ПОВЕРИТЕЛНО - отвори очи...

 

НАЧАЛО
Актуално
5.8 по Рихтер безумие
Терористичен АД
За България
Велики Българи
11 Септември 2001
USA Измама
Капитализъм
Тайната на водата
Здравеопазване ли?!
Нов световен ред
Тайни общества
Zeitgeist movie
Chemtrails/HAARP
Цивилизации...
Извънземни
Dulce Book
Никола Тесла
Адолф Хитлер
проф. Мулдашев!
Ционските Мъдреци
Секретни бази...
СВРЪХ СЕКРЕТНО
( Ф И Л М И )


ДА ИЗЧИСТИМ БТВ КАКВО НИ ГОТВЯТ? Ромско интегриране Пишете ми

Актуално / Новини

19 Април 12, 14:21 / Автор: Заприн Караминов
Национално предателство: ГЕРБ продадоха Крумовград за $27 млн. на „Дънди прешъс”
За 9 години канадците ще извлекат злато за 1,190 млрд. долара само от Ада тепе


АДА ТЕПЕУправляващата партия ГЕРБ извърши поредното си национално предателство, след като на разреши на канадската фирма „Дънди прешъс метълс” (Dundee Precious Metals) да разкопае златното находище „Хан Крум” край Крумовград при възможно най-неизгодните за България условия. Управляващите буквално продадоха родопския град на канадския консорциум срещу 27 млн. долара, колкото държавата ще прибере от концесионни такси за златодобива в региона. Подписването на концесионния договор се очаква да стане до месец, според думите на главния геолог на дъщерната фирма „Болкан Минералс енд Майнинг” инж. Данко Желев (виж стр. 8). Именно БММ ще разработва находището в следващите 9 години, като срокът на концесията е общо 30 години. През останалите 21 години чуждата фирма ще проучва и останалите хълмове, влизащи в концесията. Ако прецени ще й изнася, и тях ще разкопае. Което ще съсипе тотално природата на целия регион, освен че ще ощети държавата с още няколко десетки тона злато, които ще поемат зад граница.
С решение №87 от 11 февруари 2011 г. правителството даде зелена светлина на проекта, като очакванията са рудникът да започне да функционира до 2-3 години. Единствената спирачка пред канадците в момента е делото за съвместимост на Оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС), което водят общината и няколко екозащитни организации във Върховния административен съд. Община Крумовград внесе жалбата във ВАС на 2 март 2011 г. В нея се казва, че Министерският съвет е взел решението за концесията, без да е спазено изискването в Закона за подземните богатства да има одобрен Доклад за ОВОС за цялото находище „Хан Крум”. Към момента оценка за въздействие върху околната среда има само за находището на Ада тепе, но концесията обхваща още и съседните баири – Къпел, Къклица, Скалак, Синап и Сърнак.
Екип на в. „Атака” и телевизия „Алфа” провери на място в Крумовград как стои въпросът с концесията и какви са възможните ходове на правителството, ако иска поне веднъж да защити националния интерес. За целта се срещнахме с еколога на БММ Иван Иванов и с главния геолог на дъщерната на „Дънди” фирма инж. Данко Желев.
Според Иванов опасенията на хората, че „Дънди” ще добива златото чрез цианидно излужване на скъпоценната суровина, е неоснователно. „Ще се използва флотация – (метод за разделяне на рудни смеси, като се използва повърхностното напрежение на водата)”, разкри Иванов. Според преработения проект добивът трябва да бъде с открит рудник и да се прави само с дупчене, взривяване, трошене, смилане и флотация.

АДА ТЕПЕ - КАМЪК ЗЛАТО След обработката се получава не чист метал, а златно-сребърен концентрат, който ще се изнася за допълнителна преработка в разположената в Намибия фабрика на „Дънди”. Хвостът, отпадачният материал след добива, ще се разполага в нарочни басейни, които впоследствие ще се култивират и върху тях трябва да се засадят широколистни дървета.
„Изкопаната земна маса ще се смила до много фина каша и от нея ще се добива златно-сребърният компонент, като при този начин може да се извлече до 85% от цялото съдържание на злато”, обясни още екологът. Било безвредно за околната среда, но въпреки това признава, че ако златодобивът се разпростре и на съседните хълмове, това ще се окаже пагубно за околната среда. По-късно инж. Данко Желев призна, че от „Дънди” са склонили да променят метода на добив, първоначално цианиден (при него се добива 99% от златото в изкопната маса), заради силния обществен натиск. При проверка в официалния сайт на „Дънди прешъс метълс” открихме официалния документ за концесията, публикуван на сайта на канадското дружество.
Там се казва буквално следното:
„Dundee ще плащат такса на българското правителство, която понастоящем се очаква да бъде в порядъка на 2,30% от брутната стойност на руда, произведени от мината.(…)
През целия период на проекта $ 22,7 млн. се очаква да бъдат платени на правителството на България под формата на концесионни такси.” (Dundee will pay a royalty to the Bulgarian government, which is expected to be 2.30% of the gross value of ore produced from the mine, totalling $22.7 million.)
Оттам научаваме още, че „на 12 юни 2000 г., БММ е получил лиценз за площ от 130 кв. км в съответствие със Споразумението за търсене и проучване, постигнато с Министерството на икономиката. „Рудникът на Ада тепе ще е разположен върху 19 кв. км”, уточни пред „Атака” главният геолог на БММ.

