ПОВЕРИТЕЛНО - отвори очи...

Както е известно, на последната среща на Г-20, провела се в Мексико през юни 2012, китайците предложиха да внесат допълнително 43 млрд. долара в Международния валутен фонд, което мнозина оцениха като поредното предложение на Пекин да помогне на поразената от кризата Европа (и на Запада, като цяло). Проблемът обаче, е че тази китайска помощ за континента си има определена цена.

Китайското предложение изцяло се вписва в стратегията, следвана от Пекин от момента, в който кризата в Европа демонстрира признаци за задълбочаване. За това че в европейско-китайските отношения ролите драматично са се променили си пролича особено ясно по време на срещата на върха между ЕС и Китай в Пекин през февруари 2012, включително в твърдия тон на китайския премиер Ван Цзябао и откровено угодническото поведение, демонстрирано от Херман ван Ромпой и Жозе Мануел Барозу.

Очевидно, Европа вече не е в състояние да диктува правилата на играта и е принудена да разчита на външни дотации – като предложената от Пекин на срещата на Г-20 – за спасяване на еврозоната, с помощта на милиардните сделки с китайците, или пък за повишаване нивото на заетост благодарение на китайските инвестиции.

Именно в този контекст, китайските компании започнаха да реализират на практика плановете си за придобиване на стратегически активи в цяла Европа, използвайки неизчерпаемите си финансови ресурси и отчаяната нужда на европейците от ликвидност. По този начин Китай се стреми да диверсифицира международните си инвестиции, да преодолее съществуващите препятствия пред достъпа му на европейския пазар и да се сдобие с високите технологии, които все още му липсват.

Сред най-мащабните сделки на Пекин в тази посока беше навлизането на китайските корпорации в гордостта на португалския електроенергиен сектор – компаниите Energías de Portugal и Redes Energéticas Nacionales, в които те вече владеят съответно, 21,3% и 25% от акциите. Впрочем, същото се отнася и за вземането под наем (за 35 години) от китайската държавна компания Cosco на стратегическото гръцко пристанище Пирея срещу 3,4 млрд. евро.

При това съвсем не става дума за единични случаи. Китайците проявяват интерес и към други гръцки пристанища (включително Солун), те вече влязоха във винопроизводството в района на френския град Бордо и започнаха открита битка с германските компании, купувайки редица фирми, чиито технологии биха им позволили да поставят под въпрос глобалната хегемония на Германия в секторите с висока добавена стойност. Пример за това е сключената немного отдавна сделка, в резултат от която китайската корпорация Sany постави под свой контрол германския си конкурент Putzmeister, превръщайки се в световен лидер в сферата на производството на бетоновози и бетонни помпи.

Това обаче е само „върхът на айсберга”, тъй като според повечето експерти, темпът, с който се развиват тези процеси със сигурност ще продължи да нараства. Така, по данни на американската Фондация Херитидж, общият обем на китайските инвестиции в Европа е нараснал от 36,7 млрд. долара, през 2010, до 52,1 млрд. долара, през 2011, като се очаква до края на настоящата година той да се увеличи с още над 30 млрд. долара, вече инвестирани от Пекин в суверенния фонд на Китайската инвестиционна корпорация (СІС), чиято активност е свързана изключително с покупките на ключови компании от Стария континент. Неограничените финансови ресурси на Китай, който притежава най-големия резерв от чуждестранна валута в света, все повече привличат погледите на европейските фирми, много от които бяха буквално смачкани от политиката на сурови икономии, провеждана от техните правителства и отчаяно се нуждаят от свежи капитали.

Какво обаче ще поискат китайците срещу помощта си? Пекин е наясно, че в момента има уникалната възможност да оказва влияние върху Европа (а не, както в миналото, тя да влияе върху него). С това са свързани и предположенията на редица европейска анализатори, че Брюксел е притиснат да направи определени политически отстъпки срещу споменатата по-горе щедра китайска помощ. Китай например, отдавна настоява да бъде признат за страна с пазарна икономика. По време на европейско-китайската среща в Пекин през февруари 2012, в обръщението си към китайския премиер Ван Цзябао, Херман ван Ромпой еднозначно заяви: „Искам да посоча, че за първи път в съвместното комюнике на срещата Китай-ЕС изрично се декларира политическата воля на Европа да бъде ускорено признаването на Китай за страна с пазарна икономика”.

