Май че не, вече никой не си спомня за „острова на гейзерите“, след „гръцката“ драма всички сме вторачили поглед в „прасетата“ на юг. А какво наистина стана с Исландия през това време?

В началото на финансовата криза през 2008 година Исландия в буквален смисъл банкрутира. Тогава причините са споменати бегло и след това най-северната от европейските държава, сякаш изчезва от медиите.

Една след друга европейските държави се оказват пред заплахата от фалити. Това заплашва съществуването на еврото, което пък ще има различни последствия за целия свят. В такава ситуация последното, което властимащите искат, е Исландия да стане пример за останалите. Ето защо:

Пет години чисто неолиберален режим правят Исландия (население 320 000 души, без никаква армия) една от най-богатите държави в света. Всички банки са приватизирани през 2003 г. за привличане на чуждестранни инвеститори е въведено онлайн банкиране. Ниските разходи позволяват относително висока доходност. Сметките, наречени IceSave, привличат много дребни английски и холандски инвеститори. Но с увеличаването на инвестициите се увеличава и външният дълг на банките. През 2003 г. дългът на Исландия е 200% от брутния й вътрешен продукт, а през 2007 – 900%. Световната финансова криза от 2008 г. е смъртоносният удар. Трите главни банки – Landbanki, Kapthing и Glitnir, изплуват с коремите нагоре и са национализирани, а кроната губи 85% от стойността си спрямо еврото. В края на годината Исландия обявява фалит.

Премиерът на социалдемократическото коалиционно правителство Гейр Харде води преговори за получаване на кредит 2,1 милиарда долара, към който скандинавските страни добавят още 2,5 милиарда. Но международните финансови кръгове притискат Исландия да вземе радикални мерки. МВФ и Евросъюзът настояват да вземат върху себе си дълга с твърдението, че това е единственият начин страната да плати на Великобритания и Ниделандия.

Протестите и безредиците продължават, правителството подава оставка и след избори през април 2009 година на власт идва лява коалиция. Тя осъжда неолибералната икономическа система, но веднага се предава пред искането Исландия да плати общо 3,5 милиарда евро. Това значи всеки исландец да плаща по 100 евро на месец 15 години за дълг на едни частни лица към други частни лица. Това е и последната сламка, която счупва гръбнака на магарето.

После се случва необикновеното. Мнението, че гражданите са длъжни да плащат за грешките на финансовите монополи и че цяла страна трябва да плаща данък за оправянето на дълговете на частни лица, променя отношенията между гражданите и техните политически институти. Тогава исландските лидери заемат страната на своите избиратели. Държавният глава Олафур Рагнар Гримсон отказва да ратифицира закона, който прави гражданите на Исландия отговорни за дълговете на исландските банкери, и свиква референдум.

Естествено, международният натиск се усилва. Британия и Холандия заплашват с репресии, водещи към изолация на страната. В навечерието на референдума МВФ заплашва с отказ от всякаква своя помощ. Британското правителство заплашва да замрази спестяванията и текущите сметки на исландците. Гримсон заявява „Казаха ни, че ако не приемем международните условия, ще се превърнем в северната Куба. Но ако ги бяхме приели, щяхме да се превърнем в северното Хаити”.

На мартенския референдум през 2010 година 93% гласуват срещу изплащането на дълговете. МВФ незабавно спира кредитирането. Но революцията (за която практически не пишат мейнстрим средствата за масова информация) не се стряска. Поддържано от гневните граждани, правителството започва граждански и углавни следствия срещу лицата, отговорни за кризата. Интерпол издава международен ордер за арест на бившия президент на банката Kaupthing Сигурдур Ейнарсон, а и на други банкери, които, също участвали в краха, бягат от страната.

Исландците обаче не спират дотук: решават да приемат нова конституция, която да освободи страната от властта на международните финанси и виртуалните пари.

За написването й народът на Исландия избира 25 от 522 възрастни граждани, нечленуващи в никаква политическа партия, които са препоръчани от минимум 30 други граждани. Този документ е дело не на шепа политици, а е написан в интернет. Учредителните заседания са провеждани онлайн и гражданите могат да пишат своите коментари и да внасят предложения, наблюдавайки лично как конституцията им придобива форма. Родената с всенародно участие конституция ще бъде утвърдена от парламента след предстоящите избори.

Днес същите решения се предлагат на други народи. На гърците им казват, че приватизацията на държавния им сектор е единственото решение. Същото заплашва италианците, испанците, португалците. Нека погледнат Исландия и отказа й да се подчини на чужди интереси, когато микроскопичната страна силно и ясно каза, че народът й е суверенен.

Затова Исландия я няма в новините.