Макет на Ада тепе с инсталациите за флотация на златно-сребърния компонент.


Годишно ще се преработват 850 хил. до 1 млн. тона руда, която ще се превозва от рудника до флотационната фабрика на хълма с камиони 50 тона полезен товар. Инсталацията ще работи 24 часа на ден, 7 дни в седмицата и е проектирана да обработва около 100 тона час, се казва още в документа. Рудата ще се добива чрез взривяване с
Проектът ще отвори около 230 работни места, ангажирани в администрацията и преработвателните дейности.
„Според направения от екипа ни геоложки анализ, под Ада тепе има 27 тона злато, като на година ще вадим по 3 тона. С метода на флотация можем да извлечем общо 85% от тях, или към 23-24 тона за целия 9-годишен период на експлоатация”, обясни инж. Желев. Простата аритметика показва, че в един тон се съдържат малко повече от 29 166 тройнуции злато, всяка от които на цена средно $ 1700. Т.е., 24 тона злато са равни общо на 700 000 тройнуции на стойност 1 190 000 000 долара! Толкова ще „изкопае” „Дънди” от хълма край Крумовград. И това официално… От тази космическа сума България ще получи едва 2,3%, или 27 370 000 долара… След периода на експлоатация мястото ще бъде „рекултивирано”, мината може би ще стане язовир, но злато няма да има. Отделно стои въпросът и с добива на сребро от рудника на Ада тепе. Според инж. Желев съдържанието на този ценен метал в рудата е около 2-3 грама на тон.
На наш въпрос дали въпреки флотацията ще се използват химически вещества при златодобива, главният геолог призна: „Да, ще се използват”. Не уточни какви. По наши данни обаче ще бъдат използвани хиляди тонове отровни вещества – ксантогенати, медни сулфати и дитиофосфати. За целия добив от земните недра ще бъдат извадени и 1450 т от силно отровния арсен, които могат да попаднат във водата и почвите в Родопите и да съсипят земеделието. БММ обаче уверяват, че арсенът е неразтворима форма и няма да застраши природата. Местните се притесняват и от голямото количество вода, която ще изпие рудникът – 2,9 млрд. л годишно.
Всичко това ще стане на 2629 метра от Крумовград. Но в находището „Хан Крум” влизат още пет хълма, чиито ред за разкопаване идва след Ада тепе. А там също има злато: Къпел – 2,65 т злато, Къклица – 10 т, Скалак – 1 т, Синап – 1,15 т и Сърнак – 5,4 т.
„Не е сигурно, че ще се копае по тези места. Дали ще се случи зависи от преценката на „Дънди прешъс”, каза пред екипа ни главният геолог на дъщерната фирма БММ.

Находището е горски фонд – държавна собственост, и влиза в „Натура 2000”, като община Крумовград е собственик на две хижи, а десетина къщи в близките махали са частна собственост. Канадската компания ще започне бързи преговори за купуване на терените, а при отказ или затруднения е предвиден режим на принудително отчуждаване на златните земи.
Местните хора се тревожат и от друго – в открития рудник ще бъдат взривявани 14 т експлозиви седмично. Което води след себе си шум, прах и отровни газове.
За което един ден Бойко Борисов ще трябва да отговаря лично.
АТАКА иска по-висока такса или анулиране на договора
Партия АТАКА ще настоява пред правителството за корекция в концесионния договор с „Дънди прешъс”, така че националният интерес на България да бъде защитен максимално. Това е напълно възможно, стига премиерът Бойко Борисов да проумее простата истина – когато работиш срещу народа, идва момент, в който народът започва да работи срещу теб. А този момент е опасно близо за ГЕРБ.
Ако правителството не иска да остане в историята като най-продажното, трябва спешно да предприеме промени в Закона за подземните богатства, който урежда въпроса с концесионните такси. В момента той дава реверанс на компании, които могат да вложат милиони в проучвания за злато. А такива са само чужди компании, като „Дънди прешъс”.
Доказателството, че е възможна промяна в законовата уредба откриваме в самото решение на Министерски съвет.
В т. 14 от РЕШЕНИЕ № 87 от 11 февруари 2011 г. четем следното:
14. Размерът на концесионното плащане се променя с допълнително споразумение към концесионния договор при промяна на законодателството, уреждащо реда за неговото определяне.
Значи е нужна спешна законова промяна, така че България да получи заслужения дял от подземните си богатства. Иначе канадците ще си тръгнат след десетина години с 1 милиард и 200 милиона долара актив от българското злато, а за нас ще останат празните земни недра и изхабените надежди на цял един регион за по-добър живот.
Защото условията в договора, който се очаква да бъде подписан в рамките на месец, са повече от обидни – властта даде концесията в Крумовград на канадската фирма срещу обидните 2,3 % такса. Справка на „Атака” обаче показа, че заради голямата разлика в данъчните ставки държавите по света прибират много по-голям дял от печалбите в златодобива: например САЩ – 35%, Перу и Мексико – 30%, Германия – 30%, Колумбия – 33%, Индия – 42% за чужди компании, 33% за местни, Китай – 25%, Аржентина – 35%, Боливия – общо 50%.
Ако приемем, че получим ¼ от добива, както в Китай, това означава, че в бюджета ще влязат около 400 милиона долара. Защото ако приложим схемата на Боливия, парите набъбват до 600 млн. – на фона на 27-те милиона според условията към момента.