Подобно признаване обаче ще означава, че Европа е склонна да пожертва основния си правен инструмент в борбата с китайската дъмпингова политика на терена на Световната търговска организация (СТО). От друга страна, не бива да забравяме, че според протокола за присъединяването си към СТО, Китай автоматично ще получи статут на пазарна икономика още през 2016. Тоест, Брюксел вероятно иска изпреварващо да признае този статут на Пекин за да си гарантира китайската помощ. Само че това съвсем не е единствената отстъпка на ЕС пред китайския натиск.

Операция „Троянски кон”?

През последните десетина години китайските производители на телекомуникационно оборудване и системи, като Huawei и ZTE например, не само тотално доминират на вътрешния пазар, но и се превърнаха в световни играчи. Това поражда тревога не само у признатите лидери в тази сфера от развитите европейски (и не само) държави, но и на онези, които гарантират сигурността на ключовите елементи на националната инфраструктура – системите за телефонна връзка например. Както се посочва в един появил преди няколко месеца обширен коментар в британския „Economist”, в Европа нарастват опасенията, че мрежовото оборудване и програмите на споменатите по-горе китайски телекомуникационни гиганти могат да бъдат използвани от Пекин за подслушване на секретни преговори или пък те могат да бъдат снабдени със специални прекъсващи устройства, позволяващи на китайците да блокират системите за реагиране при конфликти на европейските държави. В тази връзка се цитира мнението на един от ръководителите на компанията за мрежова сигурност CrowdStrike Дмитрий Алперович, според който би било глупаво да се предоставя на китайска фирма, тясно свързана с правителството в Пекин и армията, достъп до националните радиомрежи.

Европейските медии и експертите следят особено внимателно активността на китайските телекомуникационни гиганти ZTE и China Mobile, но най-вече тази на компанията Huawei, която поражда у тях недоверие и подозрения. Това разбира се е свързано с агресивната експанзия на компания (включително и в Европа) и огромните и размери. Така например, в Африка, която (включително и заради глобалната криза) все повече привлича стратегическите интереси на транснационалните компании, присъствието на Huawei е повсеместно. Но, докато там то, общо взето, се приветства от местните власти, в Индия е точно обратното – там и правителството, и медиите обявиха, Huawei не само за „нелоялен конкурент”, но и за „заплаха за националната сигурност”. В Канада и Нова Зеландия фирмата подписа изгодни договори с най-големите местни мрежи. От друга страна обаче, през март 2012 австралийското правителство попречи на китайската компания да се сдобие с дял в проекта за нова държавна широколентова система. Най-остро реагират на експанзията на Huawei в САЩ, където нееднократните и опити да купи американски производствено-технически предприятия бяха пресечени от властите.

В Европа обаче, китайската икономическа експанзия не среща подобна съпротива. Въпреки това, както се посочва и в споменатия по-горе обширен анализ на “Economist”, съществува голяма група европейски експерти, които смятат, че в основата на успехите на китайския телекомуникационен гигант Huawei е не само добрата стратегия, залагаща на иновациите, но и многобройните, извършени от компания нарушения на правата на интелектуална собственост. Освен това се смята, че подкрепата, която китайската държава оказва на Huawei не е безкористна и Пекин планира да използва компанията като своеобразен „Троянски кон” за проникване в чуждестранните (включително европейските) телекомуникационни мрежи и тъкмо затова е финансирал дъмпинговата и политика. През 2011, ръководството на Huawei призна, че клиентите и наистина са получили достъп до китайския фонд за „експортно финансиране” на стойност 30 млрд. долара, но твърди, че само част от тези средства са били използвани. В отговор на обвиненията, шефовете на компанията признават, че „през 2011 обемът на финансовата подкрепа за клиентите е достигнал 5,86% от общата стойност на продажбите по договорите”, но не обявяват конкретни цифри.

В края на юни 2012 китайски правителствени чиновници се срещнаха с колегите си от ЕС за да се опитат да предотвратят очертаваща се търговска война за субсидии. Според мнозина европейски експерти обаче, независимо от всички други проблеми, свързани с китайската експанзия, най-голяма тревога пораждат твърденията, че Huawei и някои други китайски гиганти всъщност са създадени от специалните служби в Пекин. Фактът, че компанията поддържа тясно сътрудничество с такива „съмнителни” от гледната точка на ЕС партньори като иранската държава (където, според търговските представители на Huawei, оборудването и успешно се използва за следене на потенциалните противници на режима) също се цитира като доказателство, че китайската икономическа експанзия може да се окаже опасна за Европа.