност им е препоръчало да останат на земята. В същото време в небето между Ню Йорк и Вашингтон почти през цялата нощ патрулират два прехващача F-15C Eagle. Едва ли ще стане ясно какво точно са регистрирали двата самолета и защо е било необходимо да им бъде гарантирана абсолютна свобода на маневрите и действията в небето над Ню Йорк и Вашингтон?

Проф. Чусудовски твърди, че след ноември 2000 г. работата по проекта HAARP се ускорява и за това свидетелстват многобройни радиолюбители в целия свят, които твърдят, че през последните две години се наблюдават доста мощни сигнали в късовълновия обхват в диапазона с честота около 3.990 kHz, които не са свързани с йоносферните емисии, тъй като денонощно са с една и съща интензивност. Според германски учени едно от възможните обяснения са експерименти за модифициране на климата. Русия още преди 10 години обяви, че разполага с подобни мощности, а частната фирма ELATE Intelligent Technology не крие, че разполага със система за “контрол върху времето в радиус от 300-360 км“. 
През 1998 г. научният консултант на CBS Ричард Хоуглънд разкрива, че внезапно разразилата се снежна буря и гъста мъгла над магистрален път № 17 няма логично обяснение на базата на посоката на вятъра и въздушния фронт, отразени на метеорологичната карта. В същото време сравняването на диаграмите с активността на съоръженията на HAARP в Аляска и метеорологичната активност в Аризона демонстрират твърде натрапчиви съвпадения. Засега това е може би единственият случай на регистрирана намеса във формирането на климата.

Най-големите природни катаклизми 1983-2003 г.

Събитие/място/година Загуби в USD 

Ураганът “Алиша“ (САЩ, 1983) 1.65 млрд.
Зимната буря “Херта“ (Европа, 1990) 1.90 млрд.
Горският пожар (САЩ, 1991) 2 млрд.
Зимната буря “Уийбке“ (Европа, 1990) 2.25 млрд.
Ураганът “Иники“ (Хавай, 1992) 3 млрд.
Зимната буря “Вивиан“ (Европа, 1990) 3.25 млрд.
Зимната вихрушка (Западна Европа, 1987) 3.7 млрд.
Снежната фъртуна (САЩ, 1993) 5 млрд.
Тайфунът “Мирел“ (Япония, 1991) 6 млрд.
Зимната буря “Дария“ (Европа, 1990) 6.8 млрд.
Ураганът “Хуго“ (Карибите, САЩ, 1989) 9 млрд.
Наводненията (САЩ, 1994) 12 млрд.
Земетресението (САЩ, 1994) 30 млрд.
Ураганът “Андрю“ (САЩ, 1991) 30 млрд.
Наводнения в Европа (2002) 47 млрд.
Пожари и суша (Канада-Европа) 43 млрд.

 

От изложеното дотук би трябвало да стане ясно, че би било прибързано проектът HAARP да се обявява за изолиран експеримент или за единствен съучастник в мистериозните климатични аномалии. Очевидно HAARP е част от една дълга история от научни експерименти, чиято крайна цел е създаването на свръхмощно оръжие. Ако трябва да се обобщи, може да се каже че:
HAARP всъщност е гигантски смъртоносен лъч, който се основава на разработките на Никола Тесла. 
HAARP е машина за контрол върху климата и тя работи върху принципа за взаимната зависимост между процесите на Земята, който казва, че при определени условия пеперуда, размахваща криле в Тибет, би могла да предизвика ураган в Бразилия. След като това е общовалиден принцип, какво би могло да се получи, ако човек излъчи един гигават електромагнитна радиация в горните слоеве на атмосферата? 
HAARP също така е машина за предизвикване на земетресения, отново базираща се върху открития на Тесла. 
HAARP е машина за предизвикване на смъртоносни дупки в земната атмосфера, чрез които може да се контролират екологичните процеси на Земята. 
HAARP в крайна сметка е геофизично оръжие, което вещае глобална катастрофа.