Българските учени откриха златните залежи на Ада тепе

Държавата бе разграбена, затова нямаме ресурс за собствен добив, твърди главният геолог на БММ инж. Данко Желев

„Българските геолози, които бяха сред водещите в Европа и света, откриха, че край Крумовград има златни залежи”. Това призна пред екипа на в. „Атака” и телевизия „Алфа” главният мениджър по проучванията и главен геолог на „Болкан Минералс енд Майнинг” (БММ) инж. Данко Желев. Експертът се съгласи да разговаря с нас, за да разкрие гледната точка на дъщерната фирма на канадската компания. „От 1987 година датират първите публикации, че има злато край Крумовград. През 1995 година пък излязоха първите геохимични карти на региона, които потвърдиха това заключение”, обясни геологът на БММ. По думите му преди 1989 г. България е била една от страните с най-добри геолози в Европа и света. „Но след промените всички държавни предприятия се разграбиха и държавата вече няма възможност сама да предприеме проучване и добив на злато”, категоричен бе инж. Желев. Според него концесионната такса, която в документите на компанията е фиксирана на 2,3%, а самият той знае за 4,7%, се регламентира от Закона за подземните богатства. Затова и счита, че не е малка, въпреки че държавите по света отдават подземните си богатства срещу много по-изгодни за тях условия. „След като държавата няма ресурс за собствен добив, защо „Дънди” да не работи”, опитва се да защити работодателя си главният геолог на БММ. На аргумента ни, че най-елементарният довод е именно ниската концесионна такса, Желев отвърна: „Всичко е съобразно закона”. Същинската работа – придобиване на земи около рудника, изграждане на инфраструктура, тепърва предстои. „Реалната работа ще тръгне 2014-2015 година”, обясни Желев. Според него находището в Ада тепе е уникално, защото е „собствено златно”, т.е., в него има само злато, сребро и съпътстващия ги пирит. Другите находища са полиметални – имат още олово, цинк, цялата Менделеева таблица.
Иначе според концесионния договор, който трябва да се подпише в рамките на месец, БММ са длъжни да разработят и останалите терени в златното находище „Хан Крум” – Къпел, Къклица, Скалак, Синап и Сърнак. „В едно обозримо бъдеще може и да се случи, стига да има икономически смисъл”, обясни инж. Желев. Според него обаче в четири от споменатите терена няма да има логика за промишлен добив. Ако все пак се стигне до добив, за тях пак ще трябва да се прави ОВОС, както и за Ада тепе.
„Тази оценка може да бъде отрицателна, което автоматично ще ни забрани добив”, призна геологът.
Той нарече безпочвени страховете на крумовградчани от химическия коктейл, който ще се използва при флотацията на рудата. Натриевият цианид в новия проект е заменен с ксантогенат, натриев силикат, меден сулфат, дитиофосфат. По този метод канадската компания се надява да постигне извличане на злато до 85% и на среброто – до 70%.
Според изготвения Доклад за ОВОС във флотационната фабрика ще се използва калиев амил ксантогенат. От опасния химически реагент за деветте години (по 8 хиляди работни часа годишно) ще се хвърлят 120 000 тона, и то само за Ада тепе.
Рудата ще бъде обработена и с 120 000 тона натриев силикат. По тези въпроси обаче инж. Данко Желев ни препрати към еколога на „Болкан Минералс енд Майнинг”.
Въпреки неудобните ни въпроси експертът ни осигури превоз до трудно достъпното Ада тепе, за да заснемем терена преди да е цъфнал кратерът на бъдещия рудник.


 


Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1385