|
|
| 13 Януари 13, 16:30
/ Автор: Вестник Десант
|
Хей, кофти материал, мърдаш ли още? |
Според Дянков, пенсионерите в България са бедни, защото 60 години на власт са били комунистите и техните синове и дъщери, но при ГЕРБ вече са по-добре |
В България остана кофти човешки материал, каза преди четири години Бойко Борисов.
В края на управлението му материалът почти не мърда – има ли го, няма ли го, никой не знае. Торим се демографски, мизерстваме, по-младите си плюят на петите – България от държава с горда нация все повече се превръща в територия.
Материалната и духовна нищета е съчетана с гръмовно безочие. Тези, които ни докараха на това дередже, са нагли и безпардонни. Ето, след четиригодишно замразяване, пенсиите най-после се вдигат. Едва-едва, от 1 април – с по 5 лева отгоре за хората, които получават минимално възнаграждение за целоживотния труд. Максималната пенсия се увеличава със 70 лв. На по-възрастните се пада 10 % ръст, на най-новите пенсионери – едва 2,2 %.
Вместо да се засрами за това подаяние и да благодари на българите, че прехвалената ни „бюджетна стабилност” се дължи единствено на лишенията на обикновените хора, финансовият министър Симеон Дянков не спира да се държи безочливо. Той има наглостта да казва, че през управлението на ГЕРБ няма инфлация, защото видиш ли, ръстът в пенсиите компенсирал поскъпването на цените. Хей, Дянков, а през тия четири години, докато българите затягаха коланите, какво ядяха? Нямаше ли инфлация, поскъпване? Защо не отидеш да го кажеш на хората от ВМЗ „Сопот”?
За всеки случай се продължава на електората да се подхвърлят моркови. Властта обещава, че заради добрите „финансови резултати” пенсиите ще се вдигнат втори път в края на годината. Разбирай – един път предизборно, втори път – ако ГЕРБ остане във властта.
Ситуацията в страната обаче е плачевна и няма българин, който да не го забелязва. Видно е и от световните статистики. Тези дни например излезе класация, според която минималната работна заплата у нас, равняваща се на 138,46 евро, е доста по-ниска от страните в Третия свят.
Трудещите се в Папуа Нова Гвинея вземат 141,70 евро. В Ирак, на територията на която преди години се случи почти световна война, минималната заплата е 146,91 евро. В Еквадор и Перу – съответно 178,04 и 151, 42 евро. В Салвадор и Хондурас покупателната способност е в пъти по-висока от българската.
Мизерната българска действителност бе потвърдена и в т.нар. европейски „Индекс на настигане”.
Ние сме последни от всичките страни членки на ЕС в областта на икономиката, демокрацията, качеството на живот и доброто управление. На опашката сме и по безработица и продължителност на живота. Доклад на ЕК посочи, че половината от българското население е заплашено от бедност.
Макар кризата да се е настанила в цяла Европа, другите държави от Стария континент са доста по-добре от нас. И интересно е как постигат това, при положение че те си нямат такива гении като Дянков и Борисов и изобщо като цялата гениална кохорта на ГЕРБ, окичена с пъстри калинки и всякакви други доморасли управленски мутации. |